Манолова участва в заседанието на комисията и представи направените предложения, внесени от група депутати по нейна инициатива.
„Докато Вие, в течение на две години се занимавахте, като народни представители, с реформата в съдебната система, в страната се създаде една паралелна система на частно правораздаване, която работи по свои си правила и най-често дори без никакви правила, а потърпевши на тази паралелна, частна съдебна система са българските граждани. Става дума за голяма „производителност на труда“, за много сериозни обороти, с които работят тези частни, нарекли себе си, арбитражни съдилища. Забележете, че само един от съществуващите 45 частни съда се произнася годишно по над 100 000 дела. Това означава, че средно дневно, само един от тях разглежда и се произнася по близо 300 дела, включително събота, неделя, официалните празници, религиозните празници и т.н.“, аргументира се Манолова.
Тя подчерта, че става дума за системна злоупотреба с българските граждани, защото, по думите й, произнасянето е по спорове, в които изобщо липсва арбитражна клауза, които са стари дългове, отдавна погасени по давност или изобщо несъществуващи задължения.
„Създателите на тези съдилища обикновено са ищци по разглежданите дела, обичайно са монополни дружества, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, а напоследък агенции за недвижими имоти, и изобщо други представители на силните на деня в България“, посочи тя.
Омбудсманът отбеляза като основен проблем на това частно правораздаване, че в масовия случай става дума за потребителски спорове, при които едната страна изобщо не е давала съгласие спорът да се разглежда по арбитражен ред.
„Много често гражданите изобщо не знаят, че срещу тях има заведено арбитражно дело, а събирането на тези дългове става по мутренски и силов път“, каза Манолова. И допълни, че гражданинът в това производство се натоварва допълнително с разноски, с адвокатски хонорари, с юрисконсултски възнаграждения и т.н. и така за дълг от 20 лева, който съществува отпреди 10 години, човекът плаща 510 лева.
Манолова даде пример с електроразпределително дружество „Енерго-про“, което е включило арбитражна клауза в абсолютно всички договори и документи, които подписва със своите клиенти. „Т.е. ако искаш да се присъединиш към енергоразпределителната мрежа, ако искаш да имаш изобщо ток в жилището си, или в своето предприятие, ти трябва да подпишеш бланка, изготвена от „Енерго- про“, в която има арбитражна клауза“, обясни омбудсманът.
Тя разказа, че преди една година и половина, в началото на 2015 г., граждани се жалят на Комисията за защита на потребителите и на КЕВР за съществуваща неравноправна клауза в договорите, които предлага „Енерго-про“.
„Жалбата е от м. януари, през м. март комисията се произнася, че това е неравноправна клауза и се разпорежда на „Енерго-про“ да я заличи от своите бланки. Дава двумесечен срок. Този срок е изтекъл през юни м.г., през тази година, през юли, когато отидох във Варна в офисите на въпросното енергоразпределително дружество установих, че бланките не са пипнати“, посочи Манолова.
В резултат на посещението й, няколко дни по-късно дружеството променя клаузата като дава възможност при спорове между страните ищецът да определя къде да се гледа делото – дали в Арбитражен съд-Варна, или в компетентния съд.
„Това също е неравноправна клауза и по смисъла на Закона за защита на потребителите, и по смисъла на европейските директиви. При мое повторно искане от Комисията за защита на потребителите да обяви и тази клауза за неравноправна и да постанови нейното заличаване, комисията се произнесе в полза на моето искане, даде указание да заличи новите клаузи. Към днешна дата установих, че въпреки произнасянето на Комисията за защита на потребителите, бланката си стои във вида, в който си съществуваше и преди“, отбеляза Мая Манолова. И допълни, че се надява, че независимо от подобренията, които ще се направят между първо и второ четене на законопроекта, те ще са насочени в защита на потребителите.