20 януари 2016 г.
"Моето писмо, с предложение за въвеждане на еднодневни винетни стикери е адресирано до Министерския съвет, защото това е органът, който приема наредбата за винетните такси и респективно промените в нея. А не министърът на регионалното развитие и благоустройството. За мен е необясним аргументът, че еднодневните винетки били неизгодни като техническо изпълнение, защото таксите за почасово паркиране в "синя" и "зелена" зона в София също се заплащат със стикери или есемеси. Как плащането с един или два лева в столицата е изгодно по тази система, а за винетките е икономически неизгодно?" Това заяви омбудсманът Мая Манолова пред журналисти в Кюстендил, където има приемен ден за граждани от града и областта. Коментарът на националния омбудсман бе след въпрос на местните медии относно изказването на регионалния министър Лиляна Павлова преди няколко дни. В предаването "Седмицата" по Дарик радио тя обяви, че "разходите за отпечатване на еднодневни винетки ще са по-високи от приходите" и "че няма такава европейска практика".
"Прекрасно е, че българските граждани ще ползват електронни винетки след две години, приветствам го, но въпросът е, какво се случва през този период. Българските граждани няма да започнат да се движат по републиканската пътна мрежа след две години, те го правят днес и сега. Наистина не е справедливо спрямо хората, на които им се налага само 5-6 пъти годишно да отидат до друго населено място да плащат толкова, колкото тези, които всеки ден пътуват по републиканските пътища", каза Манолова. Тя бе категорична, че това е проблем не само за хората с ниски доходи, но и на всички граждани, тъй като е крайно несправедливо.
"Твърдението, че 8-те лева месечно не са проблем за бюджета на никой български гражданин, е доста смело изказано. Още повече, че няма разсрочено плащане. На практика, ние плащаме веднъж 100 лева, а не всеки месец по 8 лева. Ако имаше такава възможност, сигурно и реакциите щяха да са други", посочи омбудсманът. И допълни: "Аз лично не бих се наела да говоря за бюджета на други хора. Също така не съветвам министрите да го правят, да дават оценка за това, кое е по джоба на един средностатистически българин и кое не е. Защото тези хора ни плащат заплатите, и моята - на омбудсман, и тази на министрите. А не ние техните".
Мая Манолова подчерта, че след среща с протестиращи хора в Добрич се е уверила, че не цената на пътните стикери ги разгневява, а неяснотата какво се случва с парите, събрани от тях. "Казаха ми го в прав текст - на нас не ни е проблем увеличението, ние можем да си го позволим, но искаме да знаем, защо пътищата в нашата област не са пипани от десетилетия. Питаме, защо таксите от винетките отиват за попълване на дупки в държавния бюджет, а не на тези по пътищата“, заяви тя. Според Манолова на тези въпроси трябва да отговори регионалното министерство и Агенция "Пътна инфраструктура". Тя бе категорична, че хората във всяка област трябва да знаят какви пътища предстоят да бъдат рехабилитирани и ремонтирани през тази или следващата година.
"Ако хората са информирани къде отиват парите им от винетните такси, няма да има такава реакция. Още повече, ако се предупредени за тяхното увеличение преди, а не след като това вече е факт", допълни омбудсманът.
В рамките на приемния си ден Мая Манолова се срещна с 11-те директори на институциите, предоставящи социални услуги в Кюстендил и областта.
"Поех конкретни ангажименти към директорите на различните институции, предоставящи социални услуги, които работят с деца в Кюстендил", каза Мая Манолова. Единият от ангажиментите, по думите й, е осигуряването на устойчивост на грижите, предоставяни от страна на Образователния център за здравно и социално развитие.
„Един много често срещан проблем, когато става дума за финансиране по европейска програма е, че когато периодът на програмата свърши, услугите остават да висят без финансиране. Ще кандидатстват от центъра, обещах с моите експерти да помогнем за оформянето на едно предложение към социалното министерство, което да получи подкрепа, защото този център работи от три години”, обясни Мая Манолова. Тя посочи, че другият поет ангажимент е към социалните работници, защото има сериозен проблем с техните възнаграждения, особено на специалистите. „Не е нормално един млад специалист – психолог, кинезитерапевт, логопед, да получава възнаграждения в рамките на 460 – 480 лева. Поради тази причина бягат от всички градове от подобен тип и се занимават с всякакъв вид дейности, които са различни от толкова важната квалификация, която са получили. Проблемът като цяло е със стандартите за издръжка, защото на практика възнаграждението на специалистите се формира на база утвърдения държавен стандарт за делегираната дейност”, обясни Мая Манолова.
„Един от най-големите проблеми, който отново идентифицирах в Кюстендил, сблъсквам се с него на много от местата, които посещавам в страната, е проблемът с „невидимите хора“. Това са бездомните, които ние често се правим, че не виждаме по улиците. Това са самотните хора, а и хората в семейства, които са затворени буквално между четирите стени на своите апартаменти. Това са възрастни, болни, хора с увреждания, социално слаби, които са забравени от всички, включително от държавата, но те имат нужда от подкрепа“, подчерта Манолова и посочи, че в Кюстендил, както и във всички областни градове трябва задължително да бъдат изградени кризисни центрове за бездомни хора.
"Представяте ли си как оцеляват бездомните хора при тези температури", попита националният защитник. "По официална статистика, те са едва 2-3 процента, но по данни на хуманитарната организация "Каритас" у нас те стигат близо половин милион", посочи Мая Манолова.
По-рано през деня омбудсманът посети и Център за настаняване на деца с увреждания от семеен тип, който определи като един от най-добрите в България.