В приетата от правителството Програма за изпълнение на стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за 2006 г. е предвидено участие на омбудсмана при:
а/ разработване на Закон за лобирането;
б/ въвеждането на вътрешно-административни процедури във всички органи на изпълнителната власт и местните органи на самоуправление за оказване на съдействие при проверките на омбудсмана и съобразяване с препоръките му;
в/ създаването на механизми за взаимодействие на националния омбудсман с местните обществени посредници в областта на превенцията и противодействието на корупцията.
Към 1 януари 2007 г. е налице изпълнение на тези задачи в следните рамки:
По точка „а”:
Създаде се междуведомствена работна група с участието на представители на изпълнителната и законодателната власт и на Висшия съдебен съвет, координирана от институцията на омбудсмана. В нея са включени и представители на граждански организации, работещи в антикорупционната сфера. Тази работна група вече подготви проект на Закон за публичност на лобистката дейност, който беше представен от омбудсмана в срок на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към МС на Комисията по въпросите на борбата с корупцията на Народното събрание и Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет.
Трябва да се напомни, че при възлагането на тази задача имаше елементи на спешност. Работи се изключително интензивно, проектът бе единодушно одобрен от органите и местата, ангажирани с подготовката на членството на България в Европейския съюз.
Добре беше, че законопроектът се съгласува и с компетентни експерти от Европейската комисия и получи пълно одобрение. Учудващо е, че до този момент започнатата координация с различни политически сили не е довършена и все още законопроектът не е внесен в Народното събрание. Би следвало това да са направи без отлагане, като се има предвид, че Законът за публичност на лобистката дейност е сред приоритетите, посочени от Европейския съюз.
По точка „б”:
На 4 юли 2006 г. омбудсманът внесе в Комисията за превенция и противодействие на корупцията при Министерския съвет Препоръки до държавните и общинските органи и техните администрации за изработване на вътрешно-административни правила за работа при проверки на омбудсмана.
Този акт съдържа конкретни предложения за правила и процедури за осигуряване на достъп до информация и за своевременна реакция от страна на институциите на проверки, предприети от омбудсмана, както и за съобразяване с препоръките, направени от него. Тези препоръки са изпратени на инспекторатите на министерствата и агенциите, както и на областните управители и впечатленията са, че макар и недопустимо бавно, вече се въвеждат с вътрешен акт от съответните институции. Процесът трябва да се ускори, контролът следва да обхване и общините, които също са задължени да приемат такива свои правила. По този начин ще се отговори по-добре на препоръките на Джефри ван Орден да се повиши ролята на омбудсмана в България. Това значи всички централни и местни органи и техните администрации да улесняват действията на омбудсмана, за да се подобрява тяхната собствена работа.
Освен това омбудсманът предложи конкретни текстове, които залегнаха в Наредбата за общите правила за организацията на административното обслужване, приета от Министерството на държавната администрация и административната реформа от 26 септември 2006 г. и в правителствената Инструкция за взаимодействие между инспекторатите на държавните ведомства. Те ще позволят на институцията на омбудсмана по-ефикасно да осъществява своите проверки, особено при случаи на корупция.
По точка „в”:
До 15 декември 2006 г. се състояха шест срещи в центровете на районите за планиране /Пазарджик, Благоевград, Враца, Плевен, Бургас и Варна/ с представители на местните власти, областните управители, с местните обществени посредници и неправителствения сектор. Срещите и наблюденията показват, че немалка част от местните органи на властта не осъзнават достатъчно пълно функцията на омбудсмана и на местните обществени посредници в защита на човешките права. Констатира се, че местните посредници не навсякъде са независими от общините и кметовете. Проверките за лоша администрация там са лишени от гражданска смелост. Вместо заслужен укор срещу общинските администрации, местните обществени посредници не могат да се освободят от чувството на приятелско подчинение спрямо тях.
Ето защо националният омбудсман има ясна собствена регионална стратегия, в която взаимодействието с местните органи на властта, с местните посредници, се поставя на принципна база – безкомпромисно ликвидиране на случаите на погазване на човешките права и строги препоръчителни мерки за преодоляването на практиките на лоша администрация, което включва разбира се и преследването на корупционни предпоставки и условия.
Създаването на механизми за взаимодействие с местните обществени посредници е приоритет в дейността на националния омбудсман. Те не са в неговата административна система, но издигането на ролята и авторитета на институцията на местно ниво включва развити връзки и непосредствено взаимодействие с общинските посредници. Стремежът е към съчетаване на усилията за постигане на общата цел – защита на правата на гражданите, предотвратяване и противодействие на корупцията.
През м. октомври 2006 г. в Пазарджик се проведе събрание за учредяване на Асоциация на местните обществени посредници по тяхна собствена инициатива. Намерението е да се засили взаимодействието с националния омбудсман.
Това взаимодействие между националния омбудсман и местните обществени посредници ще изостри гражданския контрол върху работата на местните администрации и непременно ще доведе до силно намаляване на корупционните предпоставки, които не са рядък случай в практиката на местната власт. В духа на изложеното по-горе, очакването е, че съдействието на националния омбудсман ще насърчи волята на местните посредници да отговарят своевременно, честно и смело на въпросите в жалбите на хората. Така ще се увеличи и куража на гражданите да поставят открито своите недоволства от дейността на администрациите, както и от лицата, предоставящи обществени услуги.
Три теми още в този отчет следва да бъдат подчертани в борбата срещу корупцията.
1/ На 27 юли 2006 г омбудсманът организира в София международна конференция с участието на омбудсмани от Холандия, Македония, Швеция, Словения и др., и на широк кръг представители на български държавни институции и на местните власти - главния прокурор, министъра на държавната администрация и административната реформа, заместник-министри на правосъдието, народни представители, съдии, кметове и местни обществени посредници. Постигна се, целта на тази конференция да се очертаят зоните на взаимодействие на омбудсмана с изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Специално внимание беше отделено на участието на омбудсмана в общите усилия на държавата за превенция и противодействие на корупцията във всички етажи на властта.
Разискван бе големия въпрос за ролята на контрола на омбудсмана върху съдебната администрация, на която в най-голяма степен се дължи недоволството на гражданите от неизпълнението на процесуални срокове, отлагания на дела, недопустимо забавяне на съдебните актове. Разбира се, омбудсманът не се намесва в суверенното право на съда да решава делата по своето вътрешно убеждение, но неговият контрол ще допринася за успеха на крайно необходимата реформа на съдебната власт.
2/ В Позицията на омбудсмана относно някои промени в регламентацията на топлофикационните услуги /оповестени на 10. 08. 2006 г./ се съдържа принципното становище за премахване на законово закрепеното привилегировано положение на топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителни листа само въз основа на извлечения от собственото им счетоводство. Това създава неравнопоставеност между стопанските субекти – юридически лица, което е в разрез с основни конституционни принципи и е в ущърб на гражданите като потребители. Такава привилегия е реална предпоставка за измами и поражда съмнения за корупционни действия. В тази връзка омбудсманът сезира Конституционния съд за обявяването на противоконституционността на текстове от Закона за енергетиката, създаващи такова привилегировано положение на топлофикационните дружества.
3/ В становището си, изразено на пресконференция на 3 август 2006 г. във връзка с приемането на Общия устройствен план на Столичната община, омбудсманът изрази общата тревога на гражданите от узаконяването на досегашното стихийно застрояване в столицата, непрекъснатите изменения на съществуващия план, промяна на предназначението на площите, както и съмненията за корупция във връзка с това. Корупционните съмнения се засилват от непрозрачността на процедурите на общинските власти и от продължаващото унищожаване на зелени площи в София. По този начин се засяга основното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда.
Тези идеи, формулирани като законодателни предложения бяха внесени от омбудсмана при обсъждането на законопроекта за приемането на Общия устройствен план на Столична община на второ четене. Трябва да се поздрави разбирането на народните представители в парламентарната комисия и в пленарната зала, предложенията, които всъщност произтичат от гражданите, бяха разгледани обстойно и бяха включени в окончателния текст на закона, който беше приет.