Новини

„Предложените промени от Министерството на енергетиката в Наредбата за топлоснабдяването реално няма да променят нищо, те са образно казано за отбиване на номера, не решават нито един от проблемите на гражданите с Топлофикация“. Това заяви днес омбудсманът Мая Манолова по време на инициирания по темата от нея форум.

Тя  посочи, че истинската причина за тези промени в наредбата от страна на ресорното министерство е очакваното до 16 юни 2019 г. решение на Върховния административен съд (ВАС) да отмени окончателно и на втора инстанция формулата за определяне на сградната инсталация.

„Формулата не отразява действителното отдаденото количество топлина и е трудно разбираема и необяснима. Не става ясно, защо коефициентът, който отчита дела на инсталираната мощност на сградата, спрямо общата мощност за сгради с открито изпълнение е 0,15. Така и не става ясно, защо за сгради със закрито изпълнение е 0,10, нито дума в предложените мотиви. Никакъв опит да се обясни защо тези коефициенти се намират във формулата и са в такъв размер“, отбеляза още Манолова и допълни, че „виси“ и въпросът защо се използва показател, отразяващ инсталираната мощност, а не реално използваемата. 

Друг проблем в наредбата са предвидените възможности на общото събрание на етажната собственост да определи сградната инсталация в границата между 20% и 40%, както и по реално измерена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за което няма изготвени правила или методики.

За решенията на общото събрание на етажната собственост за избиране на метод се препраща към Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), което на практика означава, че шепа хора ще вземат важни решения за всички живущи в сградата. „А това без съмнение ще доведе до междусъседски войни“, каза омбудсманът.  

Манолова акцентира и на факта, че е налице и противоречие в Закона за енергетиката (чл. 155, ал. 2), който изисква фактуриране най-малко веднъж годишно на действителното потребление на топлинна енергия.

Омбудсманът подчерта, че промените в наредбата е трябвало да бъдат обвързани с такива и в Закона за енергетиката. Тя припомни хронологията – отмяна на формулата на сградна инсталация с решение на ВАС, постановено на 23 април м.г., сформиране на работна група със заповед на министъра на енергетиката за изработване на нова формула и със задача промени в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, от която работна група нищо не е последвало след приключване на работа й на 1 октомври м.г. Така в последния момент, по думите на омбудсмана, се предлага продукт, който не решава проблемите.

Мая Манолова отбеляза, че причината да организира дискусията е и общото състояние на топлофикационните дружества и топлофикационния сектор. За да очертае проблемите тя цитира изявлението на бившия председател на Асоциацията на топлофикационните дружества, който на обществено обсъждане в КЕВР за цената на парното още на 10 юни 2015 г. е казал, че топлофикационният бранш загива, че секторът е поставен на предела на възможностите на съществуването си и ако това не се разбере и не се вземат мерки, той ще загине.

„С пълна сила, това твърдение е валидно и към днешна дата, защото ако се опрем на числата, на обективни данни - през 2014 г. „Топлофикация София“ е имала натрупани загуби в размер на 202 млн. лв., през 2018 г., четири години по-късно, тези загуби се увеличават с 388 млн. и стават общо 590 млн. лв.“, посочи омбудсманът.

Другите проблеми, на които общественият защитник обърна внимание, е липсата на опит за „разсичане на възела“ на взаимоотношенията на „Топлофикация“ с фирмите за дялово разпределение и клиентите; закрепостяването на потребителите към топлините счетоводители; практическата невъзможност за сключване на договори между топлофикациите и етажната собственост; липсата на фигурата доставчик на топлинна енергия; продължаващото съществуване на забраната за демонтиране на радиатори и др.

В дискусията участваха председателят и заместник-председателят на Комисията по енергетика към НС, представители на Министерството на енергетиката, на Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите, Българска национална асоциация „Активни потребители“, Сдружение за правна помощ на потребителите, Федерация на потребителите в България, Гражданско движение „Днес“, топлофикационни дружества, Асоциация на дружествата за топлинно счетоводство, Асоциация за регулиране отношенията в етажната собственост „Справедливост“ и десетки граждани.