Новини

12 септември 2016 г.    

   „Убеден привърженик съм на необходимостта от промени в Семейния кодекс. Като омбудсман, който защитава правата на българските граждани, нееднократно съм повдигала основните теми, които са предмет на обсъждания проект - като споделеното родителство, необходимост от ускоряване и облекчаване на процедурите по осиновяване и др“.  Това заяви омбудсманът Мая Манолова по време на организираната от нея дискусия „Гарантират ли се правата на децата с промените в Семейния кодекс“. В обсъждането се включиха  зам.-министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, на правосъдието Вергиния Мичева-Русева, народни представители,  представители на съдебната власт, адвокати, експерти  от неправителствени организации и др.

 

Темите, обсъдени по време на 4-часовата дискусия бяха: промени в осиновяването; споделената родителска отговорност и промените в режима по отношение на децата след развод или раздяла; настойничество и попечителство; възможности за оспорване на припознаването.

Омбудсманът подчерта, че  проблемите при промените в осиновяването са най-сериозни и радикални.

 „Статистиката показва, че въпреки голямото желание за осиновяване децата, вписани в регистъра са над 2400, а кандидат-осиновителите са 1500. А броят на международните осиновявания продължава да расте”, подчерта Манолова. Тя предложи да бъде обсъдена възможността за отпадане на критерия „Произход”, по пример на Румъния.

Омбудсманът бе скептична към създаването на единен централизиран орган, т.нар. Национален съвет по осиновяванията.

„По същество, оценката на кандидат-осиновителите и работата с тях ще продължи да се извършва от дирекциите по социално подпомагане по места. Кой ще осъществява контрола върху този орган“, попита Манолова. По думите й, създаването на един национален орган с неясен статут, поражда и други  въпроси, например, до колко този орган ще бъде независим, след като на практика ще е съставен от държавни чиновници.

„Какъв правен характер ще имат актовете, които ще издава този орган. Ако те са административни актове, естествено е те да подлежат на съдебен контрол, а такъв контрол в проекта не е предвиден“, обърна внимание общественият защитник.

Като ­„повече от спорна“ Манолова определи и идеята за въвеждане на посредници за достъп до информация на осиновени лица.

 „Да, необходима е помощ, но е неуместно тя да бъде задължителна“, категорична бе тя.

 

Видео от дискусията, презентация и  изказване на омбудсмана може да видите на: http://www.ombudsman.bg/reports/