Новини

28 март 2025 г.

Институцията на омбудсмана излезе с препоръки към законодателната, изпълнителната и съдебната власти след изготвянето на Втория годишен доклад от външния одит на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която се явява централен орган за външно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).

Припомняме, че от 2023 г. е в сила ЗЗЛПСПОИН, с приемането на който страната ни транспонира Директива (ЕС) 2019/1937. С изменение в Закона за омбудсмана правомощията на институцията бяха разширени с възлагане извършването на такъв външен одит на дейността по работа и със сигнали за защита на сигнализиращите лица. За тази цел в институцията на омбудсмана беше създадена новата дирекция „Одит на дейността по работа със сигнали и защита на сигнализиращите лица“, която през 2024 г. успя да изгради капацитет за работа и да създаде правила за провеждане на независим външен одит на дейността на Централния орган за външно подаване на сигнали и защита на лицата в Република България по чл. 19 от ЗЗЛПСПОИН.

Основна цел на този закон е осигуряване на защита на лица в публичния и частния сектор, които подават сигнали или оповестяват публично информация за нарушения на българското законодателство или актове на ЕС, станали им известни в хода на тяхната работа. На равнището на ЕС, сигналите и публичните оповестявания от лица, сигнализиращи за нарушения, са важен инструмент за прилагане правото и политиките на Съюза.

По този закон защита трябва да се предоставя на широк кръг хора, които могат да станат обект на ответни действия след подаден сигнал, с оглед на съществуващия „дисбаланс на силите“ спрямо засегнатите лица, срещу които подават тези сигнали. Защитата се изразява в забрана на ответни действия, които могат да бъдат под формата на уволнение, понижаване в длъжност, налагане на дисциплинарни мерки, предсрочно прекратяване и др. Такива сигнали могат да бъдат за нарушения на трудовото законодателство, защита на конкуренцията, на потребителите и пр.

По ЗЗЛПСПОИН институцията на омбудсмана има задължението да проверява КЗЛД и да гарантира, че централният орган за външно подаване на сигнали спазва законовите си задължения, свързани с обработката на сигнали и защитата на подателите им по ЗЗЛПСПОИН.

При проверката екипът на омбудсмана констатира, че КЗЛД счита разкриването на самоличността за необходимо условие, за да предостави защита в пълния й обем. Чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН и Директива (ЕС) 2019/1937 (Директивата) предполагат предоставяне на защитата от момента на подаване на сигнала. Одитният екип установи, че тя се предоставя, само когато е изрично поискана. Според ЗЗЛПСПОИН, нормата е самоличността да остане неразкрита, а според практиката на КЗЛД, нормата е тя да бъде разкрита, за да се осигури защита. Т.е. направено е разграничение в обхвата на защитата, което не резонира със смисъла и целите на Директивата. Тя посочва, че защитата на самоличността е един от най-ключовите моменти и се разкрива по изключение, само когато е необходимо и пропорционално.

Друга констатация на доклада е, че законът не съдържа процедура и конкретика относно обхвата на коригиращите мерки. В резултат на тази празнина в нормативния акт, компетентните органи се колебаят, а ключовите за Директивата и ЗЗЛПСПОИН коригиращи мерки не се прилагат.

Има неяснота и какви мерки за подкрепа се предоставят от Канала за външно подаване на сигнали (КВПС) към КЗЛД. Мерките за подкрепа се изразяват единствено в изпращане на три приложения, чието съдържание е идентично със ЗЗЛПСПОИН и преповтаря неговия текст. Те не отговарят на съществени въпроси, които би си задало едно сигнализиращо лице: „какви действия“ може да предприеме, за да получи подкрепа и защита; „как“; „при какви условия“; „чрез кого“; „кога“ и „къде“.

Освен това сигнализиращи лица, потърсили правна помощ по Закона за правната помощ следват общия ред за нейното предоставяне, т.е. по дефиниция тя не е безплатна за тях.

„Тази категория лица не е включена в категориите лица на чл. 22 в Закона за правната помощ и де факто липсва улеснение относно процедурата за кандидатстване и няма добавена полза за сигнализиращите лица. Същевременно, тези лица е вероятно да са под психологическо напрежение във връзка с подадения сигнал, особено когато самоличността им е разкрита и/или са предприети ответни действия“, подчертава екипът на омбудсмана.

Установена е колизия между сроковете на проверка, предвидени в закона и сроковете по специалните закони на някои компетентни органи, като никъде не е разписано задължението им да се съобразят със ЗЗЛПСПОИН като специален закон. Има органи, които следва да бъдат включени в чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, но не са упоменати – напр. АДФИ и КЗЛД.

Екипът на омбудсмана посочва още, че има проблеми със закъснения при своевременното регистриране на сигнали, със статистиката, с допълнителни административни стъпки, които увеличават риска от излизане извън сроковете по ЗЗЛПСПОИН.

При проверката на сигналите бе установено излизане от срока за препращане към компетентните органи (чл. 20, ал.1 от ЗЗЛПСПОИН). Според които това трябва да става „незабавно, но не по-късно от 7 дни“ от получаването на сигнала.

Конкретните препоръки на проверяващия екип на омбудсмана към КЗЛД, законодателната, изпълнителната власт и ВСС може да прочетете в доклада.

ТУК: https://www.ombudsman.bg/storage/pub/files/20250328150242_%D0%9E%D0%9A%D0%9E%D0%9D%D0%A7%D0%90%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%95%D0%9D%20%D0%94%D0%9E%D0%9A%D0%9B%D0%90%D0%94%20%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A2%20%D0%9A%D0%97%D0%9B%D0%94.pdf