Новини

„Корупцията ограничава възможностите на държавата да осигури ефективна защита на правата на човека, особено когато е повсеместно разпространена, тя води до срив на институциите и драстично нарушава икономическите, социалните, политическите, гражданските и културните права на хората.“ Това каза заместник-омбудсманът Диана Ковачева на международната конференция „Европейски практики и възможности за противодействие на корупцията“, организирана под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Идеята на форума бе да се обсъдят добрите европейски практики и опит в борбата срещу корупцията.

Заместник-омбудсманът акцентира върху идеята, че корупцията, нарушаваща човешки права, е явление, което датира още от времето на Френската революция. По думите й в Преамбюла на Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. е посочено, че „незнанието, забравянето и презрението към правата на човека естествено причиняват обществени злочестини и развала (corruption) на правителствата”.

„В съвременния свят, все по-често се оказва, че националното ниво на противодействие на корупцията остава неефективно спрямо най-тежките случаи на политическа корупция, извършени от най-високопоставените служители на държавата и затова се търсят нови механизми на международно ниво, които да преодолеят дефицита на справедливост“, подчерта доц. Ковачева.

Тя посочи, че държавата-членка на Съвета на Европа, срещу която Европейският съд по правата на човека е постановил най-много осъдителни решения през 2017 г. -  293, има много нисък индекс за корупция – 29, при най-добър резултат на индекса 100 /който означава чиста от корупция среда/.

„Подобно е съотношението между големия брой на осъдителните решения и високото ниво на разпространение на корупцията и при други държави – например, нашата южна съседка за 2017 г. има 99 осъдителни решения - индекс за възприятие на корупцията – 40, Украйна 82 осъдителни решения и индекс 30“, каза заместник-омбудсманът.

Ковачева наблегна на факта, че България, Гърция и Румъния, също показват тази тенденция, макар и не в такива драстични размери. Румъния и Гърция имат за м.г. по 71 осъдителни решения и индекс 48, а България 33 осъдителни решения и индекс 43.

„Общото между тях е, че нито една от държавите с висок брой осъдителни решения от Страсбург не е постигнала индекс над 50, което се смята за средата на класацията на Transparency International и за индикация за постигнати успехи“, обясни доц. Ковачева.

Тя допълни, че може да се проследи и обратната зависимост – държавите с ниски нива на корупция имат малък брой осъдителни решения и даде за пример Дания, която води класацията на европейските държави и е на второ място по най-малко корупция в света, съответно няма нито едно осъдително решение, а индексът й за корупция е 88 (от 100). Финландия и Норвегия пък са на трето място в света по най-малко корупция, имат по едно осъдително решение и индекс за корупция – 85, а Швеция – нито едно осъдително решение и индекс 84.

Видео от изказването I част: https://www.youtube.com/watch?v=haQpZlsdOGo

Видео от изказването II част: https://www.youtube.com/watch?v=FnuGTZfsEfA