Омбудсманът Мая Манолова поиска реално обезщетение за стопаните от с. Тутраканци, община Провадия, чиито животни бяха превантивно умъртвени заради африканската чума в региона. Това стана днес след среща с потърпевшите животновъди в Областна управа Варна.
„Хората са абсолютно прави, защото в рамките за превенция срещу африканската чума са им избили прасетата, а сега държавата отказва да ги обезщети. Институциите се позовават на един абсолютно неработещ текст в закона, че животните не са били регистрирани. Питам аз в кои по малки населени места, къде по селата хората регистрират домашните си животни. Такава е фактическата ситуация, хората гледат прасета, за да изхранват семействата си, за да посрещат празниците, това е българска традиция“, подчерта омбудсманът.
Тя информира, че е разговаряла вече по проблема с изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Дамян Илиев и с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който я е уверил, че заедно с експертите ще потърсят начини за обезщетяване на потърпевшите.
„Не мисля, че 20 000 – 30 000 лв. са голям проблем на земеделското министерство, ако искат адекватно да се борят с африканската чума, с болестите по животните, би следвало коректно и честно да обезщетяват гражданите, които са потърпевши от тази борба. Европейската комисия им е казала “браво“ и аз ще им кажа „браво“, когато тези, които са платили цената на тяхната борба срещу чумата бъдат справедливо обезщетени“, категорична бе Манолова.
По-рано през деня по покана на Националния съюз на земеделските кооперации в България омбудсманът Мая Манолова участва в дискусия по актуални проблеми на земеделските кооперации, която се състоя в хотел „Интернационал“, КК „Златни пясъци“. На форума Манолова заяви, че е необходим нов, отделен закон за земеделските кооперации и че само по този начин държавата ще може да отговори на европейските изисквания срещу свръх концентрацията на земя.
„Като омбудсман имам своите ангажименти по отношение защита правото на собственост на българските граждани, правото на сдружаване, подкрепата на кооперациите, правото на свободна стопанска инициатива, така че ангажиментите на институцията, особено по отношение на земеделските производители, имат своето развитие във времето“, отбеляза общественият защитник.
По думите й поземлените отношения в България се характеризират с много ярки контрасти и противопоставяния, защото 1,5% от собствениците държат над 85% от земята, като останалите проценти са разпределени между десетки и стотици хиляди дребни собственици и затова според нея е необходимо сдружаването на по-малките производители, за да станат по-конкурентни и достатъчно силни.
„Сблъсъкът между огромните собственици и ползватели и дребните собственици е драматичен, при който потърпевши са малките. В практиката си съм се убедила, че дали става въпрос за розопроизводители, които трябва да се борят срещу подозренията за картел в розопроизводството, дали става дума за черешопроизводителите, които се борят срещу могъщите и силните прекупвачи на череши, в крайна сметка решението на тези проблеми е чрез сдружаване и коопериране“, аргументира позицията си Мая Манолова.
Тя отбеляза още, че в институцията на омбудсмана има сериозно количество жалби срещу неплащане на рента и реалните собственици на земя „стават крепостни на големите ползватели, защото те са много по-силни от тях“.
Председателят на Националния съюз на земеделските кооперации в България Явор Гечев също потвърди необходимостта от отделен закон, защото в момента Законът за кооперациите обединява изобщо кооперирането и в него има всякакъв тип кооперации.