Новини

„От началото на тази година в институцията на омбудсмана са постъпили 435 жалби срещу некоректни работодатели, от които над 30 са колективни, включват и големите случаи. Подкрепили сме всички работници, които са се обърнали за помощ към нас.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова днес пред Народното събрание, където подкрепи протеста на работници от цялата страна срещу некоректните им работодатели. 

Манолова подчерта, че недоволството на хората е справедливо и те са абсолютно прави да искат да получат заработеното от тях с честен труд. 

„Да работиш, без да ти плащат и в крайна сметка детето ти да гладува или да нямаш пари да му купиш учебници е абсолютно безобразие, „модерно робство“ в 21 век“, каза омбудсманът.

Тя отбеляза, че заради тромавата работа на институциите, потърпевшите служители и работници остават с впечатлението, че държавата е само един страничен наблюдател, който не полага усилия да ги подкрепи.

„Държавата е тази, чрез своите институции, която трябва да застане зад своите граждани, защото правото на труд и правото на възнаграждение, адекватно на положения труд, е конституционно право“, посочи още омбудсманът.

„За да бъдат генерално решени проблемите, заедно с КНСБ внесохме в първия работен ден на този парламент законодателни изменения, които са на базата на всички случаи, и които парламентът, вместо да започне да обсъжда и да приеме, създаде една анкетна комисия, която загуби една парламентарна сесия. В крайна сметка бяха внесени само част от предложенията, които направих. Истината е, че ако бъдат приети всички предложения, които са направени, тези хора ще имат решение на техния проблем“, обобщи общественият защитник.

Тя припомни, че едно от основните й искания е да се забрани продажбата на фирми, които не са се разплатили със своите работници.  

„Има и случаи, в които фирмите се прехвърлят на клошари и вече се е появила професия „клошар-бизнесмен“. Такъв е случаят с фирмата на работниците от текстилното предприятие във Ветрен – Пазарджишко, продадена на една социално слаба жена, която в същото време е притежателка на 22 фирми, а нейни близки на още 200“, очерта ситуацията омбудсманът.

Тя беше категорична, че Фондът за гарантиране на вземанията при фалит на предприятия трябва наистина да стане работещ, да бъде в полза на работниците, останали без заплатите си, а не да действа като „инвестиционен фонд“

„В момента в този фонд има 250 млн. лв., които не достигат до работниците. Факт е, че има случаи, при които работодателят фалира, тогава трябва да има компенсаторен механизъм, който да гарантира работниците. Такъв механизъм е създаден, в изпълнение на европейска директива, но в България, за разлика от другите европейски държави, този фонд не работи и си стиска парите, заради законодателен проблем“, каза още омбудсманът и допълни: „Проблемът е, че за да искаш пари от фонда в размер на 6 неплатени заплати – до 1200 лв., трябва да се включиш в един 3-месечен срок между прекратяване на трудовото правоотношение и обявяване на производство по несъстоятелност.“ Общественият защитник посочи, че срокът за започване на производство по несъстоятелност трябва да стане една година.

„Аз внесох предложение срокът от 3 месеца да стане 12 месеца, но депутатите приеха на първо четене той да стане 6-месечен, което също е неработещо решение.  Всички знаете и наблюдавате как работи съдът, да се започне производство по несъстоятелност за 6 месеца е невъзможно“, допълни  омбудсманът. Тя  даде за пример Русенската корабостроителница, където молбата за производство е подадена преди година и три месеца.

Мая Манолова подчерта, че до 20 септември е срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене и изрази надежда, че дотогава текстовете, с които реално ще се балансират интересите и на работодателите, но и на работниците, ще бъдат припознати от някоя от парламентарните групи.