Новини

„Темата за децата и правосъдната система не е нова за България. За съжаление обаче, все още не можем да кажем, че твърдението, че съдебната система е неадаптирана за нуждите на деца, е загубила своята актуалност. Нещо повече, можем да кажем, че като че ли старите проблеми се съчетават с нови предизвикателства.“ Това заяви заместник-омбудсманът Диана Ковачева на конференцията „Права на детето. Деца, участващи в правни процедури“, организирана от УНИЦЕФ – България в партньорство със Софийската адвокатска колегия.

По думите й, досегът на децата със закона, без значение дали са нарушители, жертви, свидетели, или по-скоро индиректни потърпевши в родителски конфликт, показва, че те остават стресирани и в пълно неведение за своите права и процедурите, в които участват. Същевременно съдебната система в съзнанието им е враждебна, заплашителна среда, в която те се чувстват самотни, чужди, изгубени и уплашени.

„Една от целите, които ние си поставяме в рамките на институцията на омбудсмана, е законодателството, което регламентира нормите за защита правата на детето, да бъде адекватно, да бъде съобразено със световните и европейски практики и да бъде прилагано в съответствие с най-добрия интерес на детето“, подчерта доц. Диана Ковачева.

Заместник-омбудсманът призова за по-бързото приемане на Закона за детското правосъдие, който по един съвременен и модерен начин ще регламентира съприкосновението на децата със съдебната система. Тя изтъкна още, че е необходимо по-ефективно междуинституционално сътрудничество, както и по-адекватни, щадящи детето политики.

„За съжаление, все още се чуват гласове от институциите за това, че децата в конфликт със закона нямат място в обществото. Това е абсолютно погрешно схващане, защото тези деца не трябва да бъдат изолирани“, аргументира се заместник-омбудсманът.

Доц. Ковачева разказа, че през 2017 г. жалбите до институцията на омбудсмана, свързани с правата на децата, са се увеличили три пъти.

По думите й, бедността, неравенствата и проблемите в семействата са само част от трудностите, пред които са изправени българските деца.

Тя каза още, че в момента в институцията на омбудсмана има над 20 жалби, свързани с гражданскоправни спорове, при които делата се насрочват чак след година.

„В тези случаи, съдът не отчита факта, че се засягат детски права, докато те живеят в ситуация на родителски конфликт при висящо дело или в ситуация, в която не могат да имат пълноценен контакт с единия си родител“, обясни заместник-омбудсманът.

Според доц. Ковачева, дългите производства принуждават децата да живеят в среда, която ги травмира. Освен правото на детето да контактува с двамата си родители, се нарушава правото му на образование, правото да расте в сигурна и спокойна среда, както и правото на достъп до социални услуги.

Заместник-омбудсманът посочи, че част от предложенията на националния омбудсман за справяне с проблемите се отнасят до извършване на задълбочена, индивидуална оценка за най-добрия интерес на детето от страна на органите за неговата закрила. Също така за налагане на санкции на родители, които системно нарушават предписанията на отговорните институции, както и за създаване на конкретна уредба за родителската отговорност след раздяла.