11 януари 2016 г.
Интервю на Анна Заркова, в. "Труд
- Г-жо Манолова, вие браните малките производители на ракия, но ето -5 души загинаха след почерпка в Якоруда. Не съжалявате ли, че сезирахте Конституционния съд (КС) за промените в закона за акцизите и ги нарекохте лобистки?
- Моите съболезнования към хората в Якоруда.Те пострадаха от престъпление. Аз призовах прокуратурата и МВР да си свършат работата, за да бъде понесена наказателна отговорност за него. Призовах и държавата: нулева толерантност към нелегалното производство на алкохол! И 100% контрол както за големите производители, така и за малки обекти за дестилиране, които аз защитих. Оставам на мнението, че хвърлянето на обвинения срещу производителите на домашна ракия, преди да е приключила проверката на органите, беше спекулация с драмата и лобистко поведение. Експертизите показаха, че питието, отровило хората в Якоруда, не е произведено в малките казани за домашна ракия, а е промишлен спирт. Очаквах ако не извинение,то поне съжаление от говорителите на онези кръгове, които, имат интерес от рестрикциите за малките обекти. Подчертаваме подлежат на двойна регистрация - в НАП и митниците, и се контролират от държавата, за разлика от нелегалните спиртоварни.
- Според закона, който атакувахте, съдовете за дестилация в малките обекти са вече до 500литра, данъкът е 550 лв. на хектолитър и в тях ще се вари ракия само от 1 юли до 31 декември годишно.
- Драмата в Якоруда дава още аргументи за моята жалба до КС от този закон. Той нарушава принципа на равнопоставеност на стопанските субекти със сходна дейност. Създавайки рестриктивни условия за малките обекти, той ги води към фалит. Така не само служи на големите производители на спиртни напитки, но и отваря магистрално вратата на нелегалното производство на алкохол. Като фалират казаните, хората ще почнат да се крият като престъпници и да варят ракия в перални, в плевни, по дворове, без контрол.Да, нелегалните производители убиват и заслужават репресията на държавата. Но това не са бедните хора от селата, които си варят ракия за собствена консумация.
- Застанахте зад онзи пазарджиклия, който имал да дава 5 лв. на мобилен оператор от 2006 г., а днес дължи 136 лв., защото дългът му е купен от колекторска фирма. Така не окуражавате ли гратисчиите?
- Аз винаги съветвам гражданите да си плащат задълженията, иначе те пак се плащат, но от други граждани. При мен обаче постъпват многобройни жалби най-вече от монополните дружества - електроразпределителните, „ Топлофикация ", „Софийска вода", мобилни оператори и др., които паразитират на гърба на своите абонати, събирайки задълженията им по непочтен начин. В случая, който цитирате, задължението не е за извършени услуги. Гражданинът дължи 5 лв. и за него не е проблем да ги плати, стига да е уведомен по нормален начин, че ги дължи. Изглежда обаче, че идеята на мобилния оператор не е да си вземе тези 5 лв., а чрез събирачите на дългове да прибере 130 лв. допълнително.Това е непочтеното в отношението на монополите към техните клиенти - че са намерили удобен начин да трупат допълнителни суми, които не им се дължат. Затова предложих да бъде забранено на доставчиците на обществени услуги да ползват колекторски фирми. Сметнете печалбите на тия фирми! Те изкупуват дългове от 5-10лв. на половин цена и получават по 130, по 150, по 200 лв. от всеки, начислявайки адвокатски и други хонорари.
- Софийската топлофикация сама събира дълговете си, но въпреки това абонатите й се оплакват от безобразия.
- О, да. „ Топлофикация " м.г. е завела 15 000дела за задължения на граждани и на всяко си начислява 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт и 350 лв. за съдебен изпълнител. Моята битка е монополните дружества да се откажат от тези възнаграждения. Те са един вид неоснователно обогатяване. Другият вид е, когато дългът отива при близки до тях колекторски фирми и нараства в пъти. Трупа се печалба, като се бърка в изтънелия джоб на гражданите. Има разлика между това да си платиш задължението за услуга и другото - да бъдеш безобразно натоварен стакси и разноски, които в пъти надвишават задължението ти.
- Нали има съдилища?
- Колекторските фирми използват т. нар. арбитражни съдилища. Наблюдавам поне 30 и подозирам, че част от тях се създават от самите фирми, за да обслужваттехните интереси и кредиторите. Хората вместо на съд се пращат на арбитраж, и то без надлежно уведомление, въпреки че в договорите с монополните дружества няма арбитражни клаузи. Гражданин има дълг отпреди 5-10 г, или не, защото давността го е погасила, но за него се взема арбитражно решение, което не подлежи на обжалване. Той е осъден, без да е могъл да се защити. Ако на първото заседание не възрази, че е даден на арбитраж, значи е съгласен. Така се вадят на конвейер арбитражни решения, дават се на съдебни изпълнители и там се трупат разноски. Ако случайно някой бъде уведомен, направи възражения и делото се прекрати, арбитражният съд удобно пропуска да му присъди разноски за това, че е тормозен.
- Който си плаща редовно, не би имал тези неприятности.
- Не съм съгласна. Разгледах дела, които „ Топлофикация " води срещу абонати, които редовно си плащат. Съди ги за някаква дребна неплатена сума от изравнителна сметка или такса за инсталация отпреди година. Ако на гражданина му се каже, че дължи още 10 лв., той би ги платил. Подозирам, че нарочно остават несъбрани суми в безкрайната верига от плащания, за да им служат за трупане на 650 лв. отгоре. И още -гражданинът плаща, плаща, разкарват го по съдилища и съдебни изпълнители, накрая получава бележка с нули от „ Топлофикация ". Обаче след 2 месеца се оказва, че пак нещо неплатено е останало - част от такса, от изравнителна сметка, от хонорар. И така безкрай. Към мен се обръщат хора, за които не е проблем да си платят. Но те са обидени, гневни са, защото „Топлофикация " се гаври с тях.
- Съчувствате и на пенсионерите, които искат закон за възрастните хора. Но Законът за детето необлекчи съдбата на малките несретници - на бездомните, на тези, които проституират и просят.
- Всичко зависи от качеството на закона. Има огромна надежда у възрастните хора, че един закон ще подобри поне малко живота им. Ситуацията, в която са поставени, е повече от унизителна - с малките пенсии не могат да си платят сметките, да си купят лекарства. Заради безработицата в провинцията с пенсията на бабата живеят и дъщерята, и внукът. С един закон държавата няма да подобри доходите им, но ще прояви заинтересованост. Очакването е с него да се регламентира достъпът им до здравеопазване и подкрепа от общините на пенсионерските клубове, без които част от тях са социално изключени.
- Заявихте, че протестът за увеличените цени на винетките е справедлив. Но намаление няма да има.
- Граждани се обърнаха към мен с молба да атакувам в КС постановлението за тарифата на винетните стикери. Това е подзаконов нормативен акт и няма как да го направя. Но знам, че например във Видинско 8 или 15 лв. за 10-дневна винетка не са безпроблемни. Постановлението излезе без обществено обсъждане, без да се обясни кое налага увеличението на цените. Ако беше казано колко пари са похарчени от бюджета за пътища, какво ще се прави в идните години, хората биха проявили повече разбиране. Протестът на обеднелите българи е обясним. Атакуваха постановлението в административния съд, очакваме произнасяне. Пратих писма до министър Лиляна Павлова и пътната агенция с питане как ще харчат парите от винетките в следващата година.
- Като омбудсман отчитате нарастване на жалбите -1662 за 2 месеца само. Дали защото вдъхвате повече доверие от вашия предшественик, или защото хората живеят все по-зле?
- Причината е в повишените очаквания от институцията на омбудсмана . Аз приемам 2 пъти в седмицата в София и 1 ден в провинцията. Хората, които искат да се срещнат с мен, са над 350.
- В 265 общини сега има 11 омбудсмани , а вие стартирате избори на още. Няма ли да е това поредната администрация, за която ще плащаме без видим резултат?
- Местният омбудсман се избира от общинския съвет, той определя възнаграждението му. Не мисля, че ще струва кой знае колко, а ще е полезен. Проблемите на гражданите са много. Трябва да бъде накарана администрацията да си върши работата. В момента чиновникът се чувства като всевластен господар на гражданина, а той се чувства нищожен пред вратата му. Хората нямат пари да дойдат до София да се оплачат. Аз ще отида на място, но не мога да огрея навсякъде. Ще отворим постоянни изнесени приемни в различни области на България - да имам очи и уши по-близо до хората. Те имат нужда някой да им даде съвет, не всички могат да си позволят адвокат. В някои случаи е достатъчно да вдигна телефона и да помоля администрацията да си свърши работата. И аз го правя - звъня на зам..министри, на регионални структури. Така разбирам моята посредническа мисия.
- Изборният кодекс на Мая е виновен за фалшификациите на вота за кметове, за всички безобразия, които ни карат да мислим, че оттук нататък няма смисъл да се разкарваме до урните. Обижда ли ви този упрек?
- Изумява ме неспособността на овластени хора да носят отговорност. Опитът на прехвърлиш някому горещия картоф, да изкараш друг виновен, е недостоен. Не Изборният кодекс заключи хората в „Арена Армеец" не той подправи хиляди протоколи, не той е виновен за безобразната търговия с гласове. Тези, които организираха изборите, би трябвало честно да анализират лошите практики и подобренията в кодекса да се направят въз основа на тях. Аз се надявам, че няма да успее опитът на политическите партии да премахнат преференциалното гласуване - възможността на хората да пренареждат партийните листи. В момента общинските съвети са изградени от хора, половината от които са избрани преференциално. Ако партиите посегнат на преференциите, това ще разгневи гражданите.