Новини

„Пандемията от COVID-19 изправи целия свят пред едно от най-големите предизвикателства на съвремието и ни накара да научим важни уроци, но по трудния начин. Извънредното положение в България, въведено с оглед на епидемичната  обстановка, изправи хиляди деца и семейства пред редица предизвикателства, с които те се опитват да се справят всеки ден. Проблеми със здравето на децата, психични страдания и тревоги, домашно насилие, онлайн образование и дигитално разделение, бедност и сегрегация - това са само част от въпросите, за които трябваше да се търсят решения в спешен порядък”. Това се казва в позиция на омбудсмана Диана Ковачева във връзка със Световния ден на децата и годишнината от приемането на Конвенцията за правата на децата на ООН.

По този повод институцията публикува доклад на тема: „Оценка на въздействието на мерките срещу разпространението на  COVID-19 върху правата на уязвимите групи деца в България“. 

„Като омбудсман и независим орган за мониторинг, всекидневно предприемам действия, с които да се подобряват публичните политики и мерки, като настоявам да се защитават правата и интересите на децата, които са особено уязвима група. В своята работа за наблюдение на състоянието на правата на различни групи деца, отчитам както системни рискове, така и рисковете, породени от извънредното положение, които оказват влияние върху детското физическо, емоционално и психологическо състояние”, посочва омбудсманът.

Специалният доклад е резултат от съвместен проект с Европейската мрежа на омбудсманите за деца и УНИЦЕФ за оценка на въздействието на мерките срещу разпространението на COVID-19 върху правата на детето.

Тази оценка е продължение на усилията на институцията на омбудсмана да анализира задълбочено проблемите, пред които се изправят децата по време на пандемията, отразени в първия специален доклад „Децата и COVID-19“, който съдържа обобщения и анализ на жалбите, постъпили във връзка с нарушените права на децата и мерките по време на извънредното положение.

В хода на оценката е направен анализ на въздействието на мерките срещу разпространението на вируса върху спазване правата на децата от уязвимите групи в България и обобщение на препоръките за формулиране и прилагане на подобни мерки в аналогични ситуации в бъдеще. 

Специалният доклад отразява детското преживяване и разбиране за пандемичната обстановка и въведените във връзка с нея ограничителни мерки и описва ефекта, който те имат върху децата през техния поглед.

Оценката е реализирана в периода юли-август 2021 г., като консултирането е направено между 22 юли и 19 август 2021 г. В него са включени 95 души, от които 44 деца от уязвими групи, на възраст между 8 и 18 години. Това са деца в бедност, с увреждания, със специални образователни потребности, настанени в различни форми на резидентна грижа, непридружени деца бежанци и такива с възпитателна мярка-настанени в интернат. Възрастните са родители на деца в уязвима ситуация и 42-ма професионалисти, работещи с деца и семейства. 

Една от основните констатация в оценката е, че при въвеждането и контрола на противоепидемичните мерки не е взета предвид спецификата на житейските ситуации на уязвимост на децата и не е отчетен потенциалният негативен ефект на мерките, които те ще имат върху тези групи.

Изследвани са мерките, с които е наложено ограничение, свързано със свободата на движение,  затваряне на учебните заведения и преминаването на обучението в електронна среда, както и промяна в режима на работа на социалните услуги и системата за закрила.

Трите ключови теми, изследвани за целите на доклада са: 

-  Изолацията, наложена на децата, настанени в услуги за  резидентна  грижа и институции и децата, които живеят в ромски квартали;

-  Реалността на дистанционното обучение за децата, които живеят разделени от семействата си и децата, чийто семейства не осигурят нужните условия и подкрепа за учене от вкъщи;

-  Достъпът до социална подкрепа, закрила и услуги за уязвимите семейства и деца в контекста на наложените ограничителни мерки. 

Важните констатации след консултациите: 

•  Изолацията за децата в  резидентна  грижа е била по-продължителна и по-строго наложена от тази за повечето останали деца в страната. Така, на практика около 3 500 децата са останали в пълна физическа изолация за повече от година.

•  Недостигът на социални контакти за децата не е следствие от една или друга мярка, а е резултат от натрупването на ефекта от различните ограничителни мерки, включително дистанционното обучение. Взети заедно те са лишили повечето деца от всичките им неелектронни връзки, извън услугите за периода на изолацията.

•  Децата са прекарвали много повече време с мобилни устройства, отколкото е обичайно – не само заради дистанционното обучение, но за да са заедно с приятелите и от скука.

•  Изолацията е съпътствана от значително повишени нива на гняв, тревога, разочарование и апатия сред децата в  резидентните  услуги и институции. 

•  Отношението на децата към дистанционното обучение е по-скоро безразлично и в масовия случай учебните ангажименти са приемани несериозно. 

•  В  сегрегираните  квартали и общности почти не е имало онлайн обучение, а за повечето деца по тези места – дори и никакво. Има достатъчни индикации, че поне на част от децата от ромските общности, режимът на дистанционно обучение се е отразил негативно - те са загубили и малкото учителско и социално внимание и подкрепа, които са получавали.

•  Има  регрес  в резултата от интервенциите при децата, който засяга най-много работата с деца с увреждания. Тези развития са пряко следствие от липсата на директен контакт и пространство за провеждане на интервенциите.

•  Прилагането на мерките не само прави по-видими, но и задълбочава съществуващите социални неравенства сред децата - участието и дезинформацията, интеграцията и дискриминацията, дигиталната бедност, достъпът до образование и социални услуги, но дори и до закрила от насилие. В този смисъл, мерките се оказват крачка назад по пътя към социално включване и пълноценната реализация на уязвимите деца.

Въз основа на констатациите и изводите в специалния доклад са изведени редица препоръки, които омбудсманът адресира към компетентните органи. С тези препоръки се цели да бъдат мотивирани институциите да дадат по-адекватни отговори за защита на правата на децата в ситуация на криза.