Новини

9 декември 2022 г.

Омбудсманът Диана Ковачева и Програма ROMACT на Европейската Комисия и Съвета на Европа организират публичната дискусия: „Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство“. Събитието ще се проведе на 12 декември, понеделник, от 9.00 часа в зала „Сердика“ на София Хотел Балкан.

Дискусията ще бъде излъчвана и онлайн със симултанен превод на български и английски език на Фейсбук страницата на Програма ROMACT: https://fb.me/e/29xWQWXyt и на институционалната интернет страница на омбудсмана: https://www.ombudsman.bg/bg/p/sabitiya#e20.

На форума ще бъдат обсъдени проблемите на децата на трудовите мигранти, с акцент върху правата на децата, засегнати от предизвикана от бедност трудова миграция на родителите.

Събитието ще започне с представяне на фотоизложбата „Живот без тях”, която показва как живеят оставени от родителите си деца в Община Борован.

Ще бъде представен доклад[1] на Програма ROMACT[2] по темата на форума, базиран на теренно проучване, проведено в общини, участвали в Програмата.

Целта на тази публична дискусия е да се повиши обществената и институционална осведоменост, както и чувствителността към уязвимостта на децата на трудовите мигранти, особено на деца, оставени в бедни и маргинализирани общности от родители, заминали за работа в чужбина. Ще бъдат изведени потребностите на децата и на разширените им семейства, както и необходимостта от интегрирана подкрепа и внимание.

Проучвания сочат, че не се събира систематизирана информация за оставените деца у нас и няма официална статистика за реалния им брой. На практика нито една институция не разполага с данни за техния брой. Към настоящия момент се приема, че всяко четвърто или пето дете в България е оставено на роднини, тъй като родителите търсят препитание в чужбина. По експертни данни между 20 и 25 на сто от децата у нас са с един или двама родители, които живеят или работят трайно в чужбина. Сред ромските семейства процентът им нараства до 37%.

В тази връзка, форумът ще постави във фокуса на дискусията активните процеси за разработване на политики, които ще засилят целенасочените и координирани действия на място, осигуряващи правата на децата и тяхната закрила.

На вниманието на участниците в дискусията ще бъдат поставени редица проблеми и обсъдени възможните решения, свързани с въвеждане на спешни мерки, с които да се ограничат вредните последици за оставените деца и се увеличат ползите от трудовата миграция. 

За участие във форума са поканени народни представители, заместник-министри, ръководители и експерти от отговорните български държавни институции, от научните среди, от Програма ROMACT, заместник - председател на Комитета по правата на детето към ООН, представител на Управителния комитет за правата на детето (CDENF) към Съвета на Европа, докладчикът на ПАСЕ относно децата, засегнати от трудовата миграция, ръководителят на мисията на УНИЦЕФ – България и представители на гражданското общество. 

Докато феноменът „оставени деца“ е признат в различни страни в Европа, където са разработени съответни законодателни мерки и политики за адресирането му на национално и местно ниво, то в България, въпреки че проблемът засяга широк кръг деца, включително и в бедни общности, ситуацията все още не се оценява и тези деца не се приемат за изложени на риск, следователно не са адресирани от никаква целенасочена политика.

През 2020 г. доклад на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) относно въздействието на трудовата миграция върху децата[3], оставени от родители-мигранти, подчертава, че „Оставянето на милиони деца без родителска грижа е масово нарушение на човешките права и ненужна заплаха за стабилността и просперитета на нашите страни. Целенасочените ad hoc мерки не са достатъчни за подобряване на ситуацията. За да се увеличат максимално ползите от трудовата миграция, като същевременно се премахнат нейните вредни последици за оставените деца, всички държави трябва да признаят мащаба на това явление и дългосрочните щети, които то създава, и да въведат цялостни подходи към трудовата миграция, които са съсредоточени върху децата, основават се върху правата на човека, чувствителни са към пола и са социално и икономически устойчиви“.

Въз основа на този доклад, в Препоръка 2196 (2021)[4] на ПАСЕ и Резолюция 2366 (2021)[5] се адресират именно често подценяването въздействие на трудовата миграция, невидимостта на уязвимите оставени деца и вниманието и грижите, които трябва да им бъдат дадени от съответните заинтересовани страни.