Новини

Депутатите от парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика приеха днес единодушно на първо четене с 21 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“ двата законопроекта, които ще трасират реформата в социалната система – проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ.

„Ние подкрепяме проекта на Закон за хората с увреждания, който беше представен днес от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. В продължение на дълги часове и дни, през юли и август, екипът на омбудсмана, екипът на социалния министър, национално представителните организации на хората с уврежданията и протестиращите майки на деца с увреждания, работихме сериозно, динамично, имахме разправии, скандали, обиди, сълзи, напускане на работната група, спорове по текстове, връщане на текстове, но в крайна сметка се обединихме около този проект.“ Това каза омбудсманът Мая Манолова при разглеждането на законопроекта за хората с увреждания.

Според нея проектът не е идеален, но е един от най-добрите законопроекти, които е могло да се получат, защото в него са заложени маркерите на реформата в политиките за хората с увреждания.

По думите й основният проблем в този проект няма как да бъде коригиран между първо и второ четене, защото е свързан с медицинската експертиза.

„Едва, когато реформата в медицинската експертиза приключи, тя ще доведе след себе си промени в този проект и наистина тогава ще изглежда по начина, по който хората с увреждания го очакват“, поясни Манолова.

Омбудсманът каза още, че стои твърдо зад квотите за наемане на хора с увреждания, защото това е една стъпка към осигуряването на достоен живот за тях.

„Честно казано, не разбирам притесненията на работодателите, защото във варианта, представен пред социалната комисия, се дава възможност на работодателите да използват и други алтернативни мерки. Първо, квотите са задължителни само, ако има подходящи условия, добра производствена среда, само, ако има хора с увреждания, които да отговорят на потребностите на работодателя и само в случай, че той предпочете, вместо да наеме хора с увреждания, да приеме други алтернативни мерки за тяхната подкрепа“, подчерта Манолова.

Според нея квотите ще бъдат изпълнявани само от социално ангажираните и социално отговорните работодатели, които тепърва ще оценят ресурса, който представляват хората с увреждания за брутния вътрешен продукт и икономиката на страната.

„Моето огромно притеснение при изготвянето на пакета от закони за хората с увреждания бе какво ще се случи на 1 януари 2019 г. Дали наистина  огромните очаквания и надежди, които хората с увреждания имат към правеното  от нас законодателство, ще се сбъднат, дали няма да ги разочароваме. Смея да твърдя, че благодарение на нашата обща работа, на работата, която Вие депутатите ще свършите в парламента, наистина ще успеем да покажем, че реформата в тези политики започва“, категорична бе Мая Манолова.

          Националният обществен защитник подчерта, че Законът за личната помощ е кауза от седем национални протеста на майките на деца с увреждания и е изготвен заедно с екипа на омбудсмана, внесен в парламента и припознат от депутатите на ПП „Воля“ и ПГ „БСП за България“.

„Нека да е ясно, че този закон е жизненоважен за хората с увреждания, за техните семейства. Той ще им осигури нормален живот. В момента родителите на деца и лица с най-тежки увреждания реално са извън гражданския оборот. Те имат минимални социални осигуровки, нямат здравни осигуровки, не могат да работят. Този закон ще им даде този шанс“, подчерта омбудсманът.

Според нея най-важното, което Законът за личната помощ ще промени, е да създаде устойчивост в предоставянето на лична помощ, защото в момента Министерството на труда и социалната политика развива програми за асистентски услуги, но реално хората с увреждания, които имат личен асистент по различни данни, са между 11 300 и 14 000 души.

„Това, което ще даде законът, е предвидимост, устойчивост и справедливост за хората с увреждания, които имат най-голяма нужда от лична помощ“, обобщи Манолова.

Тя разясни, че от Закона за личната помощ през следващата година ще могат да се ползват около 86 000 души - лицата с трайни увреждания, които имат определена 90 и над 90 на сто трайно намалена работоспособност и право на чужда помощ, децата с трайни увреждания – с 50 и над 50% трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане с право на чужда помощ и децата с трайни увреждания над 90% без право на чужда помощ.

„През 2019 г. също така предлагаме лимит на часовете, които могат да ползват хората с увреждания. Те са разписани в Плана за действие, ще бъдат включени и в проекта на закон“, допълни омбудсманът.

Тя допълни, че от 150 млн. лв., които правителството отпуска на хората с увреждания през 2019 г., по-голямата част ще бъдат за Закона за хората с увреждания, а за Закона за личната помощ остават 18 млн. лв., но социалното министерство ще направи реорганизация на средствата, така че Законът за личната помощ да започне да функционира.