Версия за хора с намалено зрение
- A A +
English
Омбудсман на Република България
Подай жалба онлайн Аз съм дете!
  • За Омбудсмана
    • Омбудсман на Република България
    • Нормативна уредба
      • Конституция на Република България
      • Закон за омбудсмана
      • Защита на личните данни
      • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи
      • Правилник за организацията и дейността на омбудсмана
    • Роля и стратегия
    • Доклади на омбудсмана
    • Гражданите за омбудсмана
    • Онлайн жалба
    • Сътрудничество с ОГО и академичната общност
  • Администрация
    • Структура и организация
    • Кариери
    • Профил на купувача
    • История на институцията
    • Архив
    • Контакти
    • Често задавани въпроси
    • Конфиденциалност
    • Достъп до информация
    • Финансови документи
      • ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЛАЩАНИЯТА
  • Дейности
    • Законодателни инициативи
    • Становища и препоръки
    • Приемна на омбудсмана
    • Международна дейност
    • Съвет за наблюдение по Закона за хората с увреждания
      • Протоколи от заседания
    • Публикации
    • Регистри
      • Публичен регистър на жалби
      • Публичен регистър на проверки по НПМ
      • Публичен регистър на проверки по собствена инициатива
    • Искания до Конституционния съд, ВКС и ВАС
    • Актуално
    • Кампании
    • Защита на лицата, подаващи сигнали по реда на ЗЗЛПСПОИН
      • Подай жалба ЗСЛ
      • Доклади от одити
    • Сигнали за нарушения
  • Национален превантивен механизъм
    • Подай жалба
    • Нормативна уредба
    • Доклади от проверки
    • Годишни доклади за дейността на омбудсмана като национален превантивен механизъм
  • Права на човека
    • Право на добро управление и добра администрация
    • Права на хората с увреждания
    • Социални права
    • Трудови права
    • Пенсионни права
    • Право на образование
    • Право на здравеопазване
    • Права на потребителите
    • Право на благоприятна околна среда
    • Право на собственост
    • Защита в изпълнителното производство
    • Защита от фирми за бързи кредити
    • Права на лицата в институции
    • Защита от дискриминация и от език на омразата
  • Проекти
    • Предишни проекти на Омбудсмана
      • ПРОЕКТ „УКРЕПВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМ МОНИТОРИНГ И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ ПРАВАТА НА ДЕЦАТА“
      • ПРОЕКТ "ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ РАБОТАТА НА АДМИСТРАЦИЯТА НА ОМБУДСМАНА"
    • Наблюдение на основните права
      • Библиотека на основните права
  • Новини
Подай жалба онлайн
Ако Вашите права са нарушени, ползвайте електронната форма за подаване на жалба
Аз съм дете!
Ако правата ти като дете са нарушени, кликни тук и попълни електронното писмо до омбудсмана
  1. Начало
  2. Новини

Новини

Мая Манолова: Право на гражданите е да се разплащат и с жълти стотинки

петък, 15.01.2016
В предаването "Тази сутрин" по БТВ националният омбудсман Мая Манолова определи като театър на абсурда случая на столичанина Николай Куманов, който по случайност се разминава с юмруците пред очите на 3-годишния си син.

 

15 Януари 2016

 
В предаването "Тази сутрин" по БТВ националният омбудсман Мая Манолова определи като театър на абсурда случая на столичанина Николай Куманов, който по случайност се разминава с юмруците пред очите на 3-годишния си син. Мъжът опитал в частна фирма, работеща в партньорство със Столичната община, да си плати сметката за парно с монети от по един лев. Съпругът на касиерката му налетял на бой, след като жената отказала да приеме монетите.


Омбудсманът беше категоричен, че българските граждани имат правото да заплащат своите сметки с всички платежни средства според Закона за БНБ и всяко платежно бюро би следвало да ги приеме.


          „Има и други случаи. Напоследък често ми се оплакват граждани, че в различни институции отказват да им приемат жълтите стотинки с различни аргументи, което е пряко нарушение и би следвало Министерството на финансите, чрез неговите контролни правомощия да си свърши работата. Защото това е унизително отношение към гражданите, които в определена ситуация наистина си броят жълтите стотинки“, подчерта Манолова. „Нека да е ясно, независимо дали са по 1 ст. 2 ст. или 5 ст. или с банкноти, хората сами решават как да платят“, каза още тя. 


          Националният омбудсман посочи, че в конкретния случай се развива и втора сюжетна линия.


„Това са отношенията клиент – монополно дружество. Отношенията клиент – „Топлофикация“, могат да бъдат характеризирани с една дума „гняв“. „Топлофикация“, която се превърна в нарицателно на практика малтретира своите потребители, те се чувстват жертви на нейното всевластно и неуважително отношение и в крайна сметка този човек е избрал един неособено подходящ начин, всъщност най-безобидния да си отмъсти – като си плати сметката със стотинки“, посочи обществената защитничка.


Според Манолова в страната назрява голям обществен проблем -  агресията като продукт на деградация на обществото.

 

„Обществена деградация, която се изявява в подобни случай на неконтролируема агресия. Слава Богу тук се е разминало с това, че се е намесила самата касиерка, не са се разменили юмруци и по-тежки увреждания на граждани“, допълни Мая Манолова.

 

В предаването тя обяви още, че в края на месеца организира кръгла маса по проблемите на гражданите с „Топлофикация”. 


 „Според мен хората всеки ден казват и през вашето студио и в жалбите до мен „стига вече“. „Стига вече“ гаври и издевателства от страна на монополните дружества. „Стига вече“ държавните институции да си затварят очите. Защото всичко това става с пълното безхаберие на органите, които трябва да го контролират“, категоричен бе омбудсманът.


Цялото видео може да видите на: http://btvnovinite.bg/tazi-sutrin/

 


Ето и цялото интервю:

 

Репортаж - Николай подал сигнал на 112, касиерката обяснила, че не познава съпруга си, разясниха ни от столичната полиция. А на фирмата написали сигнално писмо, с което предупреждават да не се допускат външни хора при касиерите, а те от своя страна да избягват конфликти с клиенти. Потърсихме и Столичната община за коментар. Оттам първоначално отрекоха да имат връзка с касата, на която се плащат и местните данъци и такси. След това уточниха, че имали договор за партньорство, но не били давали разрешение да се използва герба на София. След сигнала ни ще проверяват как се е отзовал на офисите.


Водещ: Ако можем да обобщим – народът полудя или поне така изглежда и от тази проста уж житейска ситуация, в която един човек иска да си плати сметката. Как могат да бъдат защитени правата на този човек?


Мая Манолова: В този случай, ако се вгледаме във всички детайли има няколко сюжетни линии, всяка от които наистина прилича на театър на абсурда. Първото е, един гражданин може да си плати, с което избере платежно средство, защото и дребните монети, както и банкнотите от 100 лева са законно платежно средства, и според Закона за БНБ всяко платежно бюро би следвало да ги приеме.


Водещ: Независимо дали са по 0,01 лева или по 0,02 лева.


Мая Манолова: Независимо дали са по 0,01; 0,02; 0,05; 0,10 лева. Всъщност има и други случаи, често напоследък ми се оплакват граждани, че в различни институции отказват да им приемат жълтите стотинки с различни аргументи, което е пряко нарушение и би следвало Министерството на финансите, чрез неговите контролни правомощия да си свърши работата, защото това е унизително отношение към гражданите, които в определена ситуация наистина си броят жълтите стотинки. В този случай обаче става дума за нещо друго и това е втората сюжетна линия. Това са отношенията клиент – монополно дружество, в случая отношенията клиент – „Топлофикация“, които според мен могат да бъдат характеризирани с една дума „гняв“. „Топлофикация“, която се превърна в нарицателно на практика малтретира своите потребители, те се чувстват жертви на нейното всевластно и неуважително отношение и в крайна сметка този човек е избрал един неособено подходящ начин, всъщност най-безобидния да си отмъсти – като си плати сметката с жълти стотинки.


Водещ: Доколкото знам подробностите, първо, че не са жълти стотинки, а са левчета и второ, дори не е била целта отмъщение, а просто си ги е събрал. Дори и целта да е отмъщение, в крайна сметка имаме право и няма кой да ни забрани.


Мая Манолова: И вече третият проблем, който виждаме в случая, това е агресията като продукт на деградация на обществото. Обществена деградация, която се изявява в подобни случай на неконтролируема агресия. Слава Богу тук се е разминало с това, че се е намесила самата касиерка, не са се разменили юмруци и по-тежки увреждания на граждани, но напоследък има случаи…


Водещ: А в този случай поне не са се били много, но преди малко между 07:30 и 08:00 часа разказахме случай, в който момчета са ги били, защото са ги помислили за крадци, но доста стабилно са ги били. Да не подминаваме и случая във Враца, независимо кой е провокаторът един бой завършва със смърт на 18-годишно момче.


Мая Манолова: Това наистина е чудовищно. Всъщност, и зад този случай прозират много тревожни обществени процеси. Например чувството за безнаказаност, чувството, че можеш да направиш абсолютно безнаказано всякакви постъпки, включително престъпления, липсата на доверие в институциите и според мен безразличието на обществото. На практика в случая във Враца, освен чудовищното престъпление, виждаме и нещо друго – как човещината е заспала, поне за момента е задрямала, в момента, в който двамата биячи са пребили момчето до смърт. Аз се срещам с този феномен и в обичайната си работа напоследък. Човек реагира тогава, когато е лично засегнат, тогава, когато получи лично сметка от монополно дружество, тогава, когато му се обади със заплашителен глас представител на колекторска фирма. За съжаление обществото като че ли е в полудрямка, която трябва да бъде прекъсната, и която се прекъсва, когато се случи нещо драстично, като това убийство във Враца.


Водещ: И всички тези неща, които са с натрупване накрая избиват, или в убийство, или в побой. Какво да направят хората, които не се чувстват защитени или от институциите, или нямат доверие дори в институциите, да годят да се оплачат на омбудсмана и да се оплачат на арменския поп?


Мая Манолова: Към мен се обръщат хора именно в случаите, в които институциите не си вършат работата и тъй като има случаи, в които хората ги е страх, страх ги е особено, ако живеят в малък град, където всички се познават, където представителите на властта се чувстват като местните феодали, ги е страх с лицето си да застанат срещу несправедливостите и тогава омбудсманът е този, който сезира прокуратурата, МВР.


Водещ: На кого?


Мая Манолова: Пишат и аз пиша на прокуратурата.


Водещ: Добре де, на кого да се оплачат, когато във Враца прокуратурата в единия ден е казала и е обвинила момчетата, които са убили Тодор в убийство по непредпазливост, с леки телесно повреди, а на другия ден – в умишлено убийство, как така за няколко часа?


Мая Манолова: Това според мен се случи и благодарение на това, че гражданското общество там се събуди, след извършването на това драстично престъпление. Според мен като правозащитник, като гражданин няма как да не адмирирам случаите, в които гражданите излизат на улицата и заявяват своето мнение, но от друга страна като юрист се притеснявам, че трябва да се случат някакви обществени брожения, за да може някоя местна прокуратура да си свърши работата.


Водещ: Като казахте, че гражданите /…/ на улицата, веднага се връщам към протестите 2013 г., когато също излизаха на улицата и вие бяхте…


Мая Манолова: Да, просто в момента несправедливостите наистина са толкова много и хората са толкова обезверени, на места толкова уплашени, че много рядко смеят да излязат в лицето си, за да защитят свои или чужди права и тук се намесва омбудсманът. Тук трябва да кажа, че има и обратните случаи, например: Онзи ден бях в Добрич, там няколко граждански сдружения поискаха да се срещнат с мен. Те са поставили важни теми, които отстояват, за които протестират, излезли са на улицата, акумулират обществена енергия и това е един от начините важни граждански проблеми да бъдат решавани.


Водещ: Добре, натрупване на проблеми, натрупване на сметки, един репортаж сега ще си припомним съвсем на кратко на Стоян Георгиев, който е свързан с поредната двойка възрастна двойка, които трябва да продадат имущество, за да си платят сметките към топлинните дружества и към колекторските фирми, които им искат парите.


Репортер: 3 метра е дълга последната сметка за парно на сем. Димитрови от Пловдив.


 




Минка Димитрова: Не полазваш нищо и в края на краищата 270 лева.


Репортер: 78-годишният Желязко и 73-годишната Минка живеят на село. Изключили са тока, водата и парното в панелния си апартамент, но след като платили такса „Сградна инсталация“ за 2015 г. останали без пари за Нова година.


Минка Димитрова: И все едно, че съм платила 2 пенсии на „Топлофикация“.


Репортер: За да им останат пари за храна Минка и Желязко били принудени да обвяват жилището си за продан.


Желязко Димитров: Господа депутати, нормално ли е, морално ли е – несправедливо е, как 350 лева?


Данаил Кирилов, председател на Комисията по правни въпроси в НС: Да свикнем, защото се употреби понятието справедливост, да разберем, че дори чрез сградната инсталация ние получаваме услуга, ние получаваме 2,3 или 5 градуса допълнително.


Димитър Деков, Сдружение за правна помощ на потребителите: Не само, че не е морално, но не е и законно.


Репортер: Българските потребители са единствените в Европа, които не могат да се откажат от услугата на ТЕЦ-а, въпреки европейска директива, която забранява начисляването за сметка на непоискана услуга.


Димитър Деков, Сдружение за правна помощ на потребителите: Навсякъде в ЕС тази директива ще действа по един начин и европейските потребители в ЕС, извън България ще имат едни права, но виждате ли в България понеже нашите били вертикални, не били…


Желязко Димитров: Не може едни да умират от глад, а други да умират от преяждане.


Водещ: Колко случая станаха тези, които разглеждате с „Топлофикация“ и задълженията, които следват към частни съдия-изпълнители или такси към съдилищата?


Мая Манолова: Стотици. Това е едно от последните писма, които съм получила. Една жалба от гражданин, на който „Топлофикация“ дължи по некоректно изчислена сума 113 лева, той самият дължи на „Топлофикация“ 38 лева и за тези 38 лева „Топлофикация“ е типичния стил на това дружество започва производство, в което начислява тези 350 лева, за които говореше и възрастният човек от репортажа и после още 300 лева за съдебен изпълнител. Човекът си плаща, но неговото писмо от тези дни към мен е, че отношението на „Топлофикация“ е надменно, пренебрежително и в противовес с добрите нрави. Това е мракобесно и нагло пренебрежение на законността и хората, ми пише гражданинът и е абсолютно прав.


Водещ: Добре, може ли да го наречете това злоупотреба с право, не може ли „Топлофикация“ все пак по някакъв друг начин да си вземе тези 38 лева или да се…


Мая Манолова: „Топлофикация“ е длъжна да извърши прихващане, защото има две задължения на два субекта – гражданинът и самата „Топлофикация“, нормалното е да извърши прихващане до размера на по-малкото от тях.


Водещ: А възможно ли е тези 38 лева господинът дори да не е подозирал за тях?


Мая Манолова: Не, това е типичният случай, в който „Топлофикация“ неуведомява свой длъжник за висящо задължения, обикновено в рамките на 30, 50, 100 лева. Чрез една съдебна процедура начислява юрисконсултски възнаграждения, частните съдебни изпълнители също не пропускат да начислят своите такси и своите разноски, но в крайна сметка вместо 38 лева гражданинът плаща 738 лева.


Водещ: Какво може да направите вие, за да се промени законът, за да може в такива случай, в които не става въпрос за големи суми наистина, които се дължат към „Топлофикация“?


Мая Манолова: Организирам края на този месец една кръгла маса към проблемите на „Топлофикация“, където ще включим целия набор, от които се оплакват всъщност и двамата възрастни хора в този репортаж. Първо, от неясните сметки, така и никой гражданин според въпросните европейски директиви едно е ясно, че трябва сметката, която получава клиентът да е разбираема, тоест да знае колко плаща за вода, за кой период, колко за топло, колко за прословутата такса „Сградна инсталация“. Остава впечатлението, че в България тази такса „Сградна инсталация“, освен че е на ръба на европейската директива и в прекалено висок процент, прекалено висок дял от общата сметка за топлоенергия, даже гражданите просто не знаят какво плащат. Следващият проблем е, че топлофикационните дружества и специално софийската топлофикация, аз вече съм сигурна, че умишлено неуведомява своите клиенти за дължими сметки в процеса на периодични плащания. Причината е да започне съдебно производство, от което „Топлофикация“ начислява допълнителни приходи. В случая с тези двама възрастни хора тази юрисконсуклтска консултация, за която казваше човекът е таксата за юрист-консулт, която си начислява „Топлофикация“ за това, че е пуснала една бланкетна молба до съответния районен съд. Тя е обичайно в размер на 300 лева, след това 350 лева иска „Топлофикация“ от частен съдебен изпълнител, така тези 35 лева стават плюс 650 лева, плюс 108 лева за образуване на частното съдебно дело, пропорционална такса, плюс 25 лева за съда и тези 35 лева стават 10 пъти повече, 20 пъти повече.


Водещ: Само да попитам, частният съдебен изпълнител си взима своята сума, нали така, тези юрисконсултски такси, които се плащат…


Мая Манолова: Се прибират от „Топлофикация“ за услуга, която „Топлофикация“ непредоставя на своите клиенти. Извинявайте „Топлофикация“ не е дружество за юридически услуги, как така тя продава на възрастни хора юрисконсултска, както казваше човекът адвокатска консултация за 350 лева и после за 300 лева. Утре те ще започнат да предлагат на хората зарзават. Просто това дружество трябва да бъде озаптено и без това сметките са високи и без това сметките са неясни, и без това се плаща сградна инстанция, и без това отношенията с топлинните счетоводители стават през главата на клиента, само той има право да плаща, но поне финалната фаза, в която се събират принудително задължения трябва да бъде освободена от възможностите да се начисляват такси за неизвършени услуги.


Водещ: Колко е нормалната такса за юрист-консулт, ако си на свободния пазар, аз, ако имам нужда от консултация, например, колко трябва да платя?


Мая Манолова: Има разлика между юрист-консулт и адвокат. Това, което прибира „Топлофикация“ е под привидната уж законна форма, че ще заплаща на своите юрист-консулти извършената дейност по тези дела. За миналата година са заведени 15 хиляди дела пред Софийския районен съд, по тези 300 лева, които си иска „Топлофикация“, това са 4,5 милиона лева, след това пред съдебен изпълнител минимумът е 350 лева, който иска „Топлофикация“ прави обща сума от 9 милиона 750 хиляди лева, които „Топлофикация“ за една година калкулира от услуга, която не е предоставила. Това е неоснователно обогатяване на гърба на обикновените, бедни, мизерстващи български граждани. Това е злоупотреба с право. Това, което ще настоявам с този форум, чиято организация в момента се занимаваме, „Топлофикация“ да се откаже абсолютно от начисляването на тези юрисконсултски възнаграждения, защото тя не ги плаща на юристите. Втора стъпка, според мен тези фактури трябва да бъдат написани във вид, който да е понятен на гражданина. Това е европейско изискване.


Водещ: Другото европейско изискване за това наистина, ако не искаш да получаваш една конкретна услуга да не плащаш за нея, кога най-накрая ще бъде приложена. Тя е стикова със Закона за защита на потребителя, но не се прилага?


Мая Манолова: Впрочем и съдебната практика е противоречива, според чл.62 от Закона за защита на потребителите непоискана услуга не се плаща, в преходните разпоредби на закона пише, че когато той е в коалиция с друг закон се прилага този, който в по-голяма степен защитава потребителите. Така че някой съдилища приемат, че ти, ако си се отказал от топло не дължиш сметки.


Водещ: Значи Законът за енергетиката може да бъде заобиколен.


Мая Манолова: Има такива съдебни решения, аз съм ги виждала. В крайна сметка това е в ръцете на законодателя и аз съм доста притеснена, че след този сърцераздирателен случай с тези двама души, които си плащат с пенсиите и ще си продадат апартамента, законодателят казва, извинявайте с 1,2,3 градуса ви се повишава температурата. Има апартаменти на последните етажи, имам такива жалби, през които изобщо не преминават тръби и които въпреки това са длъжни да плащат такса „Сградна инсталация“ . Тук според мен основният проблем е, че „Топлофикация“ не сключва индивидуални договори със своите клиенти.


Водещ: Какво да кажем „стига вече“ или „свиквайте“?


Мая Манолова: Според мен хората всеки ден казват и през вашето студио и в жалбите до мен „стига вече“, стига вече гаври и издевателства от страна на монополните дружества, стига държавните институции са си затваряли очите, защото всичкото това става с пълното безхаберие на органите, които трябва да го контролират.


Водещ: Добре де, когато бяхте в изпълнителната власт не го ли знаехте това, не се ли опитвахте и тогава да го промените?


Мая Манолова: Факт е, че съм вносител на закони, с които исках да се намалят таксите на съдебните изпълнители. С това да се нормализират отношенията между монополните дружества и между гражданите през тази 1 година, в която бях зам.-председател, точно с граждански организации се занимавах, и част от предложените от тях промени станаха част от законодателството, но сега си давам сметка, а и с течение на времето хората обедняват през всяка следваща година, хората са без работа, хората си губят жилищата, хората стават от застрашени реално социално изключени. Това са проблеми, които искат своето решение, защото не е само „Топлофикация“, останалите монполни дружества по същия начин паразитират на гърба на гражданите. Това са мобилни оператори, това са енергоразпределителни, това са ВиК оператори, това са финансови институции, банки, кредитни…


Водещ: Всеки, който може да вземе нещо се опитва да го вземе.


Мая Манолова: Трябва да се сложи в ред.


Водещ: Когато говорим за излизане на хората и протести имаше протести и за винетките, имате идея конкретно в тази посока.


Мая Манолова: Аз нямам предвид само протести, имам предвид, когато има извършени несправедливости гражданите да реагират. В случая с винетките, наистина аз бях в Добрич по покана на едно гражданско сдружение, което писа на мен, писало е на министър Павлова, писало е на пътната агенция, обръщало се е към съда да обжалва начина, по който са повишени винетните такси. Отивайки на място за пореден път се убедих, че начинът, по който се увеличиха винетките наистина е несправедлив, най-вече, по отношение на хората, които инцидентно ползват републиканската пътна мрежа. Обикновено те са в по-малките населени места, които си живеят в населеното място и отиват до областния център, когато имат нужда от лекар, от аптека да си извадят някакво удостоверение от областта или от съответната община. На практика те ползват 6-7 пъти своя автомобил по републиканската пътна мрежа, но плащайки по 15 лева седмични винетки, те на практика покриват цената на цялата едногодишна винетка. Предлагам и съм подготвила за внасяне, днес внасям предложение до премиера Борисов, и до Министерски съвет за промяна в наредбата, която регламентира винетните такси, чрез въвеждането на еднодневна винетка. Това ще бъде по-справедливо, по отношение на хора, които са в затруднено положение, и които не полазват все ден като вас и като мен републиканската пътна мрежа, и която винетка, за да не се оскъпява може да бъде плащана и чрез смс услуга.


Водещ: Благодаря.