Становище на омбудсмана на Република България относно искане № 2576 / 11.12.2009 г. от Яне Янев и други народни представители, за установяване на противоконституционността на разпоредбите на чл. 16, ал 5 и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС)

При омбудсмана на Република България постъпи сигнал на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията с искане за установяване на противоконституционността на разпоредбите на чл. 16, ал 5 и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Според мотивите на искането, посочените текстове, съгласно които народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим народен представител и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група (чл. 16, ал. 5) и невъзможността независими народни представители да образуват парламентарни групи, както и да се сливат или разделят съществуващи парламентарни групи (чл. 17 ПОДНС), противоречат на чл. 67 във връзка с чл. 1 от Конституцията на Република България (КРБ).

Искането бе обстойно разгледано и обсъдено в Консултативния съвет по конституционните въпроси при омбудсмана. Бяха изслушани и аргументите на вносителите. Сред техните доводи е, че съгласно чл. 63 от Конституцията, Народното събрание се състои от 240 народни представители, всеки от които еднакво представлява народа, като всички те са с равни права. Конституцията не предвижда различни категории народни представители – избрани пропорционално или мажоритарно, организирани в групи или „независими”. Чл. 67 КРБ определя, че народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ, което означава, че те следва да работят в интерес на всички български граждани и съгласно своята съвест и убеждения. Техният парламентарен мандат не е обвързан със зависимост от политическата партия и коалиция, която ги е издигнала, нито от наличието на парламентарна група, в която да членуват или не. Искането се мотивира и с принципа за равнопоставеност на народните представители, който е основен принцип, произтичащ от духа на Конституцията и от нейния чл. 6. Ограничаването на правото на народните представители свободно и неограничено да формират парламентарни групи, според вносителите, представлява препятстване на техните основни парламентарни функции и е инструмент на присвояване на народния суверенитет от онези народни представители, които са обединени в първоначално регистрирани парламентарни групи.

За да формира своето становище, омбудсманът разгледа искането с оглед неговата допустимост и основателност.

І. По отношение допустимостта на искането:

В Консултативния съвет по конституционните въпроси при омбудсмана по въпроса за допустимостта възникнаха редица правни доводи, че не е налице такава.

С чл. 150, ал. 3, Конституцията дава точно определен мандат на омбудсмана за сезиране на Конституционния съд, а именно с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. В случая се атакуват разпоредби не на закон, а на друг акт на Народното събрание и по-конкретно Правилник за неговата организация и дейност. Според Конституцията, организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на правилник, приет от него, но при спазване на Конституцията. Действително ПОДНС, според правния анализ на Конституционния съд, е акт с висок юридически ранг, но от друга страна, по своето предметно съдържание и предназначение е устройствен правилник, който не създава права и задължения за гражданите.

С оглед изложеното, становището на омбудсмана е, че искането за установяване на противоконституционността на разпоредбите на чл. 16, ал 5 и чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) е недопустимо съгласно правомощията му, предвидени в Конституцията, Закона за омбудсмана и Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.

ІІ. По отношение основателността на искането:

Независимо, че искането се счита за недопустимо, бе проведена съдържателна дискусия и относно основателността му, като бяха изразени различни позиции. В подкрепа на искането се акцентира върху свободния мандат, който съгласно Конституцията е безусловен. Право на Народното събрание е да приема ограничения, но въпросът е в конституционните рамките на чл. 67 .

Надделя становището, че с оспорваните текстове от ПОДНС не са нарушени основни права на гражданите, поради което предложението за сезиране на Конституционния съд е неоснователно. Накратко, аргументите за това са следните:

България е с парламентарно управление, при което политическите партии са основен инструмент за политическо участие на гражданите и за изразяване на народната воля и в този смисъл парламентарното управление е "партийно управление". Съгласно чл. 11, ал. 1 от Конституцията, политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. В ал.3 на същия текст е предвидено, че партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.

В произвежданите свободни и демократични избори, политическите партии се състезават помежду си, като предлагат алтернативни програми за управление и издигат кандидати за едни или други длъжности.

Мандатът на народният представител представлява „сложен фактически състав”, който предвижда включването на същия в листите на съответната партия, да бъде избран от тази листа, и което е важно да се подчертае - ангажирането му с предизборната платформа на партията. Това е морален и политически ангажимент, който се поддържа посредством организацията и дейността на парламентарните групи. Това неминуемо води до известно ограничаване на „свободния мандат” на народния представител, който не може да е абсолютен.

Ограниченията на свободния мандат, предвидени в ПОДНС са създадени по политическа целесъобразност. Действително с правилника се ограничават правата на депутатите, но със съгласието на народните представители, тъй като те са го гласували и приели. Необходимо е да се има предвид, че парламентарните групи се формират на основата на партийната принадлежност на депутатите, които се обединяват в тях. Никъде в държавите с парламентарна форма на управление не се допуска неограничено сдружаване на депутатите за формиране на произволни парламентарни групи. Доколкото се допуска съществуване в отделни страни на т.нар. смесени групи, то те се създават по технически причини, за да се облекчи функционирането на парламента, но за тази цел е необходимо изрично политическо решение.

Ето защо противоконституционност би била налице, ако е предвидена специална правна санкция за политическа нелоялност на депутата, или ако в ПОДНС имаше текст, който предвижда, че при напускане на парламентарната група, губи и качеството си на народен представител.

С други думи правата на депутатите не са нарушени, тъй като и без да са в парламентарна група, те остават в парламента и участват в неговата дейност, като имат право да гласуват, да изразяват мнение и т.н.

Относно доводите за противоречие на оспорваните текстове с чл. 6 от Конституцията, Конституционният съд е приел, че критериите по чл. 6, ал. 2 от Конституцията са посочени изчерпателно, като правото на народните представители свободно и неограничено да формират парламентарни групи не е сред тях.

15 януари 2010 г.

ОМБУДСМАН НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

Гиньо Ганев

ИСКАНЕ от омбудсмана на Република България, на основание чл. 150, ал. 3 от Конституцията, за установяване на противоконституционност на чл. 250а-чл.250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения, с които се нарушават правата на гражданите
вторник, 15.04.2014

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

Становища и искания до конституционния съд

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни