Новини

23 септември 2025 г.

Омбудсманът Велислава Делчева взе участие в заседанието на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където се разисква на първо четене новия Закон за ВиК, весен от Министерския съвет на 25 юли т.г.

В изказването си тя подчерта важността от приемането на закон, който действително да гарантира правото на хората на достъп до ВиК услуги на икономически обосновани цени, обвързани с изпълнението на показателите за качество.

„Всички препоръки, които сме отправили са в резултат на анализ на жалбите, които е получавала институцията на омбудсмана от 2020 г. И трябва да Ви кажа, че над 70% от жалбите, които получаваме са свързани с липса на достъп до вода или лошо качество на услугата“, каза Велислава Делчева.

Тя допълни, че становището й е изградено на основата на поставените проблеми от предишните омбудсмани, което е дългосрочната визия на институцията.

Според нея е очевидна необходимостта не само от нов закон, но и от нова Стратегия за развитие и управление на ВиК в Република България, която да бъде основана на много добър правен анализ на изминалата водна стратегия на страната, както и да представи действащи решения за излизане от водната криза и ефективна защита на интересите на крайните потребители.

„Относно самия законопроект подкрепям общините в тяхното искане ВиК операторите в границите на една обособена територия да бъдат различни, тъй като за мен това е и в противоречие на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление“, посочи общественият защитник.

Делчева беше категорична, че е по-справедливо да се въведе единна цена според начина на доставяне на водоснабдителната услуга на територията на ВиК оператора – единна цена при гравитачно, единна цена при помпажно и единна цена при смесено доставяне.

„Необходимо е да се регламентира процедура за прилагане на по-ниска цена на водата, когато тя не отговаря на нормативните изисквания за качество, т.е. държим да има балансираност по отношение цена качество. И тук искам да направя една вметка, която не засяга настоящия законопроект и може би ще трябва да се коригира на подзаконово нормативно ниво, но е необходимо да се въведат критерии и контрол за предоставянето на т. нар. водоноски, цистерни, които се използват в не малко населени места и в момента“, подчерта омбудсманът и даде пример с гр. Брезник, където за 5000 души има само 6 водоноски.

„Необходимо е да се предвидят санкции на ВиК операторите при неизпълнение на показателите за качество и ефективност, нещо което смятам, че е задължително да бъде направено“, акцентира още омбудсманът.

По думите на Делчева начинът на определяне на социалната поносимост за съответна административна област на база на минимално месечно потребление на вода за питейно-битови цели е неясен, т.е. не става ясно откъде ще се получава тази информация. Посочи, че на интернет страницата на Националния статистически институт има публикувана информация по области за използваната вода от домакинствата, доставена от ВиК операторите средно на човек на ден по години, но не и за минималното месечно потребление на вода за питейно-битови цели.

„На следващо място в текста на чл. 88, където се въвеждат отделни цени за достъп и изразходвано количество за всяка от трите вида услуги за битовите потребители –искам да посоча, че ако цената за достъп остане, в закона да се посочат основните правила, по които ще се определят тези цени за достъп и най-вече кои разходи ще покриват, трябва да стане ясно, че това ще бъдат разходи само за инфраструктура“, каза още омбудсманът.

Велислава Делчева възрази срещу издаването на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от размера на вземането.

По думите й това ще доведе до съдебни разноски, надхвърлящи по размер основното задължение на потребителите, често при задължение на стойност 10, 20 или 30 лв. Затова препоръча преди да се пристъпи към действия за принудително изпълнение, да има възможност да се премине през процедура за доброволно изпълнение - покана за доброволно изпълнение, с посочен срок, и възможност за сключване на споразумение за разсрочено плащане на задълженията.