Новини

Във връзка с информация за обжалване на инструкция за конвойната дейност от 2012 г., от Движение „Да, България“, в която се твърди, че е утвърдена от мен в качеството ми на министър на правосъдието, бих искала да направя няколко важни уточнения, тъй като се правят недопустими внушения. 

Изненадва липсата на минимално усилие на юристите, които атакуват Правилата за конвойната дейност от 2012 г., да проверят за какво точно става въпрос. 

На първо място изобщо не става въпрос за Инструкция, а за Правила за конвойната дейност, утвърдени от министъра на правосъдието на 5 ноември 2012 г. на основание чл. 8 ал. 2 т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ (ДВ бр. 60 от 30.07.2009 г.). Причината за тяхното приемане през 2012 г. е да се включат за първи път разпоредби за защита правата на човека и забрана на изтезанията на лишените от свобода лица (чл. 6). 

Актът, който се опитват да атакуват, не се отнася до конвоирането на задържани лица до медицински  заведения, какъвто е случаят на г-жа Иванчева, който получи широк отзвук. Конвоят до медицински заведения не се осъществява от ГД „Охрана“, а от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и  се определя на базата на Инструкция на началника на Софийския затвор от 2013 г., която няма нищо общо с утвърдените през 2012 Правила. Евентуално тя е актът, който са искали да атакуват въпросните юристи. 

Преди да бъдат утвърдени Правилата от 2012 г. са съгласувани с неправителствена организация (Фондация „Български адвокати за правата на човека“), Националното бюро за правна помощ и Комисията за защита от дискриминация. Всички становища са положителни и бележките са взети предвид. 

Атакуваната пред ВАС Инструкция (а всъщност Правила от 2012 г.) е отменена през 2017 г. като в частта за използването на помощните средства няма промяна при издаването на новите Правила. 

Излиза, че обект на обжалване е отменен акт, който изобщо не се отнася до конкретния случай. При обжалването има грешка в акта, в органа на издаване и във факта. Следователно има поне три грешки, допуснати от групата юристи, които правят обжалването недопустимо и позицията неиздържана.

Извън правния абсурд, при който се обжалва отменен акт, все пак бих искала да обърна внимание, че макар той да не се прилага за конвой до медицински заведения, при конвоя по отменените, но и по сега действащите Правила, поставянето на белезници на краката е предвидено като задължително единствено и само за особено опасни лица (чл. 24 т. 7).  

Във всички случаи при т. нар. усилен конвой става въпрос за определяне на мерките за охрана в зависимост от степента на обществена опасност  и личността на конвоираното лице, включително дали е склонно към агресия или физическо насилие (чл. 17. Т. 7) . Това предполага индивидуална оценка във всеки конкретен случай на тези, които прилагат инструкцията. Поставянето на белезници на краката и други засилени помощни средства не е рутинна мярка и във всички случаи следва да е съпътствана от индивидуална оценка на риска за конкретното лице. Така е по приетите от мен правила. Така е и по правилата, които ги заменят през 2017 г. 

             В този смисъл,  Правилата не предвиждат отклонение от стандартите за защита правата на човека. Очевидно е, че прилагането на инструкцията, която касае конвоя до болници, не е съпътствано от оценка на риска на всяко конвоирано лице, а се поставят помощни средства, без да е изяснен елементът на опасност от бягство или агресия. Причината за това обаче не се съдържа в Правилата от 2012 г., които съм утвърдила в качеството ми на министър на правосъдието.  

          И като заместник-омбудсман продължавам да отстоявам правата на човека и изцяло заставам зад констатациите в доклада на омбудсмана и препоръките, които сме направили от 2016 г. до сега.