Новини

След два часа и половина в институцията на омбудсмана, където граждани и експерти обсъждаха предприетите мерки от отговорните институциите за подобряване качеството на атмосферния въздух, стана ясно, че на 10 юни т.г. ще се организира нова – четвърта среща по проблема.

Припомняме, че предишните две срещи се състояха на 24 януари и 25 февруари т.г.

„Реално можем да кажем, че сме създали един форум, един механизъм за диалог между гражданите, граждански организации и институции, по една  изключително важна тема – за въздуха, който дишаме, ние и нашите деца, която е част изобщо от правото на гражданите да живеят в благоприятна и здравословна среда“. С тези думи омбудсманът очерта целта на поредната инициирана от институцията среща по проблемите на мръсния въздух.

По думите й от предишното събиране до новото са се случили няколко важни събития, като на първо място Манолова посочи експертен доклад на ООН за правата на човека, публикуван и обявен през март в Женева, където темата за качеството на въздуха се разглежда като неотменима част от човешките права. Манолова подчерта, че омбудсманът има своята роля и е на прав път в контекста със световните стандарти.

„Второто важно събитие е докладът на ЕК, публикуван на 5 април 2019 г., с който се извършва преглед на политиките на ЕС в областта на околната среда, там също още в заглавието се казва, че качеството на околната среда е пряко свързано с повишаване на качеството на живот на европейските граждани и е неотменна част от правата на гражданите на ЕС. На първо място в този доклад е посочено качеството на въздуха и мерките, които би следвало да се предприемат на европейско и на национално ниво“, информира общественият защитник.

Манолова акцентира, че констатациите в този доклад за страната ни са повече от притеснителни и то най-вече по отношение на замърсяването на въздуха с фини прахови частици.

„За 2019 г. са набелязани приоритетни мерки, които България би трябвало да следва. Мисля, че те са абсолютно в контекста на разговорите и на анализите, които правим заедно. Те са свързани с действия по изготвяне на предстоящата Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, за намаляване на емисиите от транспорта, от производството на топлинна енергия, за мрежата за мониторинг на качеството на въздуха, за която говорим. Теми, които обсъждаме вече трети път в този формат“, допълни общественият защитник.

Тя отбеляза, че в края на миналата седмица в София се е състоял и един друг форум – европейска конференция за качеството на въздуха, на която е било отчетено, че от 2011 г. до 2018 г. превишенията на замърсяване на въздуха са намалели с 60%, 9 града от 28-те, в наказателната процедура от Съда на ЕС, вече покриват нормите, като спадът на превишенията с фини прахови частици в столицата е със 17%.

Въпреки тези оптимистични данни, гражданите отбелязаха, че се наблюдава незначителен или съвсем малък напредък, защото разписаните 4 програми – 2 на Столична община и 2 национални, по които се усвояват средства, остават на хартия, а подобрението е само пожелателно.

Според Десислава Малинова, живуща в кв. „Красна поляна“, горенето на битови отпадъци продължава, няма подобрение в пунктовете за вторични суровини, камарите от алуминиева дограма в тях стават все по-голями, проверките не дават резултат, а 35-те филтъра, които СО възнамерява да постави на комините на  незаконни постройки, е неефективна политика, тъй като цената на един такъв филтър е между 3 000 и 4 000 лв.

Мартин Марков, също от столичния кв. „Красна поляна“, допълни, че лично е подал сигнал за горенето на кабели в Западния парк, където се е образувало ново гето, а незаконната сеч продължава безконтролно. Гражданите бяха категорични, че по доклада на институциите не са удовлетворени от резултатите и очакват на следващата среща повече конкретика по поставените от тях въпроси.  

В дискусията участваха: Теодора Полимерова - директор на дирекция „Климат, енергия и въздух“ към Столична община, експерти от Министерство на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, от Изпълнителна агенция по горите, от Министерство на труда и социалната политика, от Столичната дирекция пожарна безопасност и защита на населението към МВР, от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Петър Горновски – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, проф. Николай Козарев от Химикотехнологичен и металургичен университет, Ивайло Попов от Екологично сдружение „За земята“ и граждани.