Доклад на омбудсмана относно извършени проверки в места за лишаване от свобода в периода февруари-май 2007 година

    Омбудсманът на Република България счита, че едно от важните направления в дейността на институцията е осъществяването на действен, компетентен и независим контрол за спазване на международните правозащитни стандарти и българското законодателство в пенитенциарната система. Дълг на омбудсмана е да защитава правата и свободите на гражданите, които изтърпяват наказание в пенитенциарните заведения (затвори, затворнически общежития и поправителни домове), както и на задържаните в местата за задържане под стража.

    С подписаният през февруари 2006 г. Протокол за взаимодействие между омбудсмана и министъра на правосъдието се предоставиха редица конкретни възможности и механизми за контрол от страна на институцията на омбудсмана, които не са предвидени пряко, а в някои отношения дори надхвърлят уредбата в Закона за изпълнение на наказанията, като например:

• право на омбудсмана да разговаря по всяко време с осъдени или задържани под стража, в отсъствие на други лица;

• жалбите и сигналите на лишените от свобода, подадени до омбудсмана в запечатани пликове, да не подлежат на проверка от администрацията;

• организиране на инспекции и приемни на омбудсманската институция в пенитенциарните заведения;

• разпространяване на изданията на омбудсмана в местата за лишаване от свобода.

    За изпълнение на предвиденото в Протокола за взаимодействие омбудсманът работи по конкретна програма. Нейните основни направления са:

? Постоянен мониторинг на действащата нормативна уредба и съответствието й с международните стандарти при третирането на лишените от свобода и задържаните под стража.

? Разширяване на гражданския контрол върху спазването на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание и Закона за изпълнение на наказанията.

    Усилията в това направление трябва да доведат до постепенно, но не бавно, заменяне на надзора на прокуратурата върху спазването и изпълнението на посочените по-горе международни и национални правни документи с гражданския контрол, осъществяван от институцията на омбудсмана на Република България.

? Организиране на визити и временни приемни в пенитенциарните заведения и арестите по график, определен в оперативна програма, утвърдена от омбудсмана.

    Във връзка с приетата оперативна програма за осъществяване на първоначални проверки на омбудсмана в места за лишаване от свобода и държавни психиатрични заведения експерти от администрацията на омбудсмана изработиха методология за реализиране на независим външен контрол върху пенитенциарната система.

    Методологията е съобразена с вътрешните и международните актове и стандарти в областта на мониторинга върху пенитенциарната система:

? Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи;

? Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание;

? Закона за изпълнение на наказанията;

? Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията (ППЗИН);

? Методологията за мониторинг на местата за лишаване от свобода, препоръчвана от Асоциацията за предотвратяване на изтезанията и Стандартите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание;

? Препоръка № Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейските правила за затворите.

    Предмет на осъществените проверки:

? унизително, жестоко или нечовешко отнасяне към лишените от свобода, както и между тях самите;

? Мерки за закрила;

? Материални условия;

? Медицинско обслужване.

    Програма на посещенията през първата половина на 2007 г.:

Програмата на посещенията включва инспекции в затвора в Пазарджик, централен затвор в София, затвора в Стара Загора, поправителен дом за малолетни в гр. Бойчиновци и женския затвор в Сливен. Посещенията бяха осъществени от месец февруари до края на месец април 2007 г.

 

    Впечатленията и констатациите на инспектиращия екип по отношение на условията за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и мярката за неотклонение „задържане под стража” в посетените затвори са:

    1. Материални условия.

Материалната база в инспектираните затвори е остаряла и не отговаря на изискванията на българските и международни норми и стандарти.

Повечето места за лишаване от свобода са строени в средата на ХХ (двадесети) век. Корпусите на затворите се намират в границите на регулационните планове на населените места и е невъзможно или трудно осъществимо разширяване на техните територии.

? Населеност и килии

Броят на лишените от свобода превишава в пъти капацитета на посетените затвори в Пазарджик, София и Стара Загора. На лишен от свобода се падат средно по два квадратни метра площ, което е крайно недостатъчно с оглед международните стандарти, които предвиждат между четири и седем квадратни метра площ за всеки лишен от свобода. В затвора в гр. Сливен (за жени) и Поправителния дом за непълнолетни в гр. Бойчиновци (за младежи) в момента на визитите бяха спазени тези международни стандарти, но това се дължи на специфичната категория лица, настанени в тези места за лишаване от свобода.

Килиите и общите помещенията са крайно остарели и амортизирани. Килиите в затворите в Стара Загора и Сливен, както и част от килиите в затвора в Пазарджик не разполагат със самостоятелни тоалетни и през нощта лишените от свобода са принудени да използват кофи за удовлетворяване на физиологичните си нужди.

Поради пренаселеността, затворническата администрация не може да осигури ползването и съхранението на нормативно разрешените лични вещи на лишените от свобода съгласно Приложение № 2 към чл. 61а, ал. 2 от ЗИН.

? Храна

Голяма част от лишените от свобода се оплакаха от недостатъчната храна, ниския калоричен състав и питателност. На затворник се полагат по 1,36 лева на ден за храна, което е крайно недостатъчно.

? Облекло

Според чл. 31, ал. 1, б. в от ЗИН „Лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности...”

Години наред затворите не са получавали доставка на дрехи и обувки, а затворниците ходят със собствени дрехи, което е несъвместимо с режимните изисквания.

Администрацията на затворите разчита единствено на добрата воля на дарители за обличането на социално слабите лишени от свобода. В тази връзка най-голямо съдействие получават от Български червен кръст.

? Условия за отдих, спорт, упражняване на хобита, вероизповедание и културна дейност

Във всички инспектирани затвори на лишените от свобода е разрешен престой на открито в рамките на най-малко един час, което покрива минималните изисквания, установени в чл. 33, ал.1, б. „а” от ППЗИН, както и чл. 27.1 от Препоръка № Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейските правила за затворите.

Всички затвори разполагат с обособени площадки за отдих и занимания със спорт - волейбол, баскетбол, футбол и силови упражнения. В повечето случаи, обаче, условията за спортни дейности са примитивни. Някои от затворите разполагат и с физкултурни салони, които са мизерно оборудвани. Различно е положението в женския затвор в гр. Сливен, общежитието от открит тип в с. Казичане и Поправителния дом в гр. Бойчиновци, които разполагат със закрити спортни зали, снабдени с модерно фитнес оборудване.

Пренаселеността на повечето места е принудила администрациите на затворите да закрият повечето „клубове по интереси” и да ги превърнат в килии, което е пречка за по-пълно и правилно осмисляне на свободното време на лишените от свобода.

? Библиотеки

Всички инспектирани затвори разполагат с библиотеки. Фондовете на тези библиотеки са остарели – физически, тематично и идейно. Рядко се правят дарения на книги.

? Упражняване на правото на вероизповедание

Във всички посетени пенитенциарни заведения, всеки лишен от свобода може свободно да изповядва своята вяра в съществуващите скромни параклиси. Службите в тях са редовни, не са редки покръстванията, има дори бракосъчетания.

Навсякъде администрацията е създала възможност, при изявено желание от представители на различните религии, те да се срещат със затворници. Най-силно впечатление прави храмът в затвора в гр. Стара Загора, който е изграден изцяло с усилията на затворната администрация.

? Културна дейност и културен отдих

Въпреки ограничените възможности в затворите са създадени танцови, музикални и дори театрални състави. Гостуват със свои програми представители на културните институти от съответния град.

Всички затвори имат киносалони, в които отдавна не се прожектират филми (отново по обективни причини). Лишените от свобода гледат филми на телевизионни екрани – в киносалона, в коридорите на групите и в килиите.

Заслужава подкрепа инициативата на директора на затвора в Стара Загора да награждава лишените от свобода с екскурзии до национални исторически забележителности и дори с посещение на постановка в градския театър.

    2. Условия на труд.

Трудовата заетост в посетените затвори, въпреки усилията, които полага затворническата администрация, е недостатъчна.

Най-ограничени са възможностите за трудова дейност в Централния софийски затвор (изключение е затворническото общежитие – Казичане) и затвора в Пазарджик с тенденция за намаляване. Причините са обективни, но това буди тревога, защото трудовото участие на лишените от свобода е изключително важна част от осъществяване на превантивната и ресоциализираща функция на наказанието „лишаване от свобода” (чл. 59 от ЗИН).

Превъзпитателното и психологическо въздействие на трудовата дейност върху затворниците има конкретни и естествени измерения, които са лесно забележими. Пример за положителното въздействие на труда е огромната разлика в поведението на лишените от свобода в затвори с висока трудова заетост (Стара Загора и Сливен) и затворите с ниска трудова заетост. Дисциплинарните нарушения на трудещите се затворници са в пъти по-малко от тези на безработните, настроени са оптимистично, отношенията помежду им са толерантни, а взаимоотношенията със затворническата администрация – нормални.

Недостатъчни са усилията на ръководството на Държавното предприятие „Фонд затворно дело” за осъществяване на своята основна цел – съхраняване и увеличаване на възможностите за трудова заетост.

    3. Медицинско обслужване.

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода обикновено не е включено в националната здравноосигурителна система и се извършва в дисхармония със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според действащата нормативна уредба задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (чл. 4, ал. 1).

Омбудсманът констатира, че е нарушено правото на избор на лишените от свобода, което е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/ или административни основания (чл. 4, ал. 2 от ЗЗО).

Медицинското обслужване в пенитенциарната система обикновено се осъществява от персонал, който се назначава със заповед на министъра на правосъдието. Лекарите, стоматолозите, медицинските фелдшери и медицинските сестри са служители на Министерство на правосъдието и са подчинени на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН).

В същото време, проверките на омбудсмана показаха, че лекарите нямат договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), поради което не се сключва предвидения индивидуален договор по Националния рамков договор (НРД) за пакета медицински дейности. Не се осъществява и съответния последващ контрол на дейността им. Последствие от това е, че има голям брой първични медицински прегледи (по инициатива на пациентите), но профилактичната дейност и диспансерното наблюдение на хронично болните (т.е. същинското здравеопазване) не се извършват съобразно действащите в момента медицински стандарти, утвърдени от Министерство на здравеопазването, а по силно занижени критерии. Като цяло на лишените от свобода не се предоставя в пълен обем пакетът медицински дейности, гарантиран от НЗОК.

Няма формирани медицински досиета на задължително здравноосигурените лица по смисъла на НРД, което е пречка за последващото проследяване на здравословното състояние на пациентите.

Пример по отношение на непълното предоставяне на медицински услуги е положението в затворническото общежитие в с. Казичане, където в здравната служба работи само медицински фелдшер – служител на Централния софийски затвор. Нарушен е принципът на равнопоставеност при ползване на медицинските услуги от страна на лишените от свобода, отразен в чл. 2, т. 2 и чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 на Закона за здравето, като и чл. 5, т. 5 от ЗЗО, тъй като пациентите нямат пряк достъп до общопрактикуващ лекар, а необходимостта от такъв се определя от фелдшера.

На територията на Софийски централен затвор е разкрита Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС), обслужваща (заедно със СБАЛЛС – Ловеч) лишените от свобода от цялата територия на Република България.

Всички медицински кадри, работещи в СБАЛЛС, също са служители на Министерство на правосъдието и нямат преки взаимоотношения със структурите на републиканската здравноосигурителна система.

Нуждаещите се от болнично лечение лишени от свобода се лекуват в СБАЛЛС и в МВР болница – гр. София, когато изискванията за съответно лечение надхвърлят възможностите на СБАЛЛС.

И болничното лечение се осъществява в по-голямата си част изолирано от националната здравноосигурителна система, поради което е нарушено отразеното в чл. 4, ал. 1 от ЗЗО изискване за правото на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител.

Лечението на болните не се осъществява съобразно стандартите, определени за всяко заболяване от съответната клинична пътека.

Оборудването и обзавеждането на лекарските кабинети е недостатъчно и не отговаря на изискванията за налично и изправно медицинско оборудване и обзавеждане, валидни за кабинетите на общопрактикуващите лекари. Подобно е и положението в СБАЛЛС, разкрита на територията на Софийски централен затвор. Това също е следствие от изолацията на медицинското обслужване в подразделенията на пенитенциарната система от Националната медицинска система. При сключването на индивидуални договори НЗОК поставя условия за налично и изправно техническо оборудване и обзавеждане, отговарящо на определени стандарти за качество, състав и количество.

Противоположно е положението в стоматологичните кабинети, повечето от които са оборудвани със съвременна техника. Това способства за по-добро и пълно стоматологично обслужване.

Аптечните складове обикновено са разкрити в някой от кабинетите, включени в състава на съответния медицински център. Кабинетът е приспособен за целта, като в него са поставени допълнително няколко шкафа, в които се съхраняват лекарствените средства. Материалноотговорното лице, което изпълнява длъжността „Управител” е или стоматологът или медицинският фелдшер.

Като цяло разкриването на аптечните складове, тяхното управление, квалификацията на персонала им, както и начинът на складиране и съхранение на медикаментите и достъпа до тях противоречат напълно на изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) - Наредба № 8 от 23.06.2000 г., ДВ бр. 54 от 2000 г. В това отношение тези аптечни складове са незаконни. Изключение представлява само болничната аптека, разкрита на територията на Софийски централен затвор, която е регистрирана съобразно действащите в момента нормативни разпоредби.

Зареждането на аптечните складове с консумативи и медикаменти се извършва централно по заявка от лекарите, но съобразно наличностите и финансовите възможности на ГДИН – Сектор „Медицинско обслужване”.

Наред с общите характеристики на здравеопазването в системата на местата за лишаване от свобода се забелязват и някои специфични елементи в различните й подразделения, а именно:

Изтърпяващите наказания в затворническото общежитие от закрит тип в с. Черна гора в съдействие с РЗОК – гр. Стара Загора са включени служебно в пациентската листа на общопрактикуващ лекар с местоположение на медицинската практика в с. Черна гора. По този начин те са включени в Националната здравноосигурителна система.

В Женския затвор в гр. Сливен лишените от свобода са включени в Националната здравноосигурителна система чрез вписването им в списъка пациенти на медицински център на територията на гр. Сливен. Центърът, който е в договорни отношения с НЗОК, осигурява медицинското обслужване в затвора чрез нает персонал. Освен това в женския затвор се използват и услугите на лекари специалисти – акушер гинеколог и педиатър, също по линия на НЗОК, респективно РЗОК – гр. Сливен.

В Поправителния дом от закрит тип в гр. Бойчиновци по договор с НЗОК работи стоматологът.

Като цяло проверката установи, че различни части от медицинските структури на различните затвори и общежития са включени в републиканската здравноосигурителна система.

От гореизложеното следва, че не съществуват реални пречки за включването на здравеопазването в цялата пенитенциарна система към Националната здравноосигурителна система навсякъде и във всичките й части.

Като крачка в тази посока може да се отбележи фактът, че съществуващите в предишни периоди нормативни несъответствия при изписването на лекарствени средства, които се заплащат напълно или частично от НЗОК, и издаване на медицински направления за прегледи от специалисти са отстранени частично чрез включването на съответни текстове в НРД. За НРД 2006 това са: чл. 37, ал. 2 за изписване на лекарства и чл. 119, ал. 7., т. 2. за оказването на специализирана доболнична медицинска помощ, заплатена от НЗОК. Това дава възможност на лишените от свобода да ползват здравноосигурителните си права в тези им части.

В дейността на медицинските служби на затворите като един от най-големите проблеми беше посочен фактът, че по-голямата част от затворниците нямат здравноосигурителни права при настаняването им в заведението за лишаване от свобода. Така до изтичането на необходимите за възстановяване на правата им 15 месеца разходите им за медицинско обслужване и медикаменти се поемат от бюджета на затвора.

    4. Образование и обучение.

Образованието и обучението е важна характеристика на местата за лишаване от свобода. Образованието и професионалната квалификация имат идентична с трудовия процес функция и значение за лишените от свобода.

Съгласно чл. 28.1 от Препоръка № Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейските правила за затворите „Всеки затвор трябва да търси възможност да предоставя достъп до образователни програми за всички затворници...”. Според чл. 68, ал. 1 от ЗИН „...в затворите и поправителните домове съвместно с органите на образованието и науката се организират учебни заведения”. Те „... се откриват и закриват от Министерство на образованието и науката по предложение на Министерство на правосъдието” (ал.2) и се финансират и ръководят от Министерството на образованието и науката.

При проверките представителите на омбудсмана установиха, че само затворите в Стара Загора и Сливен и поправителният дом в Бойчиновци, разполагат с училища и провеждат общообразователно обучение от 1 до 12 клас. Училището при поправителният дом в Бойчиновци се финансира от Министерство на правосъдието, а учителите са едновременно и социални инспектори.

Материалната база на училищата е много добра. Имат модерни кабинети за компютърно обучение, кабинети за професионална подготовка и възможност за езикова подготовка по два чужди езика. Необяснимо е защо тези възможности не се използват и за повишаване на квалификацията на затворническата администрация.

Буди тревога фактът, че процентът на неграмотните лишени от свобода се увеличава. В тази връзка е очевидна нуждата от провеждането на ограмотителни курсове във всички места за лишаване от свобода.

    5. Контакти с външния свят.

Администрациите на посетените затвори имат различен подход при предоставяне на правото на контакти с външния свят на лишените от свобода.

Свижданията се извършват по определен график в специални помещения, обикновено без преградни съоръжения между лишените от свобода и посетителите (изключение прави Софийски централен затвор). В по-специфичните места за лишаване от свобода (като например женския затвор в гр. Сливен) има създадени удобства за свиждане на изтърпяващи наказания родители с децата им. В някои места за лишаване от свобода като Затворническо общежитие в с. Казичене на лишените от свобода се позволява свиждане и извън графика.

Помещение за 24-часово свиждане има обособено единствено в Централен софийски затвор. В бюджета на женския затвор също са предвидени средства за оборудване на такова помещение, но до момента работата по него не е започнала.

Телефонните обаждания се регулират в зависимост от режима, при който изтърпяват наказанията си лишените от свобода. Съгласно действащата нормативна уредба те имат право на телефонни разговори за своя сметка с роднини по права линия и със защитник. Изключение от това правило е Централият софийски затвор, където директорът по свое усмотрение е позволил обаждания по телефона на лишените от свобода до всички роднини, както и до по-близки приятели, въпреки че това е в разрез с изискванията на закона.

В повечето места за лишаване от свобода е осигурен достъп до кабелна телевизия в общите помещения, като разходите за това се поемат от бюджета на затворите. В затвора в гр. Стара Загора кабелна телевизия има и в килиите на осъдените на доживотен затвор, а в гр. Пазарджик – във всички килии.

    6. Мерки на закрила.

? Регистри:

Констатациите на екипа са, че регистрите се водят правилно, съдържат необходимата информация и обем документи. Критиките тук са по отношение на липсата на софтуер и технически средства, които да подпомагат администрацията при регистриране и работа с базата данни. В момента справките се правят ръчно, което ангажира работния ден на няколко служители и е предпоставка за грешки, загуба на документи и информация.

? Дисциплинарни нарушения и наказания

Огромната пренаселеност в посетените затвори е причина за ежедневните дисциплинарни нарушения, свързани главно с междуличностни конфликти и опити за внасяне на неразрешени предмети. Този проблем е най-силно изразен в Пазарджик и София. В затвора в Пазарджик през 2006 г. са наложени наказания на 935 лишени от свобода, от които наказателна килия – 335. С оглед броя на наказанията може да се направи извод за неспазване на чл. 60.5 от Препоръка № Rec (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейските правила за затворите от страна на затворническата администрация за налагане на единичната изолация, като „наказание само в изключителни случаи”.

? Подаване на жалби, сигнали и молби

Затворническата администрация във всички посетени затвори предоставя и гарантира право на подаване на жалби от лишени от свобода, включително и съгласно чл. 37 от ЗИН (в запечатан плик). Изготвянето на докладна записка по всяка жалба, както и писмено мнение от инспектор по всяка подадена молба е практика навсякъде. Нисък е броят на обжалваните пред съд наказания, а уважените от съда жалби е изключително малък.

    7. Администрация и управление на местата за лишаване от свобода. Финансиране:

Административният капацитет, техническото обезпечение, финансирането и условията на труд на служителите не отговарят на нуждите на местата за лишаване от свобода.

? Административен капацитет

Броят на надзорния персонал и на социалните инспектори в посетените затвори е недостатъчен, а в някои от местата за лишаване от свобода има вакантни щатни длъжности. Основен проблем в тази област е въведената с измененията на Закона за МВР от 01.05.2006 г. конкурсна процедура, която е по-скоро пречка за запълването на тези длъжности, тъй като е тромава и дълга и не способства за навлизане на енергичен и компетентен професионален състав.

Началниците на затворите са принудени да съкращават, вместо да увеличават щатните служители, което се дължи на плановото съкращение в администрацията в България.

В някои от посетените места за лишаване от свобода проверяващият екип констатира и сериозен проблем по отношение на качеството на работата при анализ и оценка на риска, планирането на присъдите и изготвянето на различни доклади. Този аспект от работата на администрацията понякога е повърхностен, проблемите само се констатират, не се конкретизират достатъчно и рядко се анализират. Като добра може да се определи аналитичната работа в затвора в Сливен, което е предпоставка за индивидуален подход в психологическата и социалната работа с лишените от свобода.

? Техническо обезпечение

Техническото обезпечение на затворите е в много лошо състояние и не отговаря на нуждите на затворническата администрация. Впечатление прави недостатъчният брой камери за наблюдение и записваща техника; липсата на металотърсачи и технически средства за защита и превенция, както и недостатъчните предпазни средства за надзирателите. От няколко години служителите не са получавали униформено облекло.

? Обучение и квалификация на служителите

Началната подготовка на служителите се извършва в школата в гр. Плевен. Липсват централизирани обучения и курсове за повишаване на квалификацията на затворническата администрация.

? Финансиране

Очевидна е липсата на адекватно държавно финансиране по отношение на местата за лишаване от свобода.

Основен проблем е централизацията на финансирането и разходването на бюджетните средства. Въведената система на обществени поръчки и централизация на доставките, както и недостатъчната ефективност от дейността на Държавното предприятие „Фонд затворно дело” в голяма степен пречат на организацията на работа. На практика тази централизация на доставките е икономически по-неизгодна. В подкрепа на тази констатация е фактът, че доставяната храна в местата за лишаване от свобода е по-скъпа от вътрешната продукция и производство в местата за лишаване от свобода.

Централизацията е същностна характеристика и на Държавното предприятие „Фонд затворно дело”, което събира и разходва средствата от стопанската дейност на затворите. Това е и причината затвор като Стара Загора, който е с най-големи постъпления във фонда, да получава в пъти по-малко средства от тези, които е внесъл.

    8. Места за излежаване на наказания от непълнолетни лица.

Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от непълнолетни в България трябва да е подчинено на принципа на защита най-добрия интерес на децата и младите хора.

Основополагащи документи за правосъдие и изтърпяване на наказания от непълнолетни са:

? Конвенция на ООН за правата на детето;

? Насоки на ООН за превенция на противообществените прояви на ненавършилите пълнолетие лица (Насоки от Рияд);

? Правила на ООН относно минималните стандарти за мерките, несвързани с лишаване от свобода (Токийски правила);

? Европейска конвенция относно упражняването на правата на децата;

? Препоръка №R _92 _ 16 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейски правила за обществени санкции и мерки;

? Препоръка № 97 _12_ на Комитета на министрите към държавите членки относно служителите отговорни за изпълнение на санкции и мерки;

? Препоръка на Комитета на министрите към държавите членки относно посредничество по наказателноправни въпроси.

В България непълнолетните изтърпяват наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. Сливен – за непълнолетни девойки и Поправителния дом за непълнолетни в гр. Бойчиновци – за непълнолетни момчета.

Като един от основните проблеми в областта на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от непълнолетни се очерта липсата на обща система за обмен на информация между институциите. Друг констатиран недостатък е липсата на специализирани съдебни състави за работа с непълнолетни и на механизми да защита правата на непълнолетните в съдебния процес. Създаването на такива състави, както и на социални служби към съда, ще осигури по-голяма гъвкавост при определянето на наказанията и ще създаде допълнителни алтернативи за непълнолетните.

При инспекциите беше констатирано, че няма практика отделите „Закрила на детето” да предоставят на затворната администрация социални доклади за непълнолетните, които са лишени от свобода. Такива доклади не се изготвят и в самите места за лишаване от свобода. Не се изпълняват изискванията на чл. 387 от НПК следователите да събират документите за образование на непълнолетните.

Тревожно е и излагането на непълнолетните на вредното влияние на средата (местоположението на Дом за непълнолетни девойки в Сливенския затвор e непосредствено до крилото на осъдените на доживотен затвор). Налице е т. нар. „опасност от заразяване с престъпност”.

Специфичен и особено тревожен е проблемът с попечителството на непълнолетните лишени от свобода по отношение на медицинското обслужване. При евентуална необходимост от извършване на медицински дейности, за които е необходимо информираното съгласие на родител или настойник на непълнолетните лишени от свобода, често такова не може да бъде осигурено. При такива обстоятелства се пристъпва към съответното лечение въпреки нормативните рискове, като се разчита единствено на благоприятен изход. За малолетните и непълнолетните, настанени в домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, този въпрос е уреден с чл. 128 от Семейния кодекс, според който настойник или попечител на дете с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която то е настанено.

При проверките беше констатирана и необходимост от обучение на служителите в системата на осъществяване на правосъдие и местата за излежаване на присъдата по отношение на ненавършилите пълнолетие лица.

    9. Взаимодействие между проверяващия екип и администрацията на затворите

Важен акцент при извършване на проверките е създаването на сътрудничество между затворническата администрация и представителите на омбудсмана. В тази връзка посещенията в местата за лишаване от свобода са показателни за взаимодействието между инспектиращия екип и администрацията на затворите. Представителите на омбудсмана получиха пълно съдействие и достъп до всички обекти, предмет на проверките, както и самостоятелност при провеждане на разговорите с лишените от свобода.

Усилията на инспектиращия екип са насочени и в посока запознаване на лишените от свобода с нормативните правомощия на омбудсмана по отношение на пенитенциарната система. Тези усилия са продиктувани от постъпилите жалби и сигнали от граждани, лишени от свобода или задържани под стража, които по естеството си са в компетентността на съдебната власт и засягат актове и решения на правораздавателни органи.

    1. Като цяло материалната база в инспектираните затвори е остаряла, недостатъчна и не отговаря на изискванията на българските и международни норми и стандарти за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

    2. Трудовата заетост в посетените затвори е недостатъчна, въпреки усилията, които полага затворническата администрация за намиране на работа за лишените от свобода.

    3. Недостатъчни са усилията на ръководството на Държавното предприятие „Фонд затворно дело” за осъществяване на своята основна цел – съхраняване и увеличаване на възможностите за трудова заетост.

    4. Медицинското обслужване се извършва по занижени критерии и при липса на ефективен контрол от страна на компетентните органи.

    5. Лечебните заведения и аптечните складове от системата на местата за лишаване от свобода като цяло функционират в противоречие с действащата в момента нормативна уредба.

    6. Различни части от медицинските структури на различните затвори и общежития са включени в републиканската здравноосигурителна система.

    7. Изключително сериозен е въпросът с попечителството на непълнолетните лишени от свобода, когато се налага извършване на медицински дейности, за които е необходимо писмено съгласие на родител или настойник.

    8. Образованието и обучението не е задължителна характеристика на местата за лишаване от свобода. Липсата на ограмотителни курсове е една от предпоставките за увеличаващия се процент на неграмотност сред лишените от свобода.

    9. Администрациите на посетените затвори имат различен подход при предоставяне на правото на контакти с външния свят на лишените от свобода.

    10. Голямата пренаселеност и ниската трудова заетост е една от причините за увеличаване на дисциплинарните нарушения.

    11. Административният капацитет, техническото обезпечение, финансирането и условията на труд на служителите не отговарят на нуждите на местата за лишаване от свобода.

    12. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода от непълнолетни не са подчинени на основния принцип за съблюдаване на най-добрия интерес на децата и младите хора.

    1. Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” с нарастващи усилия да приведат затворите и поправителните домове в съответствие с международните стандарти и българското законодателство в пенитенциарната система. Подходяща форма за осъществяване на необходимата модернизация публично–частното партньорство, което трябва да бъде насърчавано.

    2. Омбудсманът смята, че трудовата заетост на лишените от свобода има основна роля за тяхното превъзпитание. В тази логика, добре е Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в сътрудничество с Министерството на финансите да обсъдят възможностите за предоставяне разумни данъчни облекчения на работодатели, които създават условия за трудова дейност на лишените от свобода, с цел увеличаване на трудовата заетост.

    3. Министърът на правосъдието е необходимо да засили контрола и вниманието върху дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело” с оглед осъществяване на неговата основна цел - съхраняване и увеличаване на възможностите за трудова заетост.

    4. Омбудсманът смята, че Министерство на правосъдието съвместно с Министерство на здравеопазването следва да обсъдят промени в Наредба № 12 за медицинското обслужване на лишените от свобода в съответствие с Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, което ще осигури съответствие на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода с българските и международни стандарти в тази област.

    5. Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Министерство на образованието и науката да обсъдят възможността за разширяване на образователната дейност в местата за лишаване от свобода. В тази насока е необходимо увеличаване на ограмотителните, обучителните и квалификационните курсове в тези места, чрез взаимодействие с неправителствени организации.

    6. Омбудсманът предлага на Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да обсъдят целесъобразността от някои изменения в Закона за изпълнение на наказанията и правилника за неговото прилагане, а именно:

- Отпадане на ограниченията за кръга от лица, с които лишените от свобода имат право на телефонни разговори (чл. 37а от ППЗИН).

- Определяне на началника на затвора за попечител на непълнолетните лишени от свобода, който да има право дава информирано съгласие, когато се налага извършване на медицински дейности;

- децентрализация на затворническите общежития;

- обособяване на места за лишаване от свобода за наркозависими, с оглед особеностите и нуждите на тези лица;

- в чл. 37, ал. 2 от ЗИН омбудсманът да бъде включен сред органите, до които лишените от свобода могат да изпращат писма в запечатани пликове.

    7. Министерство на правосъдието, съвместно с Министерство на вътрешните работи и Висшия съдебен съвет да обсъдят възможностите за ускорено разработване на единна система с база данни, която да улесни административната работа и да повиши ефективността на затворническата администрация, полицейските управления, пробационните служби и съдебната система.

    8. Министерство на правосъдието да осъвремени, обогати и увеличи програмите за квалификация и преквалификация на служителите в пенитенциарната система. Особено внимание и активност в тази насока трябва да се приложи към пробационните служители.

    9. Държавната агенция за закрила на детето и Министерство на правосъдието да си сътрудничат във връзка с разработване на ефикасни програми за ресоциализация на непълнолетните лишени от свобода.

    10. Администрациите на всички места за лишаване от свобода да прилагат международни образци при анализ и оценка на риска, планирането на присъдите и изготвянето на различни доклади.

    Гиньо Ганев

    Омбудсман на Република България