Новини

18 март 2016 г.

           „Сред правозащитниците няма спор, че Конвенцията на ООН  за правата на хората с увреждания е базовият документ, който гарантира, че те успешно ще упражняват своите права и ще се включват реално в обществото“. Това каза омбудсманът Мая Манолова на кръглата маса „Дееспособност за хората с умствени затруднения и психични разстройства – стандарти и практика“, организирана от Българския хелзински комитет (БХК).

Тя подчерта, че 4 години след ратифициране на въпросната Конвенция страната ни се намира на изходна точка и този факт, по думите й, е доста притеснителен.

„От 31 юли 2015 г. проект на Закона за физическите лица и мерките за подкрепа отлежава на сайта на Министерството на правосъдието, а целта на този нов закон е да отмени остарелия за лицата и семейството от 1949 г., установяващ института на запрещението“, посочи омбудсманът.

           Според Манолова има сериозна съпротивата на институциите, най-вече на Министерството на труда и социалната политика, за предприемане на конкретни стъпки, с които да започне същинската реформа в тази област.

„За мен е притеснително, че и препоръките на моя предшественик г-н Константин Пенчев за промени в Глава 28 – „Поставени под запрещение“ на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ на практика не са се случили. Даже и на пръв поглед безобидната стъпка да се даде възможност на хората под запрещение да искат от съда промяна в наложения им ограничителен режим не е направена. Това означава, че ще има още по-сериозна съпротива по приемането на едно по-радикално и модерно законодателство“, каза Мая Манолова.

Омбудсманът посочи  още, че законодателните промени е важно да доведат до промяна в нагласите на обществеността към хората с увреждания и техните права. Манолова отбеляза, че в работата си непрекъснато се сблъсква с нагласите в обществото и догмите, с които е пропита администрацията.