Новини

Темата за обезщетенията за временна неработоспособност отново беше поставена на дневния ред на обществото, като акцентът сега е да не се заплаща обезщетение за първия ден от временната работоспособност.

Към новото предложение могат да бъдат отнесени същите аргументи, изразени в становището ми от месец септември, макар то да се отнася до неизплащане на първите три дни от отпуска за временна неработоспособност. И в момента от първостепенно значение продължава да бъде намирането на баланс между интересите на бизнеса, държавата и правата на работещите.

Позицията на работодателите, за чиято сметка е обезщетението през първите дни, е разбираема. Справедливо е да се отбележи, че неправомерното използване на болнични листове натоварва неоснователно както работодателите, така и осигурителната система и води до значителни  загуби за тях и за държавата. Злоупотребата с права и упражняването им, ако това накърнява права или законни интереси на други, не бива да се толерира.

Като обществен защитник обаче следва да обърна внимание, че решение, при което не се изплаща обезщетение, за който и да е ден от болничния, практически няма да допринесе за преодоляване на проблема със злоупотребите, а само ще утежни положението на болния във времето, когато има най-големи разходи за лечение. То ще накаже добросъвестните ползватели на болнични, които безспорно са повече от тези, които злоупотребяват.

Предложената нова идея следва да бъде преосмислена и дори ревизирана, защото реализацията й би довела до това работниците и служителите да не могат да се ползват от пълния обем на осигурителните си права.

Един от основните аргументи е, че съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, всички работещи са задължени да участват в осигурителните вноски за различните социални рискове. Това задължение за осигурените лица е свързано с предоставеното им от законодателя право да ползват парично обезщетение за временна неработоспособност като компенсация за загубата на доходи от заплата. Промяна, която не държи сметка за този факт, може да доведе до намаляване на доверието на гражданите в осигурителната система.

Както и в позицията ми от м. септември, продължавам да смятам, че в основата на решаването на проблема е упражняването на по-ефективен контрол при издаването на болничните листове, но също така и по отношение спазване на режима, определен от здравните органи за работник в състояние на временна неработоспособност. Необходимо е, при всеки конкретен случай на съмнение, заинтересованите страни активно да използват всички налични законови механизми, включително и чрез ангажиране на институциите, натоварени със съответните контролни правомощия в тази област.

Провеждането на задълбочен дебат по всички възможни решения за справяне с проблема с фалшивите болнични е от ключово значение за намиране на решение при зачитане интересите на всички заинтересовани страни, включително интересите на добросъвестните работещи граждани.