Новини

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати писмо до здравния министър д-р Стойчо Кацаров, в което поиска надлежна информация във връзка с приетите от МС вчера изменения в Наредбата за медицинската експертиза, свързани с пожизнения ТЕЛК за дефинитивните заболявания на хората с увреждания.

„Междувременно, хора с увреждания ме сезираха, че не разполагат с достъп до проекта на Наредбата и че информацията с последните промени не беше обществено достъпна и по тях не бяха проведени обществени консултации”, пише омбудсманът. 

По време на заседанието на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, което се състоя днес в институцията, Диана Ковачева предложи органът да излезе със становище по наредбата.

         „Да, факт е, че по информация в медиите, отразили изказванията на здравния министър, той е решен за част от хората с дефинитивни увреждания, техният списък е разширен, но доколкото не разполагаме с текста, мисля, че е редно те да бъдат обсъдени публично“, заяви тя.  

На заседанието присъства и председателят на националната организация „Малки български хора“ Светослав Чернев, който алармира, че по негова информация новата наредба дискриминира членовете на неговата организация, заради 1 см. разлика.

„Дискриминират се едни малки хора спрямо други малки хора, което е недопустимо, защото малки хора с ръст 1.19 см. получават пожизнен ТЕЛК, а малки хора с ръст 1.20 см. нямат такъв“, подчерта Чернев.

Омбудсманът припомни, че именно след нейната препоръка здравното министерство е инициирало въпросната промяна, която тя определи като положителна стъпка.

Общественият защитник отчете работата на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, създаден по силата на Закона за хората с уврежданията с цел  наблюдение по прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания.

„Имам много жалби от хора с увреждания в последно време. Това ми даде повод да се обърна към Централната избирателна комисия (ЦИК) с една препоръка, която не за първи път изпращаме. Тя се отнася до съществени проблеми, отразени в жалби до омбудсмана от хора с увреждания”, каза доц. Ковачева по време на заседанието на Съвета.

Омбудсманът информира присъстващите, че в четвъртък е изпратила писмо до ЦИК и тази сутрин е получила отговор, в който са я уверили, че ще се съобразят с нейните препоръки за достъпна информацията за процеса на гласуване и на Брайл, както и на други, подходящи за лицата с увреждания, аудио формации.

„Липсата на жестомимичен превод в информационните материали на ЦИК за популяризиране на гласуването с машинни устройства - препоръчваме да бъде предвидена официална информация за процеса на гласуване и тя да бъде достъпна в секциите на Брайл и подходящи аудио формати. По сведения от хора с увреждания, все още не може в пълнота да бъде опазена тайната на вота на незрящи граждани. По отношение на информационните материали за популяризиране на гласуването с машинни устройства препоръчваме да бъдат допълнени с жестомимичен превод и адекватни субтитри. Също така методическите указания за прилагане на Изборния кодекс за СИК в страната да бъде допълнени в Раздел 2, т.4. Препоръчваме по отношение на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването да има аудиоплеър и списък с брайлов шрифт на кандидатите и партиите, фигуриращи в бюлетината. Достъпът на хората с увреден слух до услугите на жестомимичен преводач онлайн също е нещо, което препоръчвам, а също така безплатен телефон, на който да се получи информация за процеса на гласуване. Това означава не само да се правят справки за включване в избирателните списъци в деня на гласуване, а това да може да се случва по-рано“, информира общественият защитник.

Доц. Ковачева представи и първите индикатори за наблюдение за прилагането на чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /КПХУ/, свързани с достъпната архитектурна среда.

 „Ние успяхме да приключим успешно темата за утвърждаване на индикатори за мониторинг по чл. 9 на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Темата за тези индикатори стоеше на дневния ред на Съвета през последната една година. Тези индикатори са интересен инструмент за проследяване на напредъка в реализацията на правата на хората с увреждания. Те могат да установят пропуски в изпълнението по чл. 9 – за достъпната среда“, каза омбудсманът.

Доц. Ковачева информира, че индикаторите са в три групи – структурни, които наблюдават правната, политическата и институционалната рамка за достъп до пътища и транспорт, здравни съоръжения на открито и закрито.

„Включен е преглед на ангажиментите на отговорните институции, които произтичат от международните договори от областта на правата на човека. Изработена е конкретна методика, по която ще бъде осъществено наблюдението, както и стъпки за извършване на съответни дейности”, информира общественият защитник.

По думите й втората група са процесните индикатори, съблюдаващи изпълнението на политиките, ефективността на системите, подаването на жалби и оказване на подкрепа от страна на отговорните институции.

„Тук е включен и преглед на бюджетните средства, на политиките, стратегиите и плановете. Изработена е конкретна методика“, допълни Диана Ковачева.

Тя посочи, че третата категория са резултатните индикатори, които изследват реалната ситуация от гледна точка на хората с увреждания, упражнили правата си на практика.

„Извършва се оценка на реалната осведоменост относно правата, на реалния ефект относно политиките на правата на човека и реално допуснатите нарушения. Тук също е изработена конкретна методика“, подчерта омбудсманът.

Диана Ковачева посочи, че с приемане на индикаторите ще стартира следващият много важен етап по наблюдението на чл. 9 от Конвенцията по отношение на достъпността на средата - практическото прилагане на индикаторите и дейността по същинското наблюдение.

„С това предаваме щафетата към Комисията за защита от дискриминация“, обобщи доц. Ковачева.

Припомняме, че омбудсманът е първият председател на мониторинговия орган и като такъв бе натоварен с функцията да конституира и организира дейността на Съвета през първите две години от създаването му.

От днес по силата на закона, председателството се поема от Комисията за защита от дискриминация.