Новини

20 септември 2018 г.

„Всички престъпления от омраза трябва да бъдат криминализирани и ефективно разследвани и наказвани, а жертвите им - да получат освен морално удовлетворение и справедливост и обезщетение за вредите, които са претърпели.“ Това каза заместник-омбудсманът Диана Ковачева при откриване на международната конференция „Подобряване достъпа до правосъдие за жертви на анти-ЛГБТИ престъпления от омраза“, която се провежда днес и утре във Френския институт в София.

Организатори на форума са фондация „ГЛАС България“ съвместно с Университета на гр. Бреша /Италия/ и 11 партньори от 10 европейски страни, чиято идея е в рамките на два дни да бъдат обсъдени законодателствата за престъпления от омраза в страните от ЕС, услугите в подкрепа на жертвите, работа с полицията и др.

Доц. Диана Ковачева поздрави инициаторите на дискусията и подчерта, че темата, която са избрали е важна и актуална, защото засяга упражняването на няколко категории права на човека, свързани с човешкото достойнство, правото на личен и семеен живот, свобода на мисълта, съвестта и религията, недискриминация и ефективните правни средства за защита и справедлив съдебен процес.

„Правата на човека са един от най-важните стълбове на правовата държава и неслучайно едни от най-влиятелните международни организации като ООН, Съвета на Европа, ОССЕ, ЕС посочват, че спазването на човешките права е сред ценностите, които защитават. Те посочват още, че правозащитната функция е основно задължение по международното право на всяка държава във връзка с присъединяването й към конвенции за защита правата на човека“, изтъкна зам.-омбудсамнът.

Ковачева подчерта още, че престъпленията от омраза са във фокуса на институцията на омбудсмана и че те не са достатъчно разпознаваеми в обществото. По думите й причините за това са комплекси, включват както липсата на чувствителност и толерантност, така и наличие на предразсъдъци и неразбиране.

„Липсата на законодателство и ефективни механизми за защита от тези престъпления оставят празнина и пречат на налагането на наказание на виновните лица, но те пречат на превенцията, както и да бъде преодоляна културата на безнаказаност в обществото“, категорична бе Ковачева.

Тя изнесе статистика от доклада на Агенцията на ЕС за правата на човека, според която усилията на държавите-членки на ЕС за противодействие на дискриминацията и нетолерантността, където са включени и престъпленията, породени от омраза, не са довели до подобряване на ситуацията.

„За трудностите допринася и фактът, че самите жертви често не желаят да говорят за насилието, не сигнализират и така остават невидими за институциите. Те често се чувстват обезкуражени от липсата на разбиране, и от факта, че самите институции не разпознават престъпленията от омраза, а ги квалифицират като хулигански прояви“, допълни Диана Ковачева.

Заместник-омбудсманът цитира данни от доклада на ФРА, които показват, че едва осем държави-членки регистрират данни за престъпления, мотивирани от сексуалната ориентация на жертвата и че липсата на статистика е проблем и за България, защото препятства получаването на реална представа за размера на тези деяния.

„През тази година Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ е предоставила становище относно разпоредби на Наказателния кодекс, отнасящи се до престъпления мотивирани от предразсъдъци, реч на омразата и дискриминация. То следва да бъде взето предвид при евентуални промени в законодателство, защото съдържа анализ и конкретни препоръки“, отбеляза доц. Ковачева.

Според нея премахването на съществуващите бариери е трудна задача, която изисква освен конкретни действия и смелост, но също така и сериозна обществена и институционална подкрепа, включително публично назоваване на проблемите.

„Важно е да се премине към конкретни действия за пресичане на насилието и омразата, защото много често се натъкваме на случаи на множествена дискриминация. Все пак е добре да си напомним, че  законодателните промени не са достатъчни, защото написаното остава, но неприложеният текст също остава пространство за нарушения на правата“, обобщи заместник-омбудсманът.

По думите й е необходим анализ на проблемите и причините, които са довели до тях - за установяване на специфичните потребности на жертвите, за промяна в нагласите, обучението, намирането на съмишленици и стимулиране на жертвите на насилие да не се страхуват да търсят справедливост.

„Накрая, но не на последно място, важно е разбиране от институциите, че решаването на проблема е в техните ръце“, завърши зам.-омбудсманът.