Омбудсманът иска ВКС да издаде тълкувателно решение за това дали вземанията на топлофикациите и другите доставчици на услуги са с 3-годишна или с 5-годишна давност
петък, 29.07.2011
Националният омбудсман изпрати искане до Общото събрание на гражданската и търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) за приемане на тълкувателно решение относно съдържанието на понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
София, 29 юли 2011г.
Националният омбудсман изпрати искане до Общото събрание на гражданската и търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) за приемане на тълкувателно решение относно съдържанието на понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Според Константин Пенчев е наложително ВКС да излезе с тълкувателно решение по въпроса и да уеднакви практиката, тъй като различни съдебни състави в различни съдилища продължават да си противоречат при преценката дали вземанията на топлофикационните дружества за доставена топлинна енергия и вземанията на всички други доставчици на подобни услуги – електрическа енергия, вода, телефонни услуги и т. н., са задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД и като такива се погасяват с изтичането на 3-годишна давност или за тях се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Омбудсманът констатира, че различни съдебни състави продължават да прилагат 5-годишната давност за тези плащания, въпреки постановеното от състав на ВКС и влязло в сила Решение № 168/22.12.2009 г. по т. дело № 408/2009 г. (представляващо задължителна практика по смисъла на т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК), според което, при тези плащания се прилага 3-годишната давност. Някои съдебни състави стигат и по-далеч, като отказват да приемат задължителната практика на ВКС. Пример за това е окончателното Решение № 4386/18.07.2011 г. на Софийския градски съд по гр. дело № 7341/2011 г. В мотивите си съставът е категоричен, че не споделя доводите, че възприетото в решения на ВКС по чл. 290 от ГПК тълкуване по този въпрос за 3-годишната давност има задължителен характер за съдилищата. „Такъв, съобразно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт имат само тълкувателните решения и тълкувателните постановления” – пишат тримата съдии от СГС.
Националният омбудсман приема, че с тази противоречива практика се създава правна несигурност и това обезверява българските граждани и създава у тях чувство за липса на справедливост.