Новини

Манолова обясни на съдия Стонг, че ръководената от нея институция няма пряко отношение към съдебната система, но в редица случаи, проблемите на гражданите, на които съдейства, неизбежно стигат до съда.

„За нас са важни съдебните процедури и разбира се делата да се решават справедливо и в разумен срок“, подчерта омбудсманът.

Акцент в разговора бе поставен и върху  медиацията и нейното приложение, несъстоятелността и личния фалит или т. нар. гражданска несъстоятелност.

Манолова подчерта, че медиацията у нас се прилага рядко и почти символично  заради неясно разписаните механизми и недостатъчните  усилия от страна на властите за нейното използване.

„Нашето конкретно предложение е медиацията да стане задължителна в една група дела като брачните и тези за родителските права“, изтъкна омбедсманът.

По въпроса за гражданската несъстоятелност общественият защитник посочи, че един от големите проблеми у нас, с който пряко се е ангажирала, са трудовите права на работниците. Тя разказа за законодателните промени, които е инициирала за защита правата на служителите и работниците от техните некоректни работодатели, как се започва производство по несъстоятелност и как никоя институция не се ангажира да подаде исковата молба, вместо ощетеният работник.

„Проблемът се сведе до това, имат ли право работниците или друг вместо тях да започне процедура по несъстоятелност, когато не са изплатени няколко заплати“, каза Манолова.

Стонг остана учудена как някой би си позволил да не плати заработеното на своите служители и разказа, че философията на законодателството в САЩ е корено различна. Там компаниите обявяват несъстоятелност, както и определена група кредитори, но делата се насрочват изключително бързо, буквално на следващия ден и всички се стремят да оздравят дружествата.  

„Първото, което компанията ще помоли съда, е да получи разрешение да плати на своите работници“, отбеляза Стонг. Тя уточни, че мениджмънтът на дружествата остава да управлява и не се назначават синдици, освен това те могат да поискат специални заеми за преструктуриране и оздравяване на компанията, а не както у нас фирмите да се прехвърлят на социално слаби хора.

„Разликата между несъстоятелността при Вас и в България е в ангажираността на фирмата по отношение, на която върви производството и на нейния мениджмънт. Според Търговския закон в България, когато едно дружество не може да си покрие задълженията за някакъв период от време, е длъжно да подаде молба, за да започне производство по несъстоятелност. Но то обикновено не го прави, за което носи наказателна отговорност, но тя в крайна сметка се свежда до административна такса от 1 000 лв", обобщи Манолова.

Тя посочи още, че по нейно настояване от месец април т.г. Търговският закон стои отворен в парламента и се опитва да убеди депутатите, че работниците трябва да имат възможност, ако не лично, то през някоя от институциите в държавата да започнат производство по несъстоятелност, защото и те се явяват като кредитори на дружеството.

„Има европейско законодателство, което защитава работниците на предприятия, които са в несъстоятелност. В България има създаден фонд с минимални вноски от всички работодатели, в който има събрани 250 млн. лв. за компенсиране именно на такива работници на предприятия в несъстоятелност, но, за да си получи работникът до 6 заплати, които не са му платени, трябва да е започнало производство по несъстоятелност срещу неговия работодател“,  обясни Манолова.  Тя подчерта, че от 5 г. във въпросния фонд не се събират вноски, а парите стоят недостъпни за работниците.

В края на разговора съдия Елизабет Стонг се ангажира да сподели опита на САЩ като предостави материали по техния Федерален закон за гражданската несъстоятелност.