Новини

Безпрецедентната заплаха, предизвикана от коронавирус, срещу която е изправено не само нашето общество, а и всички държави в европейски и световен мащаб, доведе до предприемането на извънредни и строги мерки.

Във връзка с тази ситуация Народното събрание прие предложението на правителството и взе решение  на основание на чл. 84. 12 от Конституцията на Република България да бъде обявено извънредно положение на територията на страната с оглед бързото нарастване на случаите на COVID-19 у нас, в Европа и по света.

Извънредни мерки са допустими съгласно чл. 57, ал. 3 от  Конституцията, който предвижда, че при извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Конституционният текст гарантира, че спазването на основните права на човека е приоритет, ограничаването на отделни права може да бъде временно и, че дори в извънредна ситуация има права, които не могат да бъдат ограничавани, а именно:

Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.

(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.

(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

В защита на гражданите от първостепенно значение е да се предприемат и прилагат всички възможни мерки за запазването на живота и здравето на всеки човек.

Същевременно въведените с нормативен акт извънредни мерки трябва да бъдат балансирани и пропорционални по предмет и съдържание на заплахата и да са насочени изключително към преодоляването й.