Националният омбудсман изпрати препоръка до министъра на труда и социалната политика да бъде осигурен реален достъп до правото на социална закрила на най-нуждаещите се лица, чрез предоставяне на възможност за извършване на социална оценка и социална анкета по настоящ адрес. Повод за писмото са жалби от граждани срещу изискването за отпускане на всички видове социални помощи и месечни добавки за социална интеграция единствено по постоянния адрес на правоимащите лица. Жалбоподателите отбелязват, че въведеният ред ограничава нуждаещите се да получават необходимата им подкрепа от дирекциите „Социално подпомагане” в страната, като при всяка промяна на местожителството им, породено много често от влошаване на здравословното състояние и приемане за лечение в болнични заведения в други населени места, е обективно невъзможно да им бъде извършена социална анкета или социална оценка по постоянен адрес.
Омбудсманът напомня за позицията си, заявявана както пред министъра, така и пред народните представители чрез годишните доклади от 2010 г. и 2011 г., че с въведеното изискване за извършване на социална анкета и социална оценка единствено по постоянен адрес, без да е уредена възможността това да се прави и по настоящ адрес, се ограничава правото на гражданите на социална подкрепа в момент, в който са най-уязвими и не могат да се справят сами. „Системата на социалното подпомагане е създадена да оценява и да отговаря на потребностите на лицата в затруднено финансово положение и изискването за постоянен адрес не може да бъде единствено и само по себе си условие за отказ да бъде предоставена социална помощ. Безспорно е, че адресната регистрация предотвратява злоупотреби с публични средства, но същият ефект би се постигнал при наличие на единен регистър на лицата, които се подпомагат от социалните служби в страната” – категоричен е Константин Пенчев. Според него въведеното правило възпрепятства и хората с увреждания да се ползват от предвидената социално-икономическа защита, като ограничава възможностите им за активно социално включване: „Особено силно е отражението върху правата на лицата с увреждания, които работят или учат в други населени места, както и на тези, които са настанени в институции или в лечебни заведения на територията на други общини за по-дълъг период. Поради обстоятелството, че хората не могат да бъдат намерени на посочения по лична карта адрес, не се извършва социална оценка и се отказва отпускане на интеграционни добавки”.
Омбудсманът подчертава, че изпълнението на препоръката му ще гарантира равенството на хората с увреждания пред закона и ефективното упражняване и защита на основните им човешки права, регламентирани в ратифицираната наскоро от България Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Той напомня и за становището на Комитета на министрите, че „пример за нарушаване на ал. 2 на разпоредбата на чл. 13 от Европейската социална харта е въвеждането на изискването лицата, подаващи молби за социално подпомагане, да имат постоянен адрес, което води до лишаване от правото им на социална закрила”.