„За мен е чест да бъда един от първите лектори в Антикорупционната академия. Днешната дата е знакова – 10 декември е Международен ден за правата на човека, а вчера – 9 декември, бе Световен ден за борба с корупцията. Съвпадението на тези две дати ме изправя пред предизвикателството да направя връзка между борбата и противодействието на корупцията и човешките права. Тази връзка само на пръв поглед изглежда трудна, защото правото да живееш в свободна от корупция среда е основно човешко право. Тя застрашава и нарушава не само социалните и икономическите права на гражданите, но също така и гражданските и политическите права“. С тези думи омбудсманът Мая Манолова започна публичната си лекция пред повече от 100 студенти и преподаватели в Университета за национално и световно стопанство на тема „Противодействие на корупцията и защита на правата на човека“, част от лекциите на академия „Антикорупция“.
Лекцията е продължение на политиките в меморандума за сътрудничество между омбудсмана Мая Манолова, ректора на УНСС проф. д.ик.н. Стати Статев, председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев и председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на Народното събрание Борис Янчев, подписан на 14 ноември 2018 г. С документа се цели популяризиране на академия „Антикорупция“ за противодействие на корупцията чрез организирането на лекции, конференции, студентски практики и стажове, сътрудничество в изследователски проекти и др.
Мая Манолова подчерта, че за България темата антикорупция е изключително актуална и е във фокуса и общественото внимание не само през последните дни, а изобщо през последните десетилетия. Общественият защитник обоснова твърдението си с притеснителните случаи от последната седмица и визира ремонтите в София и подозренията, свързани с тях, оставката на един зам.-кмет, повдигането на скандала „Суджукгейт“, проверките от компетентните институции на апартаментите на високопоставени представители на властта, повдигнатите обвинения и задържането на крупни бизнесмени и др.
„Омбудсманът не може да остане безразличен към актуалността на темата „антикорупция“ и това е предизвикателството днес пред мен – да представя ролята на институцията, възможностите на институцията, да се включим в този процес. Формално трябва да призная, че законът не дава правомощия на омбудсмана нито да разследва, нито да обвинява, нито да наказва. Нещо повече, омбудсманът няма никакви правомощия по отношение на прокуратурата и съдебната власт, но и аз, и моят екип, никога не подхождаме към нито един проблем на гражданите формално, така че мнението и по тази тема на институцията е, че борбата срещу корупцията не следва да се свежда само до преследване и наказване за корупционно поведение или за корупционни престъпления. Според нас, за да има ефективна борба и противодействие срещу корупцията, би следвало да има една цялостна антикорупционна държавна политика“, категорична бе Манолова.
Тя допълни, че в сърцевината на антикорупционна политика трябва да стои устойчивата антикорупционна институционална среда – публични, прозрачни и отчетни държавни институции, които стриктно да спазват принципите и стандартите за добро управление.
„Именно тук през призмата на правото на добро управление е и ролята на омбудсмана, който има законов и конституционен мандат да се застъпва за правата на гражданите“, подчерта Мая Манолова.
По думите й чрез правомощията на институцията, тя и екипът й, се явяват като гарант за прилагането на принципа на добро управление чрез препоръките, които отправят до всички държавни и местни органи, чрез конституционните жалби, когато се сблъскват с лобистки текстове в законите, чрез правото на косвена законодателна инициатива, която има омбудсманът и чрез правото и очакването от омбудсмана да изразява справедливото обществено мнение като високоговорител и граждански контрол върху дейността и работата на всички останали институции, когато се отнася до зачитане правата на гражданите, както и като медиатор между гражданите и институциите.
В лекцията си общественият защитник обърна внимание на последното изследване на „Трансперънси Интернешънъл“ – България, което разкрива възприятието на бизнеса за корупцията у нас, според което страната ни държи устойчиво последното място сред страните-членки на ЕС с индекс от 41 пункта.
„Особено притеснително е това, че ако доскоро последното място се делеше от България заедно с Румъния, Италия и Гърция, сега тези страни са се качили с няколко пункта нагоре“, отбеляза Манолова. Според нея това не само подронва международния имидж на България и доверието, което имат европейските и стратегическите на страната ни партньори, но е по-фатално върху усещането и отношението на българските граждани и на българския бизнес към нивото на корупцията у нас. Манолова цитира още данни на Световния икономически форум, според които корупцията е най-големият проблем пред фирмите, които имат желание и намерение да правят бизнес в страната ни.
„Обикновено корупцията има две страни – страна, която приема и страна, която дава подкуп. Това поставя и пред гражданите, и пред мен, като омбудсман, и пред всички институции нашите отговорности, но в крайна сметка, знакът за решителна борба с корупцията трябва да тръгне отгоре – от отговорните държавни институции, които са призвани да развиват борбата с корупцията“, обобщи общественият защитник.
Мая Манолова подчерта и ролята на специалните разузнавателни средства, които се използват при доказване на корупционни практики. Според нея е необходим ефективен съдебен контрол, за да не бъдат застрашени правата на обикновените хора.
Накрая тя акцентира, че мисията на омбудсмана е да буди съвестта на хората, да им вдъхва увереност, смелост и мотивация за съпротива срещу всички опити за корупционни практики, непрозрачно вземане на решения, конфликт на интереси или шуробаджанашки решения. По думите й такава би следвало да бъде ролята и на много други институции, които нямат пряка задача в битката, разобличаването, преследването и наказването на корупционни практики.
„Обществото е такова, каквото ние си го направим и от гражданската активност на българските граждани всъщност зависи как ще изглежда общественият договор. Дали той ще бъде очовечен, дали ще включва тотално неприемане на корупционно поведение, конфликт на интереси и роднински обвързаности. Аз съм готова като омбудсман да дам своя дял за това в буденето на българското общество и към неговата непримиримост към подобни прояви. Много се надявам, че младите хора ще бъдете моите партньори в тази важна и отговорна мисия“, завърши Манолова.
Цялата лекция на омбудсмана тук
Презентация тук