Новини

Към институцията на омбудсмана, с копие до други държавни органи и институции, в това число и до Вас, се обърнаха граждани, изразяващи своята позиция относно нарушаване на основни граждански права и свободи и създаване на напрежение в обществото вследствие на провеждащите се протести.

Гражданите твърдят, че посредством блокиране на пътнотранспортното движение в столицата и в други градове на страната, както и на ключови пътни артерии, протестиращите нарушават правата и свободите на останалата част от обществото.

Жалбите на гражданите, които са се обърнали към мен, поставят въпроси, свързани с баланса между правото на протест, упражняването на свободата на събранията и свободата на изразяване, от една страна, и правата на трети лица (включително правото на свободно придвижване) и защитата на обществения ред, от друга.  И в двата случая става въпрос за значими конституционно защитени права и държавата има позитивното задължение да гарантира тяхното упражняване. В този смисъл преценката на пропорционалността на предприетите мерки и използваните средства с оглед постигане на справедлив баланс, е от съществено значение.

Правото на придвижване (чл. 35 от Конституцията на Република България) и правото на събирания/манифестации (чл. 43 от Конституцията на Република България) са основни права на гражданите на Република България, които съгласно чл. 57 от Конституцията са неотменими, макар да не са от категорията на правата, които не могат да бъдат дерогирани. Важно е да се отбележи, че по силата на конституционната разпоредба не се допуска злоупотреба с основни права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

В този смисъл следва да се има предвид, че основните права „осигуряват определена закриляна област на свобода или равенство; това е обхватът на всяко основно право“. Но според практиката на Конституционния съд  защитата на  тези права „не е осигурена вечно и безгранично; нейните граници опират до границите на други основни права, от което следва, че заедно с правата съществуват и техните възможни ограничения. Източник на ограничения могат да са самите основни права, основните права на другите, както и защитените от Конституцията блага. С изключение на изрично посочените в чл. 57, ал. 3 КРБ основни права и свободи, ограничаване на основни права по начало е допустимо, без обаче да се накърнява същностното ядро на конкретното право. Гаранция за това е конституционното правило, че ограничаването, когато е допустимо, се прави само със закон (чл. 57, ал. 3 КРБ). (Решение № 15 от 2001 г. по к. д. № 3 от 2001 г.,  Решение № 15 от 21.12.2010 г., Решение № 7 от 19.06.2012 г.)

С оглед на възможността на гражданите да упражняват своите основни права и позитивното задължение на държавата да гарантира тази тяхна възможност, следва да бъде намерен справедлив баланс между правата на протестиращите и правата на останалата част от обществото. Преценката на пропорционалността следва да се основава на естеството на конкретната ситуация.

Следва да бъде отбелязано, че според Европейската конвенция за основните права и свободи (ЕКПЧ) и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), правото на индивидите да се събират с други хора (право на сдружаване) и техният колективен глас да бъде чут е основополагащо за функциониране на демокрацията. Правото на свобода на мирни събрания е основно право в демократичното общество, поради което не бива да се тълкува ограничително (Kudrevi?ius and Othersv.L Lithuaniania [GC], 2015, § 91; Тараненков). Русия, 2014, § 65). Свободата на събранията и правото да се изразяват гледни точки чрез тях, са едни от най-важните ценности на демокрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Свободата на събранията и сдруженията е регламентирано и в чл. 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Що се отнася до националната правна уредба, следва да бъде отбелязано, че редът и гаранциите за организиране и провеждане на събрания, митинги и манифестации в Република България са уредени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

За провеждането на митинги и манифестации (шествия) е въведен уведомителен режим, при предвидени в закона основания за налагане на ограничения и забрана за тяхното провеждане.

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСММ, кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията при определени предпоставки - когато има несъмнени данни, че са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; че застрашават обществения ред в съответното населено място; че застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка; че нарушават правата и свободите на другите граждани.

В случай че времето и мястото на протеста създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът предлага тяхната промяна. Забрана за осъществяване на протест или неговото прекратяване се допуска, ако той нарушава установения ред за провеждането му и се налага с мотивирана писмена заповед на кмета на общината, която може да бъде обжалвана пред съответния административен съд.

От гледна точка на йерархията на нормативните актове, конституционните права и тяхната защита доминират над Закона за движение по пътищата и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ето защо, при евентуален конфликт между тях, държавата би следвало да приоритизира Конституцията и международните договори, по които Република България е страна.

Правото на свобода на мирни събрания налага позитивни задължения на договарящите държави (Öllingerv.Austria, 2006, § 35). Последните трябва не само да се въздържат от прилагане на необосновани ограничения върху правото на мирно събиране, но и да защитават това право, както и да осигуряват ефективното му упражняване чрез създаване на подходящи закони и процедури (Djavit Anv.Turkey, 2003, § 57; Oya Atamanv.Turkey, 2006, § 36; Gün and Othersv.Turkey, 2013).

Следва да бъде отбелязано, че изразяването на политически мнения, респективно политически мотивираните събирания, са с най-висок интензитет на закрила според практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.10 и чл.11 от ЕКПЧ. Това е така поради изключителната им важност за идейния плурализъм и свободния политически дебат, които са основа на демократичните общества и правовите държави. Тази специфика съществено отличава изразяването на политическо мнение и политическите митинги и протести от шествията например на футболните фенове и агитки. Политическият контекст е решаващ и за легитимността на използваните изразни средства (Чолаков срещу България (жалба № 20147/06, Решение от 01.10.2013 г.).

При предприемането на действия от страна на държавните органи е необходимо да бъде направена преценка за това налице ли е реално застрашаване на обществения ред и нарушение на мирното събиране на протестиращите, включително, дали протестът и блокадата са с мирен характер и дали са налице изявления, които подбуждат към насилие, междуетническа омраза, сериозни обществени безредици или други незаконни действия. В този смисъл, ограничението на правото на мирен протест може да бъде допуснато само по съображения от легитимен интерес (напр. препятстване на масови безредици или подбуждане към насилие, междуетническа омраза и др.), като в този случай се изисква преценка на пропорционалността на използваните средства.

В този смисъл, основният критерий, възприет в практиката на ЕСПЧ, за допустимост на принуда в подобни ситуации са прояви на насилие от страна на протестиращите или актове на вандализъм. 

За прилагането на изброените в чл. 12 ал. 2 ограничения, според  практиката на ЕСПЧ, е необходимо да е установено по несъмнен и безспорен начин съществуването на факти и обстоятелства, които да посочат наличието на законовото основание и обоснованост на прилаганата ограничителна мярка по чл. 12, ал. 2 от ЗСММ. Законът изисква несъмнени данни за застрашаване на обществения ред и правата и свободите на другите граждани.

В съответствие с ЕКПЧ прекратяването на протест е допустимо, ако той се провежда без предварително уведомление до компетентните власти и се състои в умишлено сериозно засягане на възможността за нормално протичане на обществения живот, законно осъществяван от други хора, в степен, която е по-сериозна от тази, която би съществувала при нормалното упражняване на правото на протест. Разпоредбата на чл. 11 пар. 2 не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на това право от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. Националните власти оправдано могат да се намесят само ако са налице убедителни и конкретни доказателства да се предполага, че събранието представлява сцена за извършване на незаконни действия и насилие.

В тази връзка, следва да се отбележи, че според ЕСПЧ всяка една манифестация обикновено създава известни затруднения за движението, респективно е свързана с известно ограничаване на достъпа до обекти, намиращи се в близост до пътя на движението. Това обстоятелство само по себе си не може автоматично да оправдае забраната на подобни мероприятия.

В своята юриспруденция ЕСПЧ приема, че когато се налага ограничителна мярка в едно демократично общество, необходимостта от нейното предприемане се преценява въз основа на прилагането на принципа на пропорционалността. Пропорционалността се преценява от гледна точка съответствие на преследваните цели при налагането на забраната с несъмненото съществуване на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основни интереси на обществото и непосредствен риск от нарушаване на обществения ред.

Принципът на пропорционалността според практиката на Конституционния съд  ще е нарушен, ако са налице нарушения и при трите му съставки: първо, не е налице наложителност; второ, въпросното ограничение несъмнено е неподходящо; трето, ограничението не е най-щадящата мярка. Основният принцип на правото за пропорционалност изисква да не се влиза в противоречия между вида на нарушението и наказването на неговия нарушител (Решение № 7 от 19.06.2012 г. на КС по к. д. № 2/2012). „Поначало ограничения на основните права, включително правата - свободи, са допустими (Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9 от 2010 г.), стига да се спазва принципът на пропорционалността (чл. 5, ал. 1 и 4 от Договора за ЕС), който принцип трайно присъства и в практиката на Конституционния съд (Решение № 20 от 1998 г. по к. д. № 16 от 1998 г.; Решение № 2 от 2002 г. по к. д. № 2 от 2002 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9 от 2010 г.).“

Една намеса ще се счита за „необходима в демократичното общество“ за легитимна цел, ако отговаря на „належаща социална потребност“ и по-специално, ако е пропорционална на преследваната легитимна цел и ако причините, посочени от националните органи, да оправдаят е „уместна и достатъчна“ (Costerv.the United Kingdom [GC], 2001, § 104; S. and Marperv.the United Kingdom [GC], 2008, § 101; Obotev.Russia, 2019, §40).

Принципът на пропорционалност изисква да се постигне баланс между изискванията на целите, изброени в член 11, параграф 2 от Конвенцията, от една страна, и тези на свободното изразяване на мнения чрез дума, жест или дори мълчание от лица, събрани на улици или на други обществени места. (Kudrevi?ius и др. ).

Според ЕСПЧ задължение на държавите е да предприемат разумни и подходящи мерки, за да позволят на законните демонстрации да протичат мирно. Органите са длъжни да предприемат адекватни мерки за предотвратяване на насилствени действия, насочени срещу участниците в митинг или поне ограничаване на тяхната степен.

Съдът също така приема, че легитимната цел на „предотвратяване на безредици“ трябва да се тълкува тясно (Navalnyyv.Russia [GC], 2018, § 122, относно член 11; Perinçekv. Швейцария, 2013, §§ 146-151, относно Член 10). Ограниченията на свободата на мирно събрание на обществени места могат да служат за защита на правата на другите с оглед предотвратяване на безредици и поддържане на правилното движение на трафика (Éva Molnárv.Hungary, 2008, § 34).

В свое решение ЕСПЧ постановява, че когато демонстрантите не участват в актове на насилие, публичните власти трябва да покажат известна степен на толерантност към мирните събирания (Kudrevi?ius and Othersv.L Lithuaniania, [GC], 2015, § 150 и Obotev). Русия, 2019, §41; Oya Atamanv.Turkey, 2006 г.). Според ЕСПЧ разпръскването на демонстрация единствено поради липсата на предварително известие, без незаконно поведение от страна на участниците, може да представлява непропорционално ограничение на свободата на мирно събрание (Bukta и др. Унгария, 2007, §§ 35-36). Когато демонстрацията не е проведена по начин, съобразен с решението на органа за разрешение - както например в Nurettin Aldemir и Othersv.Turkey, 2007, където демонстрацията е проведена в зона, която не е сред разрешените - ЕСПЧ потвърждава, че когато демонстрантите не участват в актове на насилие, насилствената намеса на полицейските служители е непропорционална и не е необходима за предотвратяване на безредици.

С оглед изложеното и на основание чл. 19, ал.1, т.4 се обръщам към Вас, с препоръка при предприемане на действия от страна на компетентните държавни органи да бъдат взети предвид посочените европейски стандарти и съдебна практика. Във всеки конкретен случай следва да бъде направена преценка на пропорционалността на предприетите мерки и използваните средства с оглед постигане на справедлив баланс между правата на протестиращите и правата на останалата част от обществото.

В контекста на постъпилите жалби следва да бъде взет предвид принципът на пропорционалността и да бъде направена преценка дали с предприетите до момента действия от страна на държавните органи са защитени правата и свободите на останалата част от българските граждани, като в контекста на правото за свободно придвижване следва да бъде направена преценка дали създадените алтернативни маршрути обезпечават неговото упражняване.  

Моля да ме информирате в разумен срок за Вашето становище по случая и за предприетите от Вас действия.