г-жа Маргарита Калчева, гр. София

Уважаеми Господин Пенчев, Позволих си веднъж, на г8.б.20!2 г. да Ви пиша лично, без да очаквам решение на личен въпрос. Не очаквах и отговор: коя съм аз, възрастна гражданка, инвалид, една незнач ителна пчеличка от общия кошер за събиране на мед, необходим за общото благо. Но със съз¬нание за липса на справедливост, за неправилно решени въпроси, за¬сягащи много българи. Без да очаквам непосредственс решение, съз¬навайки, че то не зависи от Вас. Но отговор получих! Още на 23.07.2012 г., Е* г6 8. Аз, незначителната, незабележима пчеличка от общия кошер бях уважена. Това ми стига, лично писмо от най-честния, най-справедлдаия човек на този пост. Хиляди благодарности! Продължавам да следя Ваши изяви, интервю та и пр., възхища¬вам се от Вашата праволинейност и последователност, въпреки труд¬ностите, с надеждата, че ще продължите да се борите. Не само в личен план ме тревожи безработицата, безнадеждността човек да вдигне глава и да гледа спокойно нарпред. Засегната съм лично - синът ми на г. отдавна е загубил надежда. Страда той, страда съпругата му, страда синът му. Обезверение, морално и материално смазани, без надежда за "светлина в тунела". Мразя този изтъркан израз, но е верен. Повод за писмото ми обаче е светлият Християнски празник и вместо коледна картичка Ви изпращам моите най-искрени и сърдечни поздрави за здраве и благоденствие на Вас и семейството Ви с едно малко избродирано от баба на почти 89 г.,гобленче. С безкрайно уважение'