Становище по жалба 1725/27.07.2010 г. на Айсел Рамаданова Мустафова относно нарушения на правата на човека при полицейска акция, проведена на 23 юли 2010 в дома на жалбоподателката в гр. Кърджали

До омбудсмана на Република България постъпи жалба от Айсел Рамаданова Мустафова, във връзка с проведена полицейска акция, при която на 23 юли 2010 г. служители на Министерство на вътрешните работи са нахлули в дома на семейство Мустафови от гр. Кърджали. В жилището, освен жалбоподателката, са се намирали нейният съпруг Сабахтин Мустафов, дъщеря й Ширин Мустафова и племенникът й Рамадан Бейсим Али. Жалбоподателката твърди, че полицаите са нахлули в жилището им в минутите след 11 часа през нощта, цивилни, без да се легитимират и да представят акт, въз основа на който извършват действията си, причинявайки им страх и безпокойство, че преживяват противозаконно нападение. Твърди, че полицаите са използвали сила срещу заварените в жилището хора като са „повалили и поставили белезници” на съпруга й, „блъснали и насочили пистолет” към нейната глава, „ритали” племенника й, „блъснали” и „спукали главата” на дъщеря й. Твърди се също, че присъстващите не са предизвикали действията, не са оказали съпротива, отворили са доброволно входната врата на жилището. Жалбоподателката е потърсила спешна медицинска помощ за себе си, дъщеря си и племенника си незабавно след инцидента, което се потвърждава от представените медицински досиета на тримата като пациенти, преминали през Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, гр. Кърджали. Представя съдебно-медицински удостоверения със заключения на съдебен лекар за получени от тях физически увреждания. Представено е и медицинско удостоверение от Психиатрична болница, гр. Кърджали, с което се удостоверява посттравматично стресово разстройство на Ширин Мустафова. Нараняване на същата в областта на главата се вижда ясно на представени снимки. Белези все още са видими и при срещата й с омбудсмана, проведена на 4 август 2010 година.

Фактът, че полицията е провела акция, при която са проникнали в жилището им на 23 юли 2010 през нощта омбудсманът приема за безспорен, тъй като се потвърждава и от Министъра на вътрешните работи по време на изслушването му във връзка с инцидента в Народното събрание на 28 юли 2010 г.

* * *

Конституционната роля на омбудсмана да се застъпва за правата и свободите на гражданите изисква омбудсманът да очертае пред органите на властта конституционните и международно-правни гаранции за спазването на правата на човека, както и правозащитните стандарти, установени в практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

От гледище на омбудсмана, за да се оцени този случай е важно да се индентифицират основните човешки права, нарушени или застрашени с твърдените действия на полицията и да се очертаят правозащитните стандарти, произтичащи от българската Конституция и законодателство и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (Конвенцията), които следва да се прилагат при разследването на твърдения за полицейско насилие и нарушаване на неприкосновеността на жилището.

Практиката на Съда в Страсбург установява изискване за „ефективност” на подобно разследване – т.е. то да бъде извършено от компетентни органи, които биха могли да ангажират и съответната наказателна и дисциплинарна отговорност на виновните служители, в случай, че има такива основания. От гледище на българската правоохранителна система органите, които могат да проведат ефективно разследване на твърдения за полицейско насилие и на противоправно нарушаване на неприкосновеността на жилището са прокуратурата и органите на МВР.

I. Конституционни и европейски стандарти за правата на човека, относими към разглеждания случай

Внимателната проверка и оценка на събраните данни, позволява да се очертаят три основни въпроса, които според омбудсмана трябва да бъдат изяснени при проверката от страна на прокуратурата и органите на МВР:

А. В съответствие с европейските стандарти за подобно разследване да се провери нарушена ли е забраната за мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение;

Б. Допуснати ли са нарушения на националните и международни стандарти за употреба на физическа сила и помощни средства от полицията;

В. Спазени ли са конституционните и законови гаранции на неприкосновеността на жилището;

Във връзка с изясняването на тези три въпроса, омбудсманът привлича вниманието на държавните институции и особено на органите, компетентни да провеждат разследвания по такива случаи, върху необходимостта от спазването на следните правозащитни стандарти, произтичащи от българската Конституция и законодателство и от практиката на Съда в Страсбург и Комитета за предотвратяване на изтезанията.

По т. А. В съответствие с европейските стандарти за подобно разследване да се провери нарушена ли е забраната за мъчение, жестоко, безчовечно или унижаващо отношение

Твърденията на жалбоподателката за причинени физически и психически увреждания върху членовете на нейното семейство в резултат на действията на полицейските служители се потвърждават от представените доказателства за оказаната спешна медицинска помощ непосредствено след извършеното претърсване в дома им, от съдебно-медицинските удостоверения и от видимите наранявания в областта на главата на Ширин Мустафова. Като има предвид този факт, омбудсманът намира, че е нужно да се приложи произтичащия от практиката на Съда в Страсбург принцип за задължително разследване на всеки случай на обосновано съмнение за полицейско насилие. Разследването, което съгласно българската правоохранителна система, е отговорност на прокуратурата и органите на МВР, трябва да се проведе при стриктно съблюдаване на европейските стандарти за разследване на случаи на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В тази връзка проверяващите органи следва да вземат предвид следните стандарти за защита на правата на човека:

1. Позитивно задължение на държавата да разследва случаи на малтретиране.

Като страна по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, българската държава има позитивни задължения, произтичащи от чл. 3 от Конвенцията, да създаде практически и ефективни гаранции срещу нарушения на забраната за мъчения или нечовешко и унизително отношение. Тези гаранции включват и процедурни задължения да разследват случаите на малтретиране. В този смисъл е и решението по делото Асенов и други срещу България. В негоСъдът постановява, че се изисква ефективно официално разследване на случая, когато лицето има обоснована претенция, че е било подложено на сериозно малтретиране от полицията незаконно и в нарушение на на чл. 3 от Конвенцията. Задължението произтича и от чл. 1, който изисква държавите „да осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция”. Разследването трябва да е в състояние да доведе до разкриване и наказване на отговорните лица.

2. Прехвърляне на тежестта на доказване върху полицейските органи при видими признаци на увреждане.

Съгласно трайната практика на Европейския съд за правата на човека в случай, при който жалбоподателят се оплаква от малтретиране от страна на полицията и са налице видими признаци на физическо или друго увреждане (prima facie), тежестта на доказване се прехвърля върху органа, който е провел съответната акция или следствено действие. Когато лицето е видимо пострадало по време на полицейските действия или докато е било задържано, неговото оплакване от малтретиране трябва да се разглежда като обосновано съмнение за полицейско насилие. В резултат на прилагането на този европейски стандарт, полицейските органи, извършили претърсването в жилището на жалбоподателката, следва да представят убедителни доказателства, че нараняванията и медицинското състояние на пострадалите или не са получени при действията на полицейските служители, или са резултат от законосъобразно действие на полицията, което да може да бъде потвърдено. В този смисъл са решенията Томаси срещу Франция, Рибитш срещу Австрия, Аксой срещу Турция.

3. Непълното изпълнение на задължението за разследване – самостоятелно нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Съгласно европейските стандарти, случаите на малтретиране от страна на полицейски органи изискват висока степен на бдителност от правораздавателните органи за пропуски при разследването им, тъй като ако проверката не бъде проведена с необходимата взискателност, тези органи ще допуснат на самостоятелно основание нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

4. Три императивни изисквания към разследването на случаи на полицейско малтертиране.

Тъй като нарушенията на чл. 3 са едни от най-сериозните посегателства върху човешките права, разследванията на тези случаи трябва да отговарят на високи критерии - те трябва да бъдат a) изчерпателни, б) ефективни и в) водещи до разкриване и наказване на нарушителите.

5. Конкретни изисквания към разследванията на случаите на полицейско малтретиране:

- Независими разследващи екипи

За да бъдат оценени като ефективни разследванията на случаи на малтретиране, те трябва да бъдат осъществени от разследващи екипи, които са независими от органите, чиито действия се разследват, както йерархически и институционално, така и практически. По тази причина, няма да бъде оценено като ефективно от гледна точка на европейските стандарти разследване, в което са участвали полицейски служители от конкретното звено, което се разследва (Аккок срещу Турция и др.) или даже служители от същия град (Бурсук срещу Румъния)

- Разпити на полицейските служители, участвали в инцидента

Прокуратурата и разследващите органи не трябва да пропускат или да бъдат възпрепятствани да разпитат участвалите в инцидента полицейски служители относно разследваните случаи на малтретиране.

- Събиране на всички писмени доказателства, проверка на противоречиви показания на полицейските служители

Разследващите органи трябва да съберат и проверят всички писмени доказателства, които могат да имат отношение към разследваните случаи като, например, протоколи за претърсване, за задържане на лицата, медицински картони и др. Трябва да бъдат проверени всички противоречия, пропуски или непоследователност в показанията на полицейските служители.

- Акцент върху събирането на обективни доказателства чрез криминалистични и съдебно-медицински експертизи

Да се предприемат всички възможни стъпки за събиране на обективни доказателства, подкрепящи тезата за малтретиране, включително да се назначат криминалистични, медицински и други съдебни експертизи. В този смисъл е решението по делото Айдън срещу Турция, при което е установен пропуск да се назначи съдебно-медицинска експертиза на жертвата на изнасилване в ареста. Важно е да се назначават съдебно-психологични експертизи, за да се оценят психологическите и емоционални страдания на пострадалите.

- Високи критерии за изчерпателност на съдебно-медицинските изследвания

Качеството на съдебно-медицинските експертизи е важен европейски стандарт, по който се преценява колко ефективно е водено разследването на случаите на малтретиране. В практиката на Съда са установявани: неадекватни медицински изследвания на пострадалите, включително липса на изследвания от квалифициран експерт (Аккоч срещу Турция, Айдън срещу Турция); кратки и оскъдни експертни заключения, които не коментират твърдените от пострадалия увреждания; липса на фотоснимки на белезите по тялото и др.

- Бързина и навременност

Разследващите не трябва да допускат забавяне на действията по събиране на доказателства - както веществените, така и гласните.

- Незабавна реакция на видимите следи от насилие

Разследващите трябва да реагират незабавно на видимите следи от малтретиране и на оплакванията от малтретиране. По делото Аксой срещу Турция е установено нарушение от страна на прокурора, който е можел да види значителните наранявания и не е предприел действия.

- Енергично и активно разследване

Европейският съд по правата на човека е имал поводи да установи, че действията по разследване на случаите на малтретиране от страна на полицейски служители не са разследвани активно и енергично, както и че понякога прокурорите са избрали да насочат усилията си изключително срещу пострадалите от малтретиране. (напр. Илхан срещу Турция)

- Недопускане на уклон към защита на полицейските служители

При разследването на случаите на малтретиране от полицията не трябва да се допуска тенденцията да се игнорират и подценяват твърденията на пострадалите като прокуратурата предпоставя, че използването на сила е било законосъобразно или предизвикано от пострадалия. Това е едно от честите основания за осъждания по чл. 3 от Конвенцията (Айдън срещу Турция, Аксой срещу Турция, Чакаджъсрещу Турция)

6. Достъп на пострадалите и техните близки до информация за разследването

Други сериозни пропуски при разследването на твърдени случаи на полицейско малтретиране са свързани с неосигуряване на достъп на пострадалите до средства за защита, включително непредоставяне на информация за хода на проверките или техния резултат или липса на информация до близките на пострадалите от инцидента.

7. Недопускане на „политика на толерантност” към малтретирането

Един от съществените рискове при недостатъчните и непоследователни разследвания на случаи на полицейско малтретиране е да се допусне създаването на цикъл от безнаказаност за нарушителите. Ако установи безнаказаност, Съдът в Страсбург би могъл да се произнесе за т.нар. „административна практика” или „политика на толерантност” към нарушения на чл. 3 в съответната държава (Донъли и други срещу Обединеното кралство) . До такова осъждане би се стигнало при установяване на значително количество нарушения на чл. 3 от съответната държава, при които висшестоящите органи, въпреки че са запознати със случаи на малтретиране, не предприемат действия за санкционирането им или за превенция на тяхната повторяемост; или когато висши органи, в случаи на множество обвинения в полицейско насилие, демонстрират безразличие като не провеждат адекватни разследвания на истинността им; или когато по време на съдебни дела се нарушава правото на справедлив процес по такива оплаквания (Доклад на Европейската комисия по правата на човека по т. нар. „Гръцко дело” - Дания срещу Гърция, Норвегия срещу Гърция, Швеция срещу Гърция, Холандия срещу Гърция). В случай на множество повтарящи се нарушения на чл. 3 не е достатъчно да се демонстрира спорадично осъждане на нарушителите (особено, ако касаят само случаи с голям обществен и медиен отзвук), а постоянство в разследването и осъждането на извършителите на полицейско малтретиране.

8. Обществен контрол върху проверките на твърдяно полицейско насилие

При разследванията на случаите на малтретиране трябва да се осигури достатъчен обществен контрол върху процедурите и резултата от проверките, да се гарантира отчетност и прозрачност на действията, да се изгражда обществено доверие във властите, да се укрепва правовата държава като се предотвратява всяко прикриване или толерантност към незаконосъобразни действия (Начова срещу България).

По т. Б. Допуснати ли са нарушения на националните и международни стандарти за употреба на физическа сила и помощни средства от полицията

Омбудсманът намира, че при проверката от страна на прокуратурата и органите на МВР трябва да се установи налице ли са императивните основания за употреба на сила при проведената акция в дома на семейство Мустафови и съответствала ли е по степен използваната сила и помощни средства на конкретната обстановка при извършване на претърсването.

В своята практика омбудсманът е имал повод неколкократно да очертае основните международни и вътрешни стандарти и изисквания за допустимите предели на използване на сила от полицейските органи, като например в своето „Становище относно проверка по собствена инициатива на инцидента при задържането на Ангел Димитров–Чората от 29 март 2006 г.” и в „Становище на омбудсмана на Република България относно проверка по собствена инициатива за нарушения на права на граждани, участвали в протест пред Народното събрание на 14.01.2009 г.”

Сред по-важните от тези стандарти трябва да се подчертаят:

Случаите, в които е позволено на полицейските органи да употребяват сила и помощни средства са изчерпателно изброени в Закона за Министерство на вътрешните работи :

„Чл. 72. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2008 г.) оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.”

Компетентните органи следва и да установят и наличието на още една предпоставка за употребата на сила - съгласно чл. 73 от Закона за МВР „Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение.....”.

Омбудсманът подчертава, че е необходимо да се изследва дали е налице пропорционалност при използването на физическа сила и помощни средства от правоохранителните органи като основен принцип в международните актове, българското законодателство и практиката на Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. Съгласно този принцип употребената сила следва да е строго съответстваща на постигането на законната цел.

Това императивно изискване е закрепено в българското законодателство и в редица международни актове:

Закон за министерството на вътрешните работи

„Чл. 73 При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин при.....”

Кодекс на ООН за поведението на правоприлагащите органи

Член 3 "Правоприлагащите органи могат да използват сила само когато това е строго необходимо и в степен, необходима за изпълнението на техните задължения."

Основни принципи на ООН при употреба на сила и огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи, приети на Осмия конгрес на Обединените нации от 7 септември 1990 г.

т. 4 от Общите положения: „правоприлагащите органи, в изпълнение на своите функции, трябва да прибягват, доколкото е възможно, до ненасилствени методи, преди употребата на сила или огнестрелни оръжия. Те могат да прибягват до употреба на сила или огнестрелни оръжия само когато другите средства са останали без резултат или не позволяват достигането на желания резултат. Те могат да прибягват до употреба на сила или огнестрелни оръжия само когато другите средства са останали без резултат или не позволяват достигането на желания резултат.” Когато употребата на сила е неизбежна, правоприлагащите органи трябва да я използват разумно и в съответствие с тежестта на престъплението и преследваната законна цел. Не на последно място те трябва да се стараят да причинят минимални вреди на здравето и да запазят човешкия живот.

Декларация за полицията на Съвета на Европа

т. 12 „При осъществяване на своите функции полицейският служител използва необходимата решителност за достигане на законно търсената и позволена цел, но той никога не може да употребява повече сила, отколкото е разумно.”

В практиката си Съдът в Страсбург неведнъж е постановявал, че използваната от правоохранителните органи сила не съответства на конкретно преследваната законна цел. В този смисъл е например решението по делото Рехбок срещу Словения, при което полицията е обяснявала нараняванията по жалбоподателя със съпротива при арест. Оценявайки конкретната ситуация, Съдът е отсъдил, че използваната сила е прекомерна и неоправдана и властите не успяват да представят убедителни доказателства защо са причинени нараняванията като се има предвид, че полицейските действия са били планирани и следователно рискът трябва да е бил оценен, полицията е превъзхождала физически присъстващите и пострадалият не е използвал оръжие срещу полицейските служители.

Не на последно място трябва да се подчертае, че е нужно да се провери дали ръководството на Областната дирекция на МВР - Кърджали е планирало и контролирало полицейската операция, така че да се сведе до минимум използването на физическа сила. В решенията на Европейския съд по правата на човека принципът, че управленските кадри в полицията са отговорни за действията на своите подчинени, е ясно изразен (Осман срещу Обединеното Кралство, Актас срещу Турция).

По т. В. Спазени ли са конституционните и законови гаранции за неприкосновеност на жилището

Претърсването на помещения е сред процесуално-следствените действия, които в най-висока степен засягат основни човешки права. Претърсването ограничава неприкосновеността на жилището, гарантирана в чл. 33 от Конституцията на Република България, според който: „Чл.33 (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.”

Претърсването представлява принудително обследване на помещения и поради използваната принуда създава предпоставки за нарушаване и на други основни човешки права на обитателите на жилището и присъстващите при претърсването лица: свободата от мъчение,от жестоко, безчовечно или унижаващо отношение (чл. 29, ал. 1 от Конституцията), правото на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30 от Конституцията), неприкосновеността на личния и семеен живот, честта, достойнството и доброто име (чл. 32 от Конституцията).

Поради високата степен, в която претърсването засяга основни човешки права, законодателят е предвидил редица гаранции срещу неоправданото им нарушаване:

а) Конституционни гаранции за защита на неприкосновеността на жилището са предвидени с чл. 33, ал. 2 от Конституцията, съгласно който влизането и оставане в жилище без съгласие на неговия обитател се допуска с разрешение на съдебната власт, а без съдебна санкция само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

б) Тези конституционни гаранции са допълнително развити в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за Министерството на вътрешните работи.

По НПК:

За да гарантира спазването на основните човешки права, законодателят е предвидил регламентация на претърсването в Наказателно-процесуалния кодекс, която е най-подробна в сравнение с останалите способи за събиране и проверка на доказателства в наказателния процес:

- Дефинирани са предпоставките, при които може да се прибегне до претърсване – трябва да е налице обосновано с данните по делото предположение, че на определено място ще се открият предмети, книжа или компютърни данни от значение за делото, както и за откриване на лица.

- Преценката дали са налице предпоставки за претърсване се прави от съда по искане на прокурора. Единственото изключение се допуска за неотложни случаи, но тогава протоколът от претърсването се предоставя за последващо одобрение от съда незабавно, но не по-късно от 24 часа след извършването.

- При претърсването присъстват най-малко две поемни лица като безпристрастни и външни за органите на разследването свидетели на случващото се. Задължително е присъствието на лицето, ползващо помещенията или пълнолетен член на семейството му.

- Претърсването трябва да се извършва през деня, освен когато е налице неотложност.

- Органът, извършващ претърсването е длъжен преди да пристъпи към него да представи на обитателите акта, въз основа на който го извършва и да поиска доброволно предаване на търсените вещи или лица.

- Забраняват се действия, които не се налагат от целта на претърсването, както и ненужните разрушения.

- Ако се разкрият обстоятелства от интимния живот на гражданите, се вземат мерки те да не се разгласяват.

Така регламентираните гаранции за правата на човека при претърсване са изключително важни за законосъобразното разследване на престъпленията. Неспазването им в повечето случаи се оценява като съществено процесуално нарушение и води до тежка за доказването последица - изключване на резултатите от незаконосъобразното претърсване от материалите по наказателното дело.

По Закона за МВР:

Освен за разследване на престъпления по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, влизането и оставане в жилище без съгласие на неговия обитател се допуска единствено по реда и при условията на чл. 71 от Закона за Министерство на вътрешните работи. В този случай са предвидени следните гаранции срещу необосновано нарушаване на неприкосновеността на жилището:

- Тази проверка се допуска в тесни хипотези и по-конкретно само когато: а) следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; б) са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; в) е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост;

- Осигурява се присъствието на един свидетел;

- Съставя се на място протокол, копие от който се връчва на обитателя на жилището;

- Незабавно се уведомява прокурор за направената проверка.

Омбудсманът намира, че проверката дали с конкретните си действия полицейските служители са нарушили конституционното право на неприкосновеност на жилището трябва да отговори дали са спазени всички очертани по-горе конституционни и законови гаранции срещу недопустимо влизане и оставане в жилището без съгласие на неговите ползватели.

От гледище на омбудсмана и изискванията за законност, установени в трайната практика на Съда в Страсбург по чл. 8 от Конвенцията, в конкретния случай трябва да се обърне особено внимание на следните по-конкретни въпроси:

1. Разполагали ли са полицейските органи с изрично изискваните от НПК и Закона за МВР достатъчно фактически основания, за да се пристъпи към претърсване?

Както е известно, според НПК претърсване е допустимо само за:

„Основание и цел на претърсването

Чл. 160 (1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването им.

(2) Претърсване може да се извърши и с цел да се издири лице или труп.”

По Закона за МВР предпоставките, които е трябвало да са налице са следните:.

Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

2. Изпълнено ли е процесуалното изискване за предварително разрешение от съответния първоинстанционен съд или за последващо одобрение в срок от 24 часа от извършването? Ако са действали при условията на чл. 71 от Закона за МВР, уведомен ли е незабавно прокурора?

3. Ако се твърди, че се е действало в условията на неотложност, налице ли са фактически данни, които да обосновават неотложност по смисъла на 161, ал. 2 от НПК?

Както е известно, неотложност е налице само, когато съгласно чл. 161, ал. 2 от НПК: „когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.”

4. Налице ли е била неотложност, която да обосновава извършване на претърсването в тъмната част на денонощието, а не през деня, както изисква чл. 163, ал.1?

5. Присъствали ли са непредубедените особени свидетели, които законът императивно изисква - най-малко две поемни лица, ако претърсването е по реда на НПК или един свидетел, ако се извършва проверка по Закона за МВР? Потвърждават ли тези свидетели, че е спазено изискването в началото на претърсването да се представи разрешение за извършването му?

6. Съставен ли е на място протокола за претърсването, подписан ли е от всички присъствали лица?

II. Предложения и препоръки за възстановяване на нарушени права и свободи, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за омбудсмана

1. Омбудсманът изпраща това становище на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи с настояване да изпълнят задължението, което произтича за България от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в Страсбург - да се проведе ефективно разследване по жалбата на Айсел Мустафова при спазване на конституционните и европейски стандарти за правата на човека, очертани в това становище.

2. Омбудсманът подчертава, че с оглед голямото обществено значение на проверките по твърдения за полицейско малтретиране е необходимо да се осигури ефективен обществен контрол върху резултатите от проверката (в съответствие с практиката на Съда в Страсбург - Начова срещу България). В тази връзка и на основание на чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за омбудсмана омбудсманът настоява да получи навременна, точна и пълна информация за резултатите от разследването.

Становището се изпраща на министър-председателя за осъществяване на контрол в системата на изпълнителната власт в рамките на неговите правомощия.

На основание чл. 22, ал. 4 от Закона за омбудсмана, становището се изпраща на председателя на 41-вото Народно събрание и на парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.

5 август 2010 г.

ОМБУДСМАН НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ:

ГИНЬО ГАНЕВ

2022

2021

2020

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2009

2008

2007

Становища и искания до конституционния съд

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни