Новини

Какво правят институциите? Ние сме изпратили проблемите и сме предложили решения, изпратили сме съответни препоръки на всички институции. Използвам случая да обърна внимание само на няколко от тях и също така ще ви изпратя и доклада, той е актуален, нищо, че е изготвен в края на миналото лято. Отнесох го в парламента, нямаше време да бъде обсъден. Така че обръщам внимание на 4 предложения.

Първото, свързано с необходимостта да съществуват адаптирани процедури по информиране на децата-бежанци за техните права, още в първия момент, когато те пресичат границата и влизат в България, защото в момента нашето впечатление е, че те или формално се записват с произволно влизащи в страната други чужденци, или просто не се информират, не само на познат за тях, но и говорим език, по подходящ начин, така че да разберат какви са техните права.

Втората тема, която е важна, е по създаването на регистър на всички непридружени деца-бежанци, защото при проверките, които правим установяваме, че въпреки затварянето на границата, техният брой продължава да бъде непостоянен и плаващ. Включително в този регистър да бъде отбелязан и представителят на непридруженото дете. И тук ще си позволя в рубриката „Предложения за законодателни промени“ да ви обърна внимание на едно предложение, което сме обосновали в специалния доклад и за което настояваме – промяна в института на представителството на непридружените деца. Защото за всички, които са наблюдавали процеса при приемане на последните промени в Закона за убежището, темата за това кой да представлява непридружените деца беше горещия картоф, в който се препънаха институциите. Накрая, както и обикновено става, когато никоя от другите институции – МВР, социалното министерство, съответни агенции не желаят да поемат този ангажимент, той се праща в общините. Така че в момента е на кметовете на общини, без да има никакви изисквания за това на какви условия трябва да отговарят представителите на непридружените деца.

Има маса куриози в София. Например, имаше един районен кмет на територия, на която има бежански лагер. Беше назначил куриера, работещ в общината, за представител на наричаните 380, минали през центъра, деца-бежанци. В резултат на това, човекът беше напуснал работата си, защото това е и огромна отговорност. Проблемът не е в кмета, проблемът е в законодателството.

Виждам, че се подготвят промени и в Института за настойничеството и попечителството в Семейния кодекс, което е изключително важно. Там няма и дума за представителството на непридружените деца. Всъщност текстовете са уредени в Закона за убежището и според мен е крайно време да се обърне внимание на този проблем. Иначе приветствам, за да не се изказвам по следващата точка, създаване на специализирана услуга за непридружените деца-бежанци. Това е и една от основните препоръки в специалния ни доклад – да има обособено пространство, в което непридружените деца да могат да получат образование, здравеопазване, спокойна и сигурна среда, а не както е в момента. За съжаление, повечето от тях са в общи помещения, заедно с други непознати възрастни бежанци.

Благодаря ви!