Новини

1 юли 2025 г.

Институцията на омбудсмана изпрати становище до социалния министър Борислав Гуцанов с предложение да се създаде общ регистър на всички социални услуги (както в общността, така и резидентни - държавни и частни), в който социалните услуги да са представени с подробна информация, отговаряща на единен стандарт. Достъп до регистъра гражданите следва да имат от официалните интернет страници на Министерство на труда и социалната политика, на Агенцията на социалното подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, включително на областната администрация и общинската администрация по адреса на предоставяне на социалната услуга.

Стандартът за представяне на социалните услуги трябва да включва възможно най-подробна информация, която би позволила на гражданите да си изградят обективно мнение за качеството на услугите, които ще ползват техните близки – в т.ч. наименование на социалната услуга, профил, описание, капацитет на услугата, какви специализирани и неспециализирани служители работят в нея, редът за настаняване, предоставяне на медицински грижи, изчисляването на таксите, контакти с близките и др.  Предложението е всички частни доставчици на социални услуги да публикуват лиценз за предоставяната от тях услуга, издаден от Агенцията за качеството на социалните услуги, а когато лицензът е прекратен, отнет или заличен - информацията да бъде налична на официалната интернет страница на АСП, АКСУ, областната администрация и общинската администрация, по адрес на предоставяне на социалната услуга.

„Липсва единна информационна платформа за предоставяните социални услуги, което затруднява гражданите да се ползват от правото си на информация и последващ граждански контрол“, пише главният секретар на институцията на омбудсмана д-р Айсун Авджиев.

Затова препоръчва да бъде изпратено указателно писмо до кметовете на всички общини в България, на територията на които се предоставят социални услуги, в най-кратък срок и на видно място на интернет страницата на всяка от тях да се обособи секция „Социални услуги“, разделена на две части.

Първата част да обхваща всички резидентни социални услуги за деца и за пълнолетни лица, които предоставят 24-часова грижа. Втората - да обхваща всички социални услуги за деца и лица, предоставяни в общността - да бъдат обхванати както общинските, така и частните резидентни социални услуги.

Главният секретар акцентира върху необходимостта и от действия за допълнение на Закона за социалните услуги - за въвеждането на разпоредба в случай, че е прекратен, отнет или заличен лиценз на частен доставчик на социални услуги, Агенцията за качеството на социалните услуги незабавно да информира кмета на дадената общината и роднините на ползвателите на социалната услуга. Препоръчва и периодично да се провежда подходяща информационна кампания, която да информира гражданите за техните права като ползватели на социални услуги, както и правата на техните роднини.

След множеството извършени проверки, при които се констатират незаконно предоставяни социални услуги и постъпващите в институцията на омбудсмана жалби, главният секретар посочва, че гражданите се ориентират трудно за естеството, обема и стандартите за качество на предоставяните социални услуги на територията на тяхната община или област.

„Проверените интернет страници на общини, визирани в сигнали и жалби до омбудсмана, предоставят само таблична информация за функциониращите социални услуги на тяхна територия и контакти за връзка, но липсва информация за вакантни места, основни права на ползвателите и техните роднини и т.н.  В много случаи, на сайтовете на общините, не само на видно място, а въобще липсва информация за реалните социални услуги, които се предоставят на техните територии – име на услугата, точен адрес, координати за контакт. Често услугата, посочено на сайта, не отговаря на реалния й профил, което въвежда в заблуждение потенциалните потребители, които както е известно, са и най-често хора от уязвими групи. Многобройни са случаите, когато граждани се обръщат към институцията на омбудсмана, за да попитат какви социални дейности има в дадена община защото няма от къде да получат такава информация“, посочва Авджиев.

Той допълва още, че на интернет страниците на областните администрации, отново в табличен вид и без всякаква допълнителна информация в помощ на гражданите, се предоставя информация само за областната карта на социалните услуги.

Главният секретар на омбудсмана обръща внимание и на факта, че хората трудно намират информация за статута на доставчиците на социални услуги – с действащ или отнет лиценз, оценка за качеството на предоставените услуги.

„От регистъра, поддържан и актуализиран от АСП, гражданите могат да получат информация само за териториалното разпределение на социалните услуги за пълнолетни лица по видове социални услуги, без обаче да има налична информация за всеки доставчик дали е лицензиран или не. В същото време, функционалностите на Регистъра за доставчици на социални услуги до 01.07.2020 г. са изцяло липсващи за актуални услуги – като възможност за търсене в цялата база данни за статута на един доставчик на социални услуги от цялата страна. В регистъра на лицензираните доставчици на социални услуги, поддържан и актуализиран от АКСУ, информацията е структурирана във вид, удобен за администрацията, но не и за гражданите – общо вписаните към 31.05.2025 г. 526 лицензирани доставчици на социални услуги са представени без да се следва някакъв стандарт, който да улесни търсенето от страна на гражданите: например първи да са вписани доставчиците на социални услуги от област Благоевград, следвани от тези в област Бургас и т.н.“, посочва Авджиев.

Акцентира и върху други проблеми – липсата на информация за правата на гражданите като ползватели на социални услуги и на техните роднини, както и на действаща система за своевременно известяване на близките на ползвателите на социални услуги, особено за домове за възрастни и болни хора, относно налагането на санкции на домове, които не отговарят на стандартите за качество.

В институцията на омбудсмана са категорични, че именно заради липсата на лесно достъпна и обективна информация гражданите се доверяват на непроверени източници и реклама на нелицензирани дейности, които наподобяват и дори конкурират същинските социални услуги.