„Мост може да се гради само от двете страни.“ Това каза днес заместник-омбудсманът доц. Диана Ковачева в НДК на заключителната конференция по програма „Мост към бизнеса“, на която беше отчетена реализацията на проект, целящ подобряването на достъпа на младежи от ромски произход до заетост в частния сектор.
„Омбудсманът винаги е подкрепял подобни проекти, защото трябва да се направи връзка между всички важни участници в такива инициативи – говорим за държавата, за обществото, говорим за бизнеса, но и за самите младежи, представители на ромската общност“, защити тезата си Ковачева.
Тя подчерта, че този проект има отношение към въпросите, свързани с икономическите и социалните права на личността. През февруари т.г., от името на институцията, доц. Ковачева участва в сесията на Комитета за икономически, социални и културни права на ООН, където основните теми в разговорите между членовете са били бедността и интеграцията на ромската общност. По думите й повдигнатите на сесията въпроси, свързани с образованието и заетостта, са двата най-важни ключа за включването на младите хора, за ефективното им интегриране от общността и правото им на достоен живот.
Тя информира, че институцията на омбудсмана още миналата година на 1 юни е инициирала кампания за отпадане на таксите в детските градини и за премахване на допълнителните плащания в предучилищното образование. Въпросът с бедността и ранното отпадане от образование е ключов за това представителите на уязвими групи – ромските младежи, да не могат да се реализират.
„На практика се оказва, че проблемът е много сериозен. Възможността да започнеш от рано образование дава на децата един сериозен старт за в бъдеще да не отпаднат от образователната система, да се справят по-добре в училище и по тази причина ходенето на детска градина и задължителното предучилищно образование дават една солидна основа, с която всъщност тези деца да останат по-дълго и да не отпаднат от образованието“, посочи Ковачева.
Друг акцент в изложението на зам.-омбудсманът беше, че обществото е в дълг към ромските момичета, които поради ранните бракове и раждания, отпадат от образователната система.
По думите й проблемите с достъпа до заетост не са свързани само с реализирането на защитените трудови права, но и с други по-дълбоки и емоционални проблеми, за чието решаване е необходимо както по-добър достъп до образование, но също така и обществена чувствителност, толерантност, недопускане на език на омразата и преодоляване на редица предразсъдъци, които пречат на институциите, на бизнеса и обществото.
„Темата за интегрирането на ромите не е важна само за България. Самият проект визира повече от една държава – член на Европейския съюз. Така през 2016 г. в своя доклад Агенцията за основните права на ЕС /ФРА/ отбелязва, че ранният и пълен достъп до заетост е важно средство за засилването на социалното приобщаване и борбата с бедността“, заяви Ковачева.
Тя цитира европейските данни на ФРА, според които 28% от ромите посочват платения труд като своя основна дейност, 23% имат работа на повикване, 21% са самостоятелно заети, а много голям процент от ромите работят без договор, което ги тласка към сивата икономика и не им дава възможност за професионална реализация.
„Липсата на професионална реализация и заетост лишава ромите не само от право на труд, но в последствие и от други социални права – социални осигуровки, безплатни здравни услуги и право на пенсия“, обоснова се доц. Диана Ковачева.
Друг проблем за реализацията пред уязвимите групи, който очерта заместник-омбудсманът, е фактът, че повечето училища и университети нямат политика за подготвяне на младежите да си намерят работа, да придобият умения за изготвяне на автобиография, за търсене на работа и управление на кариерното развитие.
„Въпросът с отварянето на бизнеса към ромските младежи все още не се е случил в степента, в която бихме искали. Необходимо е от една страна представители на работодателите да предприемат процедури и политики за привличането на ромски младежи, но от друга страна и държавата да стимулира представителите на бизнеса да търси такива младежи за работа и да ги насърчи. Това ще осигури многообразие на работното място и ще даде възможност на младите хора да реализират свои основни права и ще доведе до преодоляването на редица стереотипи и предразсъдъци в обществото, с които е крайно време да се разделим“, заключи доц. Ковачева.