Новини

София, 18 юни 2010г.

Омбудсманът на Република България организира работна среща на експерти по семейно право и представители на институции във връзка с очертаващи се проблеми при международно осиновяване и прилагането на европейското право в закрилата на правата на децата. Срещата е част от мащабната проверка, която извърши омбудсмана по повод конкретни жалби на граждани и внесената от партия „Другата България” петиция, в която се настоява за промяна на чл.110 от Семейния кодекс, който третира като чужденци българските граждани, живеещи в чужбина, подали молби за вписване в регистъра за осиновяване на дете от български произход. В хода на проверката се извърши цялостен анализ на нормативната база, регламентираща реда за осиновяване от български граждани с обичайно местопребиваване в друга държава на деца от България, проучи се международното законодателство в сферата на осиновяването и по-конкретно Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, ратифицирана от България и в сила от 01.09. 2002 г.; анализираха се практики на държави – страни по Конвенцията. На основание чл. 20, ал.1, т.2 от Закона за омбудсмана, омбудсманът изиска становища по поставените въпроси от Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика.

В срещата, проведена на 8 юни 2010 г., участваха представители на Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, представители на партия „Другата България”, както и неправителствени организации. Представиха се различни гледни точки по исканията на партия „Другата България”, посочени в петицията, с която на 19 февруари 2010 г. беше сезиран омбудсмана.  

„Петицията, внесена от партия „Другата България, събира волята на много български граждани за осигуряването на семейство на български деца, които са вписани в регистрите за пълно осиновяване”, каза при откриването на срещата омбудсманът Гиньо Ганев и допълни „Исканията на тези граждани имат своето основание в чл.26, ал1 от Конституцията, която дава равни права и задължения на всички български граждани, независимо къде се намират. Идеята на днешната среща е да се чуят повече компетентни мнения и да се потърсят решения, които ще подкрепят българските граждани с обичайно местопребиваване в чужбина при осиновяване на български деца, особено на тези, които вече са започнали процедурата по осиновяването.”

„България е ратифицирала Хагската конвенция за международното осиновяване още през 2002 г., но едва през 2009 г. се предприеха стъпки за цялостно хармонизиране на българското семейно право с разпоредбите на този международен договор, който изисква съобразяване на уредбата на международното осиновяване с обичайното местопребиваване на осиновяващ и осиновяван, а не с тяхното гражданство. Основният проблем, който вълнува тези български граждани, е свързан с базата данни на децата, които са вписани в регистъра за международно осиновяване. Задължена съм да отбележа, че Министерството на правосъдието се съобрази изцяло с препоръката на омбудсмана, с която се иска предприемане на действия за изменение и допълнение на Семейния кодекс, за да бъде създаден възможност на българите с обичайно местопребиваване в друга държава, които са започнали процедурата за осиновяване по реда на отменения Семеен кодекс, да я довършат по него.”, каза заместник-министърът на правосъдието Даниела Машева.

Проф. Цанка Цанкова, член на Конституционния съд и един от авторите на новия Семеен кодекс, изрази мнението, че трябва да се намери подходящ начин и да се отчете еднаквото гражданство на осиновителите и осиновените деца, като предложи да се обсъди възможността за допълването на критериите за определяне на подходящ осиновител с наличието на българско гражданство.

 Доц. д-р Велина Тодорова, член на работната група към омбудсмана, изрази съмнение, че исканията на партия „Другата България” могат да бъдат удовлетворени. „България е страна по Хагската конвенция, а конвенцията е създадена, за да защитава интересите на детето. Конвенцията се прилага, когато дете с обичайно местопребиваване в една договаряща страна /държава по произход/ е било, е или предстои да бъде изпратено в друга договаряща държава /приемаща страна/ било след неговото осиновяване в държавата по произход от съпрузи или от лице с обичайно местопребиваване в приемащата страна. Критерият за международно осиновяване по Хагската конвенция е постоянното местопребиваване на осиновителя и в този смисъл българския Семеен кодекс е изцяло хармонизиран с европейското право. Как можем да заобиколим този правен ред?, каза доц. Тодорова.

Началникът на отдел „Международни отношения и акредитирани организации” към Министерството на правосъдието – г-жа Милена Първанова представи пред присъстващите на срещата проблемите, с които са се сблъсквали българските граждани, живеещи в чужбина при осиновяване на дете от България при действието на стария Семеен кодекс, породени от несъответствието на нормите с международното право и Хагската конвенция. Най-често се е констатирал отказ за предоставяне на социален доклад от компетентен орган в държавата по обичайното им местопребиваване, невъзможност за осиновяване на дете едновременно от двамата съпрузи в една процедура при смесен брак между български и чужд гражданин, проблеми с признаването на осиновяването и уреждане на гражданство на детето, както и невъзможност за осъществяване на наблюдение в следосиновителния период.

Адвокат Миглена Бояджиева, консултант на Международната социална служба, сподели натрупаната си практиката по прилагането на Хагската конвенция, „Българите, които живеят в чужбина, трябва да се обръщат към органа по осиновяване в страната, в която живеят, а не към българските социални служби. Международното осиновяване е субсидиарна мярка за закрила на детето и в нея се отчита преимуществено най-добрия интерес на  детето, а не на кандидат-осиновителите ”, каза адвокат Бояджиева.

Председателят на партия „Другата България” Божидар Томалевски мотивира исканията в петицията с текстове от Националната стратегия за детето, приета от НС на 31.01.2008 г., но проф. Цанкова поясни, че Стратегията няма характер на законов акт и в този смисъл в текстът на Семейния кодекс няма противоречие. Г-н Томалевски призова специалистите да помислят за правна възможност българските граждани с постоянно местопребиваване в чужбина да имат предимство при осиновяване пред чуждите граждани. Неговите съображения са свързани със запазването на българската идентичност и култура на осиновените деца.

Г-жа Даниела Машева информира участниците в срещата, че министерството е изготвило законопроект за изменение и допълнение (ЗИД) на Семейния кодекс, в който ще се реши проблемът на 199 български семейства, които живеят в чужбина и са били в процедура по осиновяване при приемането на закона. В Министерството на правосъдието се надяват, че Народното събрание ще приеме законопроекта до края на месец юли т.г. Присъстващите приветстваха действията на Министерство на правосъдието и подчертаха важността на изменението. „Тези промени се бавят повече от година и са във вреда както на осиновителите, така и на децата”, подчерта адвокат Снежана Раденовска. 

По препоръка на Гиньо Ганев заместник-министър Машева се ангажира в Правилникът за работа на Съвета по осиновявания към МП българското гражданство да бъде заложено като критерий за оценка на осиновителите. „Над всичко е най-добрият интерес на детето и ние трябва да го браним”, каза омбудсмана.