През 2014 г. се оказахме изправени и пред още по-сериозно и тревожно предизвикателство, свързано със защитата на правата на потребителите на финансови услуги. Поставянето под специален надзор от Българската народна банка (БНБ) на „Корпоративна търговска банка” АД и „Креди Агрикол България” ЕАД (сега ТБ „Виктория”) съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ) възроди стари и позабравени вече спомени за банковата криза от 1996-1997 г. Доверието в банковите институции, възстановено с много усилия и обществен ресурс, отново бе подложено на огромно изпитание. След институцията на омбудсмана в публичното настояване за прозрачност на условията на този надзор и на плана за действие, както и за вече предприетите мерки от страна на квесторите, се включиха множество експерти, учени, представители на синдикатите и работодателските организации. Създаден бе и Комитет за защита на финансовата и банковата стабилност. Категоричното ми становище по отношение на поставянето под специален надзор от БНБ на „Корпоративна търговска банка” АД и „Креди Агрикол България” ЕАД е, че бе изгубено ценно време. В обществото остана впечатлението, че за пореден път компетентните институции бездействат или не действат адекватно, като предоставят противоречива, необмислена и неясна информация на гражданите.
Отчитам, че през последните месеци бяха постигнати някои положителни нормативни промени, свързани със защитата на правата на потребителите. За съжаление, все още българският гражданин се чувства закрепостен, беззащитен и безгласен в отношенията си с доставчиците на обществени услуги и с контролните и регулаторните органи.
С този втори специален доклад отново насочвам вниманието на народните представители, на контролните и регулаторни органи, на доставчиците на обществени услуги към проблемите при упражняването на правата на потребителите, констатирани от омбудсмана на Република България, с апел за своевременни и справедливи решения.