Новини

Позицията на омбудсмана е, че преди да се измени Наредба № 11 от 01.09.2016 г., с която се въвеждат т.нар. „интегрирани“ изпити на края на годината, вместо познатите „малки матури“, трябва да се адаптират учебните планове и програми, така че децата да са подготвени за този тип изпити.

„Наясно съм, че се предвижда изпитите по математика и по български език и литература (БЕЛ) да бъдат интегрирани, като в тестовата част въпросите по БЕЛ ще бъдат комбинирани с въпроси от областта на обществените науки, а изпитът по математика ще обхваща и въпроси от областта на природните науки. Обясним е стремежът да се търсят начини за повишаване интереса на учениците и към останалите учебни предмети, както и за придобиване на повече практически умения, по-малко наизустяване и в крайна сметка за мотивиране на учениците за учене“, пише доц. Ковачева. Според нея обаче, въвеждането на т. нар. „интегрирани изпити“ в края на годината трябва да става и след подробен и публичен анализ къде са основните пропуски, затруднения и проблеми на учениците. 

Ковачева акцентира, че в жалбите си родителите изразяват несъгласие с готвените промени, които се предвижда да влязат в сила от учебната 2022/2023 г. Те са категорични, че т. нар. „интегрирани тестове“ ще затруднят учениците и ще създадат финансови проблеми за семействата им, които ще са принудени да заплащат за допълнителни частни уроци за подготовката на децата си. Омбудсманът посочва, че родителите изразяват опасения, че така ще се задълбочи социалната разлика между учениците, а също, че към момента няма никаква яснота нито за работещите в системата на образованието, нито за родителите относно тестовете и в каква насока трябва да се подготвят учениците.

Тя подчертава, че готвените промени от образователното министерство в съдържанието на изпитните тестове е спорно и не се приема еднозначно от гражданите. Освен това, според родителите, така ще се насърчи още повече потребността от частни уроци за подготовка, от разширяване на обема и на обхвата им, което ще доведе до увеличаване на „скритите“ разходи за образование на семействата.

Общественият защитник е категорична, че подобно решение трябва да бъде взето след реформиране на системата, като промяната трябва да започне от учебните програми и учебното съдържание, които да бъдат насочени към подготовка на учениците за този изпит в рамките на учебния процес в училище.

Тя отбелязва, че момента средното образование не е адаптирано за подготовка на децата за този изпит, което ще доведе до допълнително напрежение и стрес за учениците, особено за седмокласниците, които са достатъчно натоварени, а освен това ще доведе и до значителни финансови разходи на родителите, което ще стимулира извънучилищното паралелно образование у нас.
         Другият проблем, върху който се фокусира доц. Диана Ковачева, е свързан с  изменението на Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка, отнасяща се до промените в матурата по български език и литература в ХII клас. Става въпрос за намерението на МОН да завиши минималния праг за оценка „Среден“ от 23 точки на 30 от 100 максимални.
        „Гражданите посочват, че е редно и настояват тези промени да стартират за учениците, които предстои да започнат обучението си в първи гимназиален етап и ще бъдат в VIII клас през новата учебна 2020/2021 г. Подкрепям това искане и настоявам да бъде взето предвид“, категорична е Ковачева.

Становището тук