„Подкрепям изцяло инициативата за промяна на финансовата помощ за хората с увреждания да бъде обвързана с размера на линията на бедност. Смятам, че това е по-добрият подход в сравнение с предишния и е значително по-справедлив.“ Това каза омбудсманът Диана Ковачева на заседанието на Националния съвет за хората с увреждания /НСХУ/, на което се обсъди проект на Постановление на МС за определяне размера на линията на бедност за страната за 2020 г.
По думите й увеличението от 348 лв. на 363 лв. няма да е достатъчно, за да бъдат разрешени проблемите с размера на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания.
Тя допълни, че този размер на линията на бедност не е достатъчен на фона на минималната заплата и увеличението на пенсиите и допълни, че е важно да се обмисли следващата стъпка - други социални плащания да бъдат обвързани с линията на бедност.
„За омбудсмана буди тревога фактът, че значителна част от населението продължава да бъде с доходи под линията на бедност“, аргументира тезата си доц. Диана Ковачева.
На заседанието на НСХУ тя настоя в проекта на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания за 2016 – 2020 г. да бъдат отразени Заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и отправените препоръки към нашата държава.
Ковачева акцентира, че в Плана следва да бъдат включени мерки, с които да се търси адекватно решение във връзка с института на запрещението.
Тя препоръча да се ускори процесът по превеждане на български език и ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията за хората с увреждания, който дава възможност за индивидуални жалби към Комитета.
Омбудсманът подчерта още, че са необходими действия за спешно разрешаване на проблема с медицинската експертиза, тъй като тя оказва сериозно отражение върху правата на хората с увреждания и за изпълнение на целите на Националната стратегия за хората с увреждания.
Друг проблем, който постави доц. Ковачева на заседанието, бе свързан с учебните помагала за децата със специални образователни потребности. Тя информира, че при среща с образователния министър, той се е ангажирал с проблема.
По отношение на висшето образование омбудсманът настоя за осигуряване на адекватни възможности за достъп на хора с различни увреждания до образование във висшите училища, включително за хората с намален слух.
„Имаме жалби, свързани с неосигурени възможности за обучение на студенти с намален слух, поради липса на жестови преводачи или невъведени подходящи форми за провеждане на изпити“, каза още общественият посредник.
Ковачева поиска да бъдат обективно отразени и измененията в правомощията на институцията на омбудсмана в Доклада за изпълнението на заложените дейности в Плана за действие за периода за изпълнение на Националната стратегия за хората с увреждания.
„Миналата година беше направена промяна в Закона за омбудсмана, която ни предостави възможност да кандидатстваме за статут „А“. Бих искала да бъдат добавени новите правомощия на омбудсмана. На първо място да насърчава правата на човека, което е важно, а на второ - правомощията, свързани със защитата на правата на човека от посегателства от страна на частния сектор. Също така и по-прозрачна процедура за избор и назначаване на омбудсман и неговия заместник, както и на служителите в институцията“, посочи доц. Диана Ковачева.
По думите й е престижно за България да се спомене, че институцията на националния обществен защитник от тази година е вече е акредитирана с най-високия статут „А“ за правозащитна организация.
„През 2018 г. бяха предприети реални действия за конкретна реформа в политиките за хора с увреждания. Омбудсманът беше част от тези действия, свързани с промяна в законодателството“, заяви още Ковачева.