В институцията на омбудсмана през миналата година са постъпили 12 890 жалби и сигнали от граждани. На първо място хората са се жалвали от монополните дружества – 3 009 бр. жалби, на второ за нарушени социални и трудови права – 1 989 бр., а на трето от проблеми, свързани с правото на собственост – 1 296 бр. Тези данни изнесе омбудсманът Мая Манолова на брифинг в Народното събрание при внасянето на Годишния доклад за дейността на институцията през 2018-та.
Сред най-големите победи на омбудсмана, съответно и на гражданите, Манолова открои битката, спечелена заедно с майките на деца с увреждания, по трите закона, с които реално ще стартира реформата в политиките за хората с увреждания.
На второ място сред победите на институцията, Манолова постави, успешната кампания срещу т. нар. „модерно робство“.
„Въпреки скептицизма, въпреки желанието да се омаловажат и принизят усилията, които положихме за промени в Кодекса на труда и в Закона за гарантиране на вземания, фактите са налице – през м. г. над 5 000 работници са получили своите неплатени от некоректни работодатели заплати в размер на 8 млн. лв. Това в сравнение с предната година е 10 пъти повече – 800 000 срещу 8 млн. лв., дължими суми на работници“, обобщи общественият защитник.
Омбудсманът допълни, че през последните две години се наблюдава нарастване на жалбите срещу застрояване на зелени площи и изграждане на небостъргачи. Тя информира, че с екипа си е работила по 4 жалби на граждани и граждански комитети – срещу изграждането на 34-етажния „Златен век“, 52-метровата сграда в кв. „Витоша“, 55-етажния небостъргач „Парадайз“ и 43-етажната сграда върху зелена помощ в кв. „Стрелбище“.
„Предизвикали сме множество проверки по тези конкретни казуси и в част от тях има и конкретни резултати. В непосредствена връзка сме с гражданските комитети, които воюват за своите права, за правото си да живеят в чиста и благоприятна околна среда“, обобщи Манолова.
Заради повишения интерес по казуса със строителството на небостъргача „Златния век“ Манолова раздаде на журналистите всички писма и инициирани проверки от институцията на омбудсмана по законосъобразността и съответствието с устройствените планове на София и екологичното законодателство.
„Тъй като някой политици не са разбрали, някой анализатори от „фен“ клуба на властта също, през последните дни се правят опити да се внуши, че видите ли никоя институция в България не си върши работата, включително омбудсманът – това не е така“, отсече Манолова.
Тя разказа, че първите две жалби с искане за проверка по законността на „Златен век“ са постъпили в институцията още в края на 2017 г. Тогава омбудсманът е поискал проверка от кмета на Столична община, кмета на район „Лозенец“ и от директора на ДНСК.
„Кметът на Столична община ни отговаря, че ще предприеме необходимите действия за проверка на законността на строителните книжа в съответното направление - „Архитектура и градоустройство“, след което ще ни информира и нас и гражданите за резултатите от проверката, което не е направено. Но шефът на ДНСК ни писа за всички стъпки, предприети по нашите проверки. Накрая и омбудсманът и гражданите са информирани с едно подробно изложение за цялата история на получаване на разрешително за строеж, промените в него, което завършва с извода, че „при проверката не са установени нарушения по отношение законосъобразността на издадените строителни книжа“, цитира Манолова и уточни, че отговорът е от началото на 2018 г.
Тя допълни, че няколко месеца по-късно институцията е сезирана отново от гражданския комитет по повод методическите указания и опита за тълкуване на закона от страна на зам.-министър на регионалното министерство, включително с молба да бъдат сезирани Инспекцията по околна среда, Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ и гл. архитект на София за съответствие с нормите на екологичното законодателство. Омбудсманът подчерта, че е получен отговор единствено от МОСВ, което констатира, че след направените промени в проекта не се налага извършване на оценка за въздействието на околната среда.
Мая Манолова подчерта, че един от най-важните акценти в работа й е битката с монополите, където има постигнати резултати, като спечелената 3-годишна съдебна сага с „Топлофикация София“.
„Днес пленарна зала гласува законопроект, внесен от омбудсмана, по настояване на граждани, за ограничаване на свръхправомощията на банките, с което настояваме да се даде глътка въздух и повече права на гражданите в съдебната фаза срещу монополни дружества, бързи кредити, колекторски фирми и най-вече срещу банки“, отбеляза общественият защитник.
Тя беше доволна, че депутатите са приели на първо четене нейните предложения, но беше категорична, че ще продължава да следи те да станат факт и на второ четене, защото е внесен втори вариант, който ще остави „ножа и хляба в ръцете на банките“ и така ще обезсмисли напарваното от екипа й законодателно усилие.
Манолова апелира към народните представители да се вслушат в гласа на гражданите, както и на ЕК, която заплашва България с наказателна процедура, ако не приведе законодателството си в съответствие с европейската директива за неравноправните клаузи.
„Другият законопроект, който е на моето бюро и е почти готов, е Законът за частния фалит. Вчера окончателно ЕП гласува директива по търговската несъстоятелност, която препоръчва на държавите-членки да приемат такъв закон“, заяви омбудсманът и увери, че така ще спази, поет ангажимент към гражданите.
След въпрос на журналист Мая Манолова коментира и дали ще се яви на изборите за кмет на София.
„От началото на миналата година е факт, че се правят непрекъснато опити да бъда включена в различни политически сценарии и да бъда обект на политически атаки, без да съм политик и без да развивам политическа дейност. Работя единствено и само в интерес на гражданите“, отсече Манолова.
Според нея тези опити за атаки срещу институцията са недостойни и нечестни спрямо хората, които работят там, но и към усилията, които полагат за разрешаването на всеки конкретен казус на гражданите.
„Не е честно да бъде атакувана институцията, заради висок рейтинг, нито да бъдем въвличани в политически сценарии. Това няма да ни спре да си вършим работата, просто може много да ни ядоса", завърши омбудсманът.
Статистиката тук
Докладът тук