Новини

„Аз съм тук да заявя своята подкрепа към петицията на организациите на възрастните хора за отпадане на параграф 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)“. Това заяви омбудсманът Мая Манолова днес при участието си в заседанието на парламентарната комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, на което бе обсъден документът.

Съгласно параграф 6 от КСО индексирането се извършва съобразно размера на пенсиите с процент в съответствие с нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

„Аз смятам, че исканията в петицията са абсолютно справедливи, абсолютно легитимни. Ясно е, че пенсиите представляват заместващ доход, който би трябвало да бъде съответен на получаваните възнаграждения и осигурителния принос, както е безспорно, че би следвало да има ясна връзка между размера на получаваната пенсия и размера на осигурителния принос на гражданина“, допълни общественият защитник.

Тя бе категорична, че тази връзка е била прекъсната и затова българските граждани и пенсионери са загубили доверието си към пенсионната система.

По думите й хората нямат отговор защо трябва да се осигуряват максимално на реалните си доходи, след като пред себе си имат нагледен пример на десетки хиляди пенсионери, които получават „орязани пенсии“, заради съществуването на таван на пенсиите.

„Няма как да не коментирам и последните анонсирани намерения от страна на финансовия министър във връзка с предстоящата бюджетна процедура и няма как и да не се изкажа против анонсираното решение за отмяна на параграф 6 в тази част, в която приключва с тавана на пенсиите за хората, които ще се пенсионират след 1 януари 2019 г.“, категорична бе Манолова.

Тя допълни, че аргументите за това решение са същите като тези отпреди 3 г. на тогавашния социален министър Ивайло Калфин, който обосновава защо трябва да отпадне таванът на пенсиите.

„Смятам, че не е честно, спрямо тези български граждани, които даже отложиха своето пенсиониране и се лишиха от дохода, който биха получавали от пенсии. Сумарно с моите експерти го изчислихме – става дума за над 32 000 лв. за тези, които са очаквали, че ще падне таванът на пенсиите и са задържали пенсионирането си от 1 януари. Сега с това анонсирано решение те са ощетени с 32 000 лв.“, подчерта омбудсманът и допълни: „Освен това като юрист и правозащитник няма как да не извися глас срещу опита да се посегне на сигурността, предвидимостта и стабилността в действието на важни за хората закони в България, каквито са и осигурителните. Смятам, че решението, което се предлага не е честно и че всъщност честното решение би следвало да бъде отпадането на тавана на пенсиите“, обобщи Мая Манолова.

Тя заяви още, че може да се помисли за по-справедлив таван от посочения от 1 200 лв.

„Например, едно от предложенията е размерът да бъде равен на максималния осигурителен доход, което е едно по-справедливо решение- Така ще се изключат екзотичните примери, които се дават, че ще има  пенсии по десетки хиляди лева. Смятам, че това е некоректно отношение, че хората, които са се подписали под тази петиция са си заработили с честен труд пенсиите, които да получават след тяхното пенсиониране“, каза още омбудсманът.

Тя изказа своето притеснение, че след решенията на КЕВР цените на основните хранителни продукти ще се повишат, както и инфлацията. По думите й  издръжката на живот ще бъде в размер на 597 лв. за един човек, а линията на бедност 348 лв. за следващата година.

„При тази ситуация абсолютно справедливо звучаха въпросите и на хората, които са в тази зала, а и на тези, с които се срещам ежедневно – как се живее с 200 лв.“, попита Манолова.

Тя акцентира, че 700 000 пенсионери получават по 200 лв., т.е. всеки трети български пенсионер.

„Дискриминацията, която беше допусната през 2000 г., с преизчисляването на пенсиите, която ощети в течение на вече повече от 10 г. стотици хиляди български пенсионери, трябва да бъде поправена. Честното решение е преизчисляване на пенсиите, като стремежът трябва да бъде измерването да не е с минималната работна заплата, определяно обикновено от конюнктурни съображения, а с линията на бедност. Според мен не би следвало да има човек в България, който да живее със сума под 348 лв.“, завърши омбудсманът.