Новини

Омбудсманът Мая Манолова и сръбският й колега Зоран Пашалич днес организираха обща приемна в гр. Цариброд /Димитровград/, Сърбия, където изслушваха проблеми на наши сънародници и сръбски граждани.

Българското малцинство отново постави казуса за 30% българско съдържание в учебните програми по география, история, музика и изобразително изкуство. Омбудсманът се ангажира да съдейства за среща в София с екипа на сръбското министерство на образованието,  така че този въпрос да бъде поставен на обсъждане и да намери своето решение с нашето Министерство на образованието и науката.

Хората се жалваха пред Манолова още от проблемите с начисляване на суми за комунални услуги и добавките към тях, събирани от ЧСИ или от съдилища. Поставиха и въпроси за неизплатени обезщетения от предприятия, които са приватизирани и в последствие фалирали, засегнаха още темите за бедността и липсата на препитание, характерни и за гражданите у нас.

Сред казусите на българите в Сърбия бе и проблемът с излъчването на БНТ и основните национални телевизии, както и възможността на сънародничките ни да се вписват в гражданските регистри и с българските си фамилии. По този проблем омбудсманът говори с кмета на Цариброд Владица Димитров, който я информира, че вече е започнала процедура за оформяне на документите в съответствие с желанията на българската общност.

Манолова също така поздрави градоначалника за възстановяването на историческото име на Димитровград – Цариброд.

Пред български медии омбудсманът Мая Манолова коментира и ползата от създаването на Балканската мрежа на омбудсманите. По думите й това е много важна стъпка както за гражданите в Сърбия и в България, но също така и за страните от региона, защото хората имат много общи проблеми, за чието разрешаване може да се ползва опита на всяка една от държавите.

„Например, утре в София ще се проведе конференция, на която ще се представи сръбският опит по събирането на дългове от монополни дружества за комунални услуги. От първа ръка, от колегата в Сърбия, се убедих какви са минусите на системата, която съществува в Сърбия. В България също системата има много минуси и би следвало, ако се пренася опит, да бъде съобразен с това как той реално се отразява на гражданите“, информира Манолова.

Наред с другите казуси, поставени пред Манолова и Пашалич, бе и  сръбският Закон за безопасност за движението по пътищата, който създава препятствия за регистрацията на селскостопанска техника и засяга населението в региона, което се препитава основно със земеделие, а тези нови правила пречат на хората, които имат по-стара техника, да я регистрират.

 „Колегата омбудсман пое ангажимент да постави този въпрос пред парламента на Сърбия и ще настоява за отлагане на влизането в сила на този закон“, допълни ползата от съвместната работа Манолова.

По-късно Омбудсманът и българският посланик в Сърбия Н. Пр. Радко Влайков се срещнаха с българската общност в Цариброд.