Новини

Форумът се реализира по проект на студентите от Клуба по международно хуманитарно право, озаглавен „Динамика в развитието на Международното хуманитарно право“ с акцент закрилата и безопасността по време на военни конфликти.

Доц. Ковачева подчерта, че обсъжданата проблематика е част от Международното хуманитарно право - един от най-древните отрасли на правото, наричано в миналото „Правото на войната“, което за съжаление е изключително актуално и днес.

„На практика лозунгът от Втората световна война: „Никога повече война“, като че ли не успява да се сбъдне докрай, макар да провокира много процеси в съвременното международно право и международно хуманитарно право, както го познаваме днес, включително и в международното наказателно право“, акцентира омбудсманът и допълни, че войната, оръжията, средствата и методите за водене на война се развиват, а правото следва практиката.

„Според мен едно от важните развития в международното право в последните 100 години е свързано с кодификацията на международното хуманитарно право, но също така и с обстоятелството, че се създадоха механизми, които да осигурят спазване на нормите, които предвиждат международните конвенции“, допълни омбудсманът. Тя подчерта, че става въпрос за временно действащите военни трибунали /още от времето след Втората световна война и през 90-те години на миналия век/, за да се стигне до създаването през 2002 г. на първия Международен наказателен съд с постоянно действие, когато влиза в сила Римският статут.

По думите й тази година се навършват 70 години от приемането на Женевските конвенции, които кодифицират Международното хуманитарно право и затова тази годишнина трябва да се отбележи достойно.

„Приветствам усилията на Министерството на външните работи да организират преглед на националното законодателство за съответствие с Женевските конвенции. В рамките на първото заседание на работната група, на която аз присъствах в качеството си на омбудсман и предложих резултатите от този анализ да бъдат доведени до знанието на институцията. Така ще можем да ги включим в годишния ни доклад в частта за  наблюдение на прилагането на международните конвенции, по които България е страна, който до 31 март всяка година омбудсманът внася в Народното събрание. Така евентуалните препоръки за промени на националното законодателство ще могат да достигнат и до народните представители и тяхното внимание да бъде привлечено“, завърши омбудсманът.