Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 година

ПРАВОТО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ, КРИЗАТА В ИКОНОМИКАТА И ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВНОСТТА Toва е петият Годишен доклад на омбудсмана на Република България пред Народното събрание. Както винаги досега, и Докладът за 2009 г. няма само отчетен характер. Това е акт, с който се поставят на вниманието на законодателната, а и на изпълнителната и местната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които изискват нормативни и управленски решения.

ПРАВОТО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ, КРИЗАТА В ИКОНОМИКАТА И ДЪЛГЪТ НА ДЪРЖАВНОСТТА

Toва е петият Годишен доклад на омбудсмана на Република България пред Народното събрание. Както винаги досега, и Докладът за 2009 г. няма само отчетен характер. Това е акт, с който се поставят на вниманието на законодателната, а и на изпълнителната и местната власт, от гледище на правата на гражданите, тенденции и проблеми, които изискват нормативни и управленски решения.

Освен това, този доклад бележи и една друга тенденция, която се вписва в развитието на омбудсманските институции в общоевропейски план. Влезлият в сила на 1 януари 2004 г. Закон за омбудсмана, формулира законовият мандат на институцията по-тясно – като застъпничество за правата и свободите на гражданите, когато те се засягат или нарушават от действия или бездействия от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Но с издигането на омбудсмана до ранга на независим конституционен орган с промените в Конституцията от 2006 г., мандатът на българския омбудсман стана по-универсален – конституционната разпоредба на чл. 91а, постановява, че „омбудсманът се застъпва за правата и свободите на гражданите”. Това означава, че институцията вече носи отговорността не само да се произнася по индивидуални жалби на граждани или по своя инициатива за конкретни нарушения, извършени от публичните институции, а и в по-общ аспект да следи за състоянието на човешките права, за прилагането на правозащитните стандарти и да дава своите оценки и препоръки в тази насока. Прочее, тази нормативна еволюция в статута и пълномощията на омбудсмана е характерна и за много от европейските държави. В тази логика, в първите две глави на доклада са изведени редица проблеми, тенденции или дори само симптоми за състоянието на правата на човека в България. В отделните тематични глави на доклада са посочени и редица други примери и препоръки, които засягат както отношенията на гражданите с администрацията на всички нива, така и зачитането на отделни граждански и социални права. Разбира се, отправна точка за оценките и препоръките на омбудсмана са както жалбите и сигналите на граждани, така и чувствителността и капацитета на институцията да анализира обществената среда от гледище на правата и свободите на гражданите.

Основен акцент в доклада на омбудсмана за 2009 г. се поставя върху необходимостта от превръщане на човешките права и особено на правата на хората с увреждания и на другите уязвими групи в център на политиките на държавно и общинско ниво. Това с особена сила се отнася за ситуация, като днешната, в която държавата изпитва сериозни и обективни трудности в резултат на икономическата криза.

С тази мяра и през 2009 г. омбудсманът на България осъществяваше своята многопосочна дейност и своя активен граждански контрол върху органите на властта.

Годишен доклад на омбудсмана за 2009 година

Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2009 година

ПРИЕМНА НА ОМБУДСМАНА

ПРЕСЦЕНТЪР НА ОМБУДСМАНА

Последвайте ни