По повод проблемите, свързани с методиката за определяне на таксата за битови отпадъци и възможните решения, обсъдени по време на дискусията „Справедливо определяне на таксата за битови отпадъци”, омбудсманът изпрати писмо с препоръки до министър-председателя.
София, 09 юни 2011г.
По повод проблемите, свързани с методиката за определяне на таксата за битови отпадъци и възможните решения, обсъдени по време на дискусията „Справедливо определяне на таксата за битови отпадъци”, омбудсманът изпрати писмо с препоръки до министър-председателя. В него той напомня, че преобладаващата част от общинските съвети, позовавайки се на изключението в чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), регламентират в наредбите си изчисляване на таксата за битови отпадъци въз основа на данъчната оценка на имота. „Този начин на определяне на таксата, макар и формално съобразен със закона, не обвързва размера на дължимата такса със стойността на действително извършената услуга и предизвиква в задължените лица недоволство и чувство за несправедливост” – пише омбудсманът.
Той информира министър-председателя, че по време на проведеното в институцията обсъждане на въпроса, с участието на депутати от 41-то Народно събрание и представители на общините, всички са приели, че при решаването на този проблем трябва да се прилагат принципите на прозрачност и справедливост. В писмото пише: „План-сметката за необходимите на всяка една община средства за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване трябва да бъде прозрачна, като е необходимо да се предвидят законово механизми за осъществяване на граждански контрол. Разходите за тази дейност трябва да се разпределят между ползвателите на услугата по обективни критерии, базирани на количеството генерирани битови отпадъци”. Според Константин Пенчев, прилагането на тези два принципа налага съответни законодателни промени. На първо място, трябва да се отмени чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като се отнеме възможността на общините да определят таксата за битови отпадъци въз основа на оценки на имота. „Такава промяна бе категорично подкрепена от всички участници в дискусията и е очаквана от цялото общество” – пише той. В писмото се уточнява, че ще бъде полезно в закона да се посочат примерни обективни критерии за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. За големите градове такъв критерий може да бъде броят на хората, обитаващи съответния имот, като този брой може да се установява с декларация, подавана от собственика до общината в началото на всяка година.
Във връзка с обсъжданата обективна тенденция за оскъпяване на услугата, в чиято цена влизат и разходите за проучване, проектиране и експлоатация на депата за битови отпадъци, омбудсманът пише, че законодателят би могъл да предвиди и други източници на финансиране на споменатите дейности, за да бъде спазен принципът за социална поносимост.
Друг проблем, създаващ неравнопоставеност между гражданите, е свързан с нормата на чл. 28 от Закона за управление на отпадъците, според която се създават регионални депа, използвани от няколко общини. Разходите по извозване на отпадъците до тези депа ще са различни за всяка една община, тъй като депото се намира на различно разстояние от отделните населени места. „Това ще доведе до несправедливо разпределение на тежестите за жителите на отделните общини. С оглед прилагане на принципа на солидарността, би трябвало да се предвиди законова възможност таксата за битови отпадъци да се определя не само с решение на съответния за населеното място общински съвет, а в някои случаи – и съвместно от общинските съвети, ползващи общо регионално депо” – категоричен е омбудсманът.
Той пише, че за всички тези промени, освен законодателна инициатива, каквато участвалите в дискусията народни представители имат, е необходим и съответен експертен капацитет, какъвто притежават специалистите в МОСВ и Министерството на финансите. Затова препоръчва на министър-председателя да възложи на министъра на околната среда и водите да състави работна група, която, преценявайки описаните проблеми, да изготви проект за изменение и допълнение на ЗМДТ в такива срокове, които да позволят законопроектът да бъде приет от Народното събрание до края на годината.