Диана Ковачева изтъкна положителните промени, които се наблюдават след препоръките на действащия към институцията на омбудсмана Национален превантивен механизъм, който прави ежегодни проверки в местата за лишаване от свобода. Във фокуса му са материалните условия, отношението към лишените от свобода, мерките за закрила и медицинското обслужване. Заместник-омбудсманът подчерта, че само преди ден екип на обществения защитник, ръководен от титуляра на институцията – Мая Манолова инспектира условията в затвора в Сливен.
„Бе констатирано, че в резултат на наблюдението и препоръките на Националния превантивен механизъм на по-ранен етап и със средства по Норвежкия механизъм, са ремонтирани детските ясли и медицинския център“, отбеляза Ковачева. Заедно с положителните стъпки обаче, тя подчерта, че негативните констатации остават повече. „Безспорен факт е, че както нормативната база, така и самите места за лишаване от свобода на този етап не са адаптирани към нуждите на жените, лишени от свобода. Наблюденията в този затвор показват, че институционалната политика не взима предвид реалните нужди на жените, техните по-специфични биологични, здравословни, психологически, трудови, образователни и социални нужди“, посочи заместник-омбудсманът.
Диана Ковачева бе категорична, че институцията на омбудсмана не приема аргумента - „липсват финансови средства“, с който Министерството на правосъдието най-често отговаря на препоръките, които общественият защитник дава след проверки в местата за лишаване от свобода. Тя се позова на основния принцип на чл. 4 от Препоръка № Rec(2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейските правила за затворите, според който: „условията в затворите, които са в нарушение на човешките права на затворниците, не могат да бъдат оправдани с липса на ресурси“.