Новини

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до социалния министър в оставка Георги Гьоков, в коeто алармира, че хора с увреждания се оплакват от тежките условия и сериозен финансов ресурс за кандидатстване с проекти по Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Изработването на идеен проект струва около 1 500 лева, посочват в жалбите си гражданите.

„Смятам, че е недопустимо участието в Програмата да е съпроводено с необходимостта от инвестиране на лични средства за изготвяне на инвестиционни планове, чрез които хората с увреждане да могат да се ползват от правото си на достъп до жилищна среда. Изработването на инвестиционен проект е специализирана експертна дейност, която е високо платена. За граждани, които са в тежко социално положение, липсата на подкрепа за покриване на разхода за разработване на инвестиционен проект се оказва непреодолима пречка за кандидатстване по Програмата и ефективното упражняване на правото им на достъпна жилищна среда“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава още, че уязвимият характер на целевата група на Програмата изисква условията за кандидатстване да бъдат максимално облекчени, при използване на всяка допустима възможност за служебно набиране на необходимите документи и освобождаване на нуждаещите се от заплащане на излишни такси.

Тя е категорична, че хората с увреждания са принудени да се издържат с ограничени средства заради трайна неработоспособност, освен това са ограничени допълнително и от невъзможността самостоятелно да финансират изработването на задължителна документация, с която освен това не е гарантирано одобрението точно на техния проект.

Общественият защитник акцентира и върху факта, че държавата има задължение да предоставя на хората с увреждания достъпна жилищна среда и не би трябвало гражданите сами да понасят финансовата тежест, за да се ползват от своите права.

„В това отношение смятам, че е важно да се намери подходящ институционален подход в подкрепа на хората с увреждания при изработване на инвестиционен проект, каквито добри практики вече се наблюдават (чрез ангажирането на студенти от строителни специалности, чрез публично-частни партньорства на ниво централна или местна власт и др.) или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева допълва още, че за кандидатстването по Програмата се изискват документи с нотариална заверка. Така се задължават правоимащите и активно легитимираните представители на етажната собственост да извършват допълнителни разходи и да отделят от времето си за набавянето им. Омбудсманът дава пример с нотариално заверен образец от подписа на лицето, представляващо сдружението.

Друг сериозен проблем, на който омбудсманът за пореден път обръща внимание, е изискването за живеещите в многофамилни жилищни сгради, в режим на етажна собственост да подават документи чрез сдружение, учредено и вписано по Закона за управление на етажната собственост.

„Неоспорим факт е, че в много от жилищните сгради, които са в режим на етажна собственост, собствениците не желаят да учредяват сдружения. Съгласно уредбата в Закона за управление на етажната собственост създаването на сдружение не е задължително и е оставено на волята на собствениците чрез гласуване в Общото събрание. Необходимо е значително мнозинство, за да се вземе решение за подобна структура, което включва собственици, представляващи не по-малко от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост“, посочва проф. Ковачева.

Тя е категорична, че това се явява непреодолима пречка за голям брой хора с увреждания, които се нуждаят от подкрепата на държавата за изграждане на достъпна среда. Според нея така се създават и предпоставки за неравно третиране, като гражданите с увреждания, които живеят в режим на етажна собственост, са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо тези хора с увреждания, които живеят в собствени къщи.

„Не на последно място по значение, предложението за подаване на документи чрез сдружение, както за представяне на актуално решение на общото събрание на собствениците за участие по Компонент 1 е в противоречие с текста на чл. 184, ал. 3 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), в който е изрично установено, че за изграждането или поставянето на съоръжения по чл. 184, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост“, пише още общественият защитник.

В заключение на становището си омбудсманът настоява Програмата да предвиди възможност за предоставяне на техническа помощ в подкрепа на хората с увреждания при подготовка на тяхната документация или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания.

Ковачева настоява максимално да се опрости документацията за участие в програмата, като се вземат предвид ангажиментите на администрацията за служебно удостоверяване. Конкретно настоява да се коригират ограниченията в чл. 6, ал. 3, т. 2 и съответно в чл. 20, ал. 5, т. 2 от текста за недопускане на нуждаещи се до кандидатстване, а именно – към датата на кандидатстване да нямат неизпълнени задължения към МТСП по предходни договори.

„Възможно е да съществуват случаи, при които подаващите заявления да реализират дейности и по други проекти към социалното министерство в периода на кандидатстване и да имат задължения, които обаче да са текущи и да не са просрочени. Не е правилно тези хора да бъдат лишавани от подкрепа, при положение, че са добросъвестни“, подчертава омбудсманът.

Диана Ковачева посочва още, че за да се постигне максимална информираност на кандидатстващите е добре и в обявите по двата Компонента – в чл. 10 и чл. 23, да бъдат включени възможностите за защита при несъгласие с решението на министъра на труда и социалната политика и отхвърляне на предложените проекти.