Водеща Силвия Великова:
Националният омбудсман Константин Пенчев е в студиото
на "Преди всички", добър ден...
Константин Пенчев:
Добър ден.
Водеща:
...за да поговорим за онова, което предстои в рамките на най-новия ви ангажимент. Съвсем документално от 1 юли вече вие трябва да изпълнявате функцията на Национален превантивен механизъм, дано хората да разбират какво имаме предвид. Това означава да огледате какво се случва по всички места, в които се задържат хора, дали защото са следствени, защото са с присъди, или защото имат някакви психични проблеми, или просто защото няма къде другаде да живеят.
К. Пенчев:
Ще се опитам с няколко думи да обясня точно какво значи Национален превантивен механизъм, за да го разберат хората. Това е една такава... един орган, който е по един протокол към Конвенцията срещу изтезанията. Има една конвенция на ООН, на която е страна и България, разбира се, срещу изтезанията и всякакъв вид на нечовешко отношение към хората. Обикновено механизмът е следният - когато има международна конвенция и когато държавата поема някакви ангажименти, има международен орган, обикновено към ООН, който проверява дали съответните държави членки изпълняват своите, така, задължения. Сами разбирате, че този начин на контрол е неефективен, защото не може орган на ООН да бъде във всяка една страна членка непрестанно. Това е много скъпо, ООН все повече и повече има бюджетни затруднения и този модел не работи. Затова сега е приет съвсем друг модел. Всяка една държава, която подпише този протокол към тази конвенция и го ратифицира, което България стори, трябва да създаде Национален превантивен механизъм, тоест един независим орган, който да е хем държавен орган, хем да има достатъчна самостоятелност, за да може да дава една обективна ценка за това, което се случва на всички тези места, при които има опасност да бъдат нарушени човешки права. Тоест това са не само затвори, разбира се, следствени арести, полицейски управления и така нататък, това са, ако искате, и изтрезвителите, това са и превозните средства, в които се превозват конвоирани, нали, че там могат да бъдат нарушени човешки права, това са домовете за хора с увреждания, психиатричните клиники, разбира се, ако щете, и домовете за деца без родителски контрол. Тоест това са всички тези места, които са над 400, даже и към 500 в България, където има предпоставки да се нарушат човешки права. Каква е ролята на този превантивен механизъм? Вие знаете, че проверка, контрол върху такива места се извършват и от неправителствени организации. Това е един много добър контрол...
Водеща:
Хелзинкският комитет са много активни в това отношение.
К. Пенчев:
И Хелзинкският комитет, и "Отворено общество", и така нататък. Те са... имат си и експертизата, и ноу-хау как да го направят това нещо. Но тези организации също действат по програми, имат си определени насоки, примерно следствени арести или пък полицейски управления, или пък домове за деца или деца с увреждания, и като си изпълнят тази своя програма, те излизат снякакви резултати, но този контрол не продължава. А смисълът на Националния превантивен механизъм е да е постоянно действащ държавен орган, който непрестанно да върши тази рутинна работа.
Тук не става дума за внезапни проверки, които могат да се правят, разбира се, не става дума някакви инспекции, които целят да хванат виновни или да накажем някого. Тук става дума да видим какво е състоянието на тези места в България и в един съвсем, така, конструктивен диалог с отговорните власти да им кажем - хора, тук има такъв и такъв проблем, тук има такъв и такъв проблем. Примерно ние вече работим даже от месец юни, макар че ангажиментът на България беше от 1 юли да започне да действа този механизъм, ние направихме организация и от юни работим. Имаме план, който е на сайта на институцията на омбудсмана, план до края на година кои места нашите екипи ще обиколят. Съответно до 31 януари следващата година ще имаме план до края на следващата година и т.н. Тоест това ще бъде една постоянна дейност, една предизвестена дейност, пак ви казвам, не са изключени внезапни проверки по сигнали, но по принцип това е една постоянна дейност, която да дисциплинира институциите, да покаже там, където има слабости. Защото тези слабости, които ние констатирахме още в първия месец, по-големи...
Водеща:
Те със сигурност не са ви изненадали, нали така?
К. Пенчев:
...това са слабости... Не само че нас не са ни изненадали, те не изненадаха и институциите, те не изненадват и тези, които ние проверяваме. Примерно, да кажем, кошмарните условия в психиатричната клиника в Курило, или пък пренаселеността на Централния затвор, или пък ужасните там състояния на общежитието в Кремиковци. Това са неща, които самата администрация посочва, че е така, всички ние знаем, но някак си се гледат на парче. Примерно психиатрична клиника, да кажем, Курило... проблемите на тези клиники се гледат в Министерство на здравеопазването. Там има едни проблеми, решават се бързо или бавно по някакъв начин. Проблемите на затворите се гледат в Министерство на правосъдието. А тук е Националният превантивен механизъм, от името на държавата се прави мониторинг, контрол над всички тези,така, заведения, учреждения, както ще да го кажем, и вече се сигнализират съответните органи. Тоест това е една постоянна дейност във всичките области, където може да бъдат нарушени човешки права евентуално. Например за психиатрична клиника Курило... изобщо за тези клиники се оказва, че те се финансират само от държавата, там няма клинични пътеки, и се финансира по т.нар. исторически бюджети, което значи, че каквото... на базата на това, което навремето е имало пациенти, брой на пациенти, се финансират съответните клиники, а не на пациент, който минава реално. И има пациенти, които се водят в няколко клиники едновременно и т.н. Тоест има едно. . . самото бюджетиране вече има едни доста големи, така, пробиви и може би не достатъчно осъвременяване. Разбира се, аз не мога да правя констатации и препоръки веднага тук от ефира, всичко това ще го анализираме...
Водеща:
Но това е идеята, така ли, анализирате...
К. Пенчев:
Идеята е всеки доклад, всеки доклад ние пращаме до съответния орган...
Водеща:
На какъв период ще се готвят тези доклади или след всяко посещение...
К. Пенчев:
След всяко посещение се готви доклад, с който се съобщава на съответните органи, Министерство на здравеопазването, на правосъдието, съответно на... да кажем, ако става дума за следствен арест или пък за районни полицейски управления, арестите, очевидно на окръжните, там на регионалната дирекция на... ще се съобщят тези неща, ако има нередности, или пък ако кажем, че няма нищо, че не сме констатирали никакви нарушения, това също е нещо, също е индиция. И ние наистина имаме освен отрицателни констатации, имаме и положителни, да кажем примерно клиниката за болни с умствени увреждания, страдащи от умствени увреждания, възрастни, в Пазарджик. Тя вече от 2006 г. е пренесена в Пазарджик, и то с една по-нова материална база, вече с друг... друга насока, защото вече става дума за т.нар. защитени жилища. Защото не трябва да забравяме, че в момента в държавата има и две национални, така, стратегии по повод и децата...
Водеща:
Да, всъщност вие трябва да си партнирате...
К. Пенчев:
Тоест да премахваме институции, да има деинституционализация. Тоест именно да... оказа се, че институциите, нали, в края на града, в края на селото не са добро решение и не дават добри резултати. В това сме се убедили в нашата 50-60-годишна история на тези институции. В момента идеята е, че трябва да бъдат премахнати тези институции и да бъдат направени други форми, по-добри, за децата по-близо до семейството, дори за хората с увреждания, възрастните, пак в едни среди по-близо до семейните среди, да има поне дневни домове, ако не денонощни, и т.н. Това са едни процеси, които изискват, първо, пари, първо, умения, второ, винаги при една такава реформа има опасност някой да пострада. Просто нещо недомислие, недостатъчно обмислена форма, дето се казва, проба-грешка, винаги може някой да пострада. И това именно, тук е вече ангажиментът на омбудсмана и като защитник на всеки един гражданин, но и като Национален превантивен механизъм, да посочваме и тези проблеми, които възникват в процеса на трансформация на институциите. Така че работата е много отговорна, но тя е по-скоро рутинна. Това искам да се разбере, че тя е рутинна, тя ще продължава непрестанно в годините. Това е смисълът на Националния превантивен механизъм, не кампанийно, не по дадена тема, а по всички тези теми, да кажем България тук има проблем, тук има проблем, а тя е... дай боже, да стигнем до момент, в който човешките права на тези хора в затворени институции ще бъдат защитени и няма да има предпоставки за тяхното нарушаване.
Водеща:
А ще се самосезирате ли от публикации и репортажи?
К. Пенчев:
Разбира се, разбира се, аз и досега съм се самосезирал. Знаете, омбудсманът работи много и по самосезиране, защото обикновено най-наболелите проблеми в държавата някак си не идват по пътя на частната жалба, на жалбата на гражданина, а по-скоро става...
Водеща:
Още повече тия уязвими групи, те и нямат и механизъм да се...
К. Пенчев:
Те са, именно, те са уязвими групи и те са, най-малко имат възможност да се защитават, дори и физически, и психически. Така че очевидно тук има още много, много работа. Ако искате, дори и в областта на представителството на хората с увреждания, защото досега попечител на тези хора е винаги директорът на дома, което е един абсурд, което само по себе си, знаете, че директорът на дома би бил в конфликт на интереси с подопечните му, а той им е и представител, не защото той иска това, а защото просто такива са ни възможностите и обикновено го задължават той да бъде попечител на всичките хора с умствени увреждания в дома. Така че и там трябва да се помисли много сериозно, съответно да се промени и нормативната база. Може би трябва цели институти в правото, като примерно поставянето под запрещение, да бъдат коренно променени. Защото ние работим с едни институти правни, които са още от Освобождението от турско робство. На това ниво са на разбиране на обществото, а ние вече сме 21-и век. Има много неща, които трябва да направим, но аз се надявам именно чрез този постоянен, спокоен труд, с тая спокойна, но настоятелна комуникация с органите и институциите да можем да постигнем нещо.
Водеща:
Сами ли ходите на тези проверки, или ви придружават съответните институции, които отговарят за тях?
К. Пенчев:
Не, сами, ние имаме два екипа. Сега сме се специализирали на първо време два екипа, единият посещава районни управления, следствени арести и затвори, и общежития съответно затворнически, а другият екип посещава детски домове и психиатрични клиники, домове на хора с увреждания или пък възрастни хора и ще трябва в тези две посоки да се справяме сами. Ние винаги може да поискаме и да ни придружават и съответни компетентни органи, но досега не сме го правили. Искаме да имаме първо ние...
Водеща:
Всъщност вие сте и в началото, да.
К. Пенчев:
Искаме да имаме първо ние един поглед цялостен на това какво се случва в България в тези домове и вече оттук нататък ще видим, може да направим вече специализирани проверки, тематични проверки, ако видим, че някъде трябва по-голямо внимание.
Водеща:
Плюс вероятно и неправителствени организации, които ще бъдат ваш помощник в тези наблюдения.
К. Пенчев:
Това самият, самото изменение на Закона за омбудсмана, е отразено, че омбудсманът може да ползва в тази своя дейност и помощта на неправителствени организации, не само като сигнали, но и дори като доброволци да помагат в съответните проверки. Имаме сега контакти с Хелзинкския комитет и с "Отворено общество", и тепърва ще изграждаме вече нашите, така, делови отношения.
Водеща:
Ще отчитаме ли работата по този механизъм и навън, пред международните ни партньори?
К. Пенчев:
Да, при всички положения ние трябва да изпращаме и съответно доклади и в подкомитета по човешките права към ООН, защото това е орган, който е създаден по силата на факултативен протокол към конвенция на ООН, т.е. ние сме, дето се казва, един вид делегиран орган на ООН.
Водеща:
В каква периодичност? Трябва да го правим годишно?
К. Пенчев:
Поне веднъж годишно трябва да има...
Водеща:
Нещо като доклада за съдебната реформа, какви са проблемите и как ги решаваме, така ли?
К. Пенчев:
Нещо като... не, аз не бих искал да правим аналогия със съдебната реформа, защото...
Водеща:
Защото е актуална.
К. Пенчев:
Не, защото надявам се работата на омбудсмана да върви малко по-добре, отколкото съдебната реформа, поне това е моята амбиция, може да е много смела, но това ще бъдат, както годишните доклади на омбудсмана се внасят в парламента и се качват на сайта на омбудсмана, така се качва на сайта на омбудсмана и отделен доклад за дейността на Националния превантивен механизъм. Това е извън тези доклади, които са, ще бъдат... работни доклади, които ще бъдат изготвяни след всяка една проверка.
Водеща:
И последно да ви попитам, имате ли средства и експерти, за да правите всичко това, защото това е многообхватна работа, толкова много домове, толкова много места, които трябва да бъдат проверени?
К. Пенчев:
Опитваме се, правителството действително сега прояви разбиране и парламентът вече - правителството, съставяйки бюджета, и парламентът, гласувайки го. Ние имаме, тази година имаме ограничен бюджет, малко, макар и малко, не толкова, колкото поискахме, но увеличен бюджет има във връзка с тази дейност и ние се опитваме в рамките на този бюджет да хванем, така, от една страна, добри специалисти, от друга страна, ентусиасти, защото така или иначе тези, тази дейност помоему, както и цялата дейност на омбудсмана, е, въпрос е на призвание, не само на заплата и на работно време. И аз се надявам, че тези експерти, които са в тази дирекция "Национален превантивен механизъм", са достатъчно, така, отдадени на каузата, както между другото и другите инспектори в институцията на омбудсмана, и ще свършим добра работа, макар и с не толкова пари, колкото бихме считали, че са необходими.
Водеща:
Законодателно ще...
К. Пенчев:
Законодателно...
Водеща:
Не, имам предвид ще предлагате ли нещо, защото започнахме с това, че става дума за хора, които могат да бъдат подложени на изтезания. Имаше и такава дискусия, че дори дефинитивно българското законодателство не е съвсем изчистило това.
К. Пенчев:
Законодателно очевидно ще имаме предложения, но това ще
бъде...
Водеща:
След като...
К. Пенчев:
...вече след един по-дълъг период от време, когато наистина обобщим резултатите от първите проверки и първите впечатления и когато направим някакви задълбочени анализи, защото аз лично съм привърженик на тезата, че по-малко са важни... по-неважни са законите, по-важни са хората, които ги прилагат. Но наистина, казвам ви, има някои уредби, като например тази за запрещение, които са много, много остарели, и очевидно трябва да има много сериозни промени, което, разбира се, няма да бъде само дело на омбудсмана, а ще бъде дело на цял кръг институции.
Водеща:
Благодаря ви. Националният омбудсман Константин Пенчев, с когото разговаряхме за старта на Националния превантивен механизъм, който от 1 юли формално той пое, но всъщност по него работят в институцията доста преди това.