Новини

„В контекста на конкретната законодателна инициатива, бих искала да привлека вниманието Ви към едни от най-сериозните тревоги на гражданите, които споделят с омбудсмана в жалбите си. Касае се за опасения от практики за извеждане на деца от семействата им само с оглед на техния социален статус, както и че се залага материален критерий за отнемане на дете т.е. поради бедност“, подчертава омбудсманът и посочва, че Конвенцията за правата на детето на ООН задължава държавите-членки да гарантират, че родителите получават подходяща помощ при осъществяване на техните родителски задължения.

Омбудсманът е съгласна, че когато родителите не са в състояние да осигурят подходяща грижа, детето има право на заместваща такава и че децата нямат власт и възможност да избират кой ще се грижи за тях и зависят изцяло от решенията, взети от семейството и държавата. Усилията на институциите обаче трябва да бъдат насочени към подкрепа на семейството и извеждането на деца в приемна грижа да бъде крайна мярка, най-вече в случаи на насилие и тежки нарушения на правата на детето.

„С оглед интересите на детето намирам този срок за твърде дълъг, тъй като при постановяване на мярка за закрила, съдът е длъжен да разглежда без забавяне, във възможно най-кратък срок постъпилото искане. В този смисъл са и принципите за приятелско и щадящо правосъдие за деца“, аргументира се омбудсманът. В настоящия законопроект обаче отново не се предвижда намаляването на този срок, което е негов сериозен дефицит, отбелязва доц. Ковачева.

В становището си омбудсманът засяга и темата за анонимното подаване на сигнали, след които могат да бъдат отнемани деца от родителите им.

„В тази връзка, вече съм изразявала позицията си, че не е допустимо да се пренебрегва сигнализирането за насилие и да не се предприемат мерки в защита на дете-жертва, но считам, че следва да се обмисли изричното регламентиране на процедура за запазване в тайна на самоличността на подателя на сигнала, която да гарантира неговата анонимност, без самият сигнал да е анонимен“, посочва общественият защитник. Ковачева допълва, че е необходимо създаването на механизъм, който да гарантира защита на личността на подалия сигнал за насилие над дете, който да бъде законодателно закрепен и да съдържа ясно разписана процедура за защита. Аргументът е, че така гражданите ще бъдат стимулирани да подават сигнали, без да крият имената си и да се страхуват от последиците.

Становището тук