Представям на вниманието на Комисията по земеделието и горите към Народното събрание - водещата комисия по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 054-01-29, становището на институцията на омбудсмана по законодателното предложение за създаване на нов чл. 4а:
1. В § 1 с новия чл. 4а се предлага да се въведе отново правото на изкупуване в полза на изправния ползвател на земеделски земи, което действаше в периода от 2007 до 2009 г.(разпоредбата е създадена с изменение на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.13 от 2007 г. и отменена в ДВ, бр. 10 от 2009 г.).
При действието на разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ омбудсманът бе сезиран да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ) като поиска Конституционният съд да се произнесе относно конституционносъобразността на отменения чл. 4а ЗСПЗЗ с аргумент за противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България поради нарушаване на правото на собственика свободно да се разпорежда със собствеността си. Правото на разпореждане е едно от основните правомощия на собственика и би следвало да не му се налагат ограничения и да не бъде смущавано неговото упражняване.
Предлаганият текст от законопроекта е близък по съдържание и форма до отменената разпоредба на чл. 4а. От своя страна тя е заимствана от уредбата на правото на изкупуване в полза на съсобственика по чл. 33 от Закона за собствеността.
В правната теория правото на изкупуване се определя като субективно право от категорията на преобразуващите. В случая то създава възможност в полза на арендаторите или наемателите едностранно да предизвикат правна промяна като придобият вместо третото лице собствеността върху земеделската земя от нейния собственик. С Решение № 8 от 19 юни 1995 г. по к.д. № 12 от 1995 г. Конституционният съд е отменил като противоконституционна сходна разпоредба – чл. 9а, ал. 1, т. 3 и 4 ЗСПЗЗ за право на изкупуване на земеделска земя в полза на държавата и общината, с цел формирането на държавни и общински фондове от земеделски земи за оземляване или обезщетяване. Според Конституционния съд подобни цели не оправдават същественото ограничаване на правото на разпореждане на собственика, включително по отношение на лица, с които собственикът е в родствена връзка.
Конституционният съд в редица свои решения последователно се произнася, че неприкосновеността на частната собственост включва и липса на ограничаване на правото на разпореждане. Независимо от това в действащото законодателство съществуват ограничения на правото на разпореждане с частни недвижими имоти, каквито са:
- особеното право на изкупуване в полза на общината или държавата, ако върху недвижимия имот е предвидено изграждане на обект - публична общинска или държавна собственост по чл. 199 от Закона за устройство на територията;
- забраната по чл. 20, ал. 4 ЗСПЗЗ лицата, придобили собственост чрез оземляване, да прехвърлят имота в течение на 10 години, освен на държавата и общината. Ограничението се оценява като оправдано и съответстващо на Конституцията, доколкото забраната е временна и е балансирана от ползването на привилегии в начина на придобиване и цената на имота;
- със сходни аргументи се обосновава и ограничението за разпореждане по чл. 37д ЗСПЗЗ с придобитите чрез замяна или покупко-продажба с цел уедряване земеделски земи от държавния и от общинския поземлен фонд за срок 10 години;
- от друг характер са аргументите, които обуславят конституционносъобразността на рестриктивния режим на сделките на разпореждане с имущество на енергийни предприятия по чл. 53-61 от Закона за енергетиката – гарантиране на сигурността на енергийните доставки.
Прегледът показва, че конституционносъобразността на всяко ограничаване на правото на разпореждане следва да се преценява с оглед на баланса между обществената значимост на преследваните цели и защитаваните обществени интереси от една страна и налаганите ограничения, от друга.
От тази отправна точка намирам, че в мотивите на законопроекта не са изтъкнати достатъчно основания за въвеждане на правото на изкупуване в полза на изправния ползвател. За целите на уедряването, насърчаването на инвестициите в земеделското производство и опазването на продуктивните качества на земеделските земи, в действащия правен режим на арендните и наемните договори съществуват немалко гаранции за правата на ползвателите и интересът им от стабилност, дългосрочност и публичност на правоотношенията със собствениците на земеделски земи, а именно:
- когато арендният договор е вписан в службата по вписванията, той е противопоставим на последващия приобретател на отдадения под аренда имот за целия срок на договора; ако договорът не е бил вписан, има действие спрямо новия приобретател за срок от две стопански години;
- приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако договорът е бил вписан ( чл. 17, ал. 2 от Закона за аренда в земеделието); чл. 17, ал. 3 от Закона за аренда в земеделието въвежда задължение за приобретателя незабавно да уведоми арендатора за заместването. В противен случай той няма право да търси от него изпълнение, което вече е направил спрямо стария арендодател до получаване на съобщението за заместването.
- вписването на дългосрочните договорите за наем в службата по вписвания гарантира противопоставимостта им на последващия приобретатал за целия наемен срок.
По тези съображения не намирам основание за подкрепа на предложението за възстановяване на правото на изкупуване в полза на изправния ползвател на земеделски земи по § 1 относно чл. 4а от законопроекта.
ОМБУДСМАН НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:
ГИНЬО ГАНЕВ